Застъпването като настъпване

Една от основните причини радиото да звучи като неспирен поток от звуци е застъпването. Добрите тонрежисьори елегантно смесват песен с песен, без да нарушават цялостното звучене и без да нараняват качеството на отделното музикално парче. Слабите журналисти също се опитват да смесват думите, играейки си на настъпванка със събеседниците. Когато се изповядват пред микрофона в монологични форми, радиожурналистите се чувстват сигурни и правилно преценяват времето си. Тогава застъпването е работа на тонрежисьора и музикалния редактор. След словата следват песните, а след песните пак слова. Само някои нескопосано изрязани краища на изказвания или музика могат да нарушат плавните преходи. Когато обаче се влезе в по-изисканите диалогични радиоформи, като интервюто, журналистите се изнервят. И понеже като правило оценяват музиката като пауза, те се стараят да извършат нужното застъпване в своето включване. Нетърпеливо прекъсват събеседниците си, без да ги изслушат и без да им разрешат да се изкажат докрай. По-инатливите радиогости не се оставят и продължават да бърборят "върху" или "под" журналистическите приказки. Понякога, неизвестно как точно, успяват да задържат нишката на разговора и без секунда мълчание отговарят на поредица въпроси. Ако недочуят добре, водещият с готовност повтаря последните си фрази. Без притеснение, че се е обезсмислило прекъсването, застъпването на думите, словесното настъпване на събеседника. Това е така, защото често водещият не си прави труда да слуша. Той ясно знае какво иска да чуе и още по-добре знае дали ще го чуе. Затова реди предварително подготвените си въпроси, без значение дали вече им е отговорено и дали изобщо си заслужава да им бъде отговорено. Важното е да не спира словоизлиянието. Своеобразно какофонично трио се оформя при съвместната поява на репортер, водещ и събеседник. Тогава битката за разпределянето на "отпуснатите" три минути става още по-ожесточена. Тук всеки прекъсва всекиго. Незавършените изречения обаче не проличават, защото са продължения на други незавършени изречения. Оформя се дълга фраза от половинчати изкази. Единственият път тя все някъде да спре е, когато всички заговорят едновременно. И смутени от себе си, също така едновременно замлъкнат. За част от секундата застъпването е изчезнало. След това отново, от страх да не "изпуснат ефира", репортерът и водещият се вкопчват заедно в думите. Това не са особености само на радиоговора, а и на естествения човешки диалог. Радиото само ги подчертава. Хубавото е, че вече има групи от хора, които са също толкова подготвени за словесните двубои в ефира, колкото и журналистите. И не се оставят да бъдат лесно победени. Така политикът, например, може да се наложи над журналиста и да успее да се изкаже докрай. А водещият да увисне, без търсеното от него застъпване.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато