Тетрадката на индивидуалиста

(...) Обичах я страстно, но някак печално. Случваше се, притисна я аз до себе си, гледам в оченцата й с един такъв побъркано-проникновен поглед, а тя плаче. Плаче, защото изразът на очите ми съвсем не е от тоя свят. А всичко не от тоя свят предизвикваше потоци от нейни сълзи. Тя дори не плачеше като всички, а някак особено, плачеше не със сълзи, а с мисли; заразсъждава, отнесе се някъде, а сълзите й просто капят в такт с отчаяните й мисли. Много нервна беше. Впрочем, точно това ми и трябваше. Нощем целувах нейните самотни, хладни крака и й нашепвах кошмари. Галех прозрачната й, също не от тоя свят, кожа, впивах се в плътта й... и мърморех, мърморех... за страховете, за грамадното отчаяние да живееш сред хората, за смъртта. През целия ни меден месец й разказвах за смъртта. Метафизично разказвах, със спадове, с ужасяващи паузи, когато всичко замираше; после с писък се хвърлях в краката й, прекрасни, голи, непристъпно-мистични, виех, молех я да ме защити от страховете, от живота, от гибелта... Горкичката, как ли понасяше това! Всичката гной, всичките параноични язви на моята душа откривах пред очите й, правех го с упоение, с крясък, истерично. Това наричах истинска любов. Така се и обичахме, скитайки по цели дни из нашите заключени стаи, насаме с кошмарите и с тъмното мълчаливо небе, което ни гледаше през прозорците. Зина най-често мълчеше и все повече неща поглъщаше в себе си. А аз крясках, гледах я и си съграждах светове. От моите светове тя се страхуваше и като че ли плачеше от тях. Впрочем, по своему тя бе изключително шизоидна и можеше най-обикновена, безсмислена фраза да обърне така, че да построи от нея "свят", в който да потъне, да се скрие. Но аз бях недосегаем за нея, не й стигаше размах! Така и се гледахме един друг, всеки от своя свят, самотни, раздърпани, и пеехме тайнствени приказки... Нервно беше всичко, нервно! (...)

Юрий Мамлеев


Превела от руски Ренета Божанкова


Бел. прев.: Юрий Мамлеев е роден през 1931 година в Москва. Баща му, професор по психиатрия, загива по времето на сталинския терор. След завършване на Московския Лесотехнически институт Мамлеев преподава математика във вечерни училища. През 60-те години влиза в кръга на известните в самиздатската дейност литератори. Автор е на романите "Безделници", "Московски гамбит", много разкази и философски есета. Пристрастен е към метафизическата проблематика и сюрреализма. През 1975 година емигрира в САЩ. Преподава в университета Корнуел. През 1983 година се преселва във Франция. Печата на английски, френски и други европейски езици. От 1989 започва да публикува в родината си: "Полей ми главата" (1990), "Глас от нищото" (1991), "Вечният дом" (1991), "Избрано" (1993). Женен е. Днес живее ту в Москва, ту в Париж.