"Бог е мъртъв" , промърморва от корицата на новата книжка на "Български месечник" русчушкият евреин Елиас Канети. Останалите 264 страници обсъждат дали това е станало прекалено рано или твърде късно. И по-същественото: възможна ли е смъртта на Бога там, където спокойно съседстват българи и евреи? Не, разбира се, но името на този брой следва да се преправи - това е "Еврейско-български месечник". И се публикува без никакви еврейски пари. И въпреки че гласовете на нашите евреи преобладават, попадението е другаде. Списанието ни спомня проведената през 1937 "Анкета", в която най-видни леви и (предимно) десни общественици и творци се опълчват срещу антисемитизма и расизма. Имал евреин да пати... Има още много издевателства до акцията на Пешев. Другият важен текст са публикуваните за пръв път спомени на Рафаел Камхи, преживял трагедията на Холокоста в Солун. Този човек, лежал в затвора заради българската кауза след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, чрез прости сметки ни кара да мислим, че броят на депортираните от Солун евреи е много по-голям от общоприетия. Сред имената на 12-та книжка са П.К.Яворов и П.Ю.Тодоров, Михаил Маджаров и Невена Стефанова, София Бранц, Виктор Самуилов, Еми Барух, Лео Коен, Ицхак Финци, Вивиана Асса... В официалния дял от списанието думата е дадена на Петър Стоянов, Давид Коен, Емил Кало, Джеки Асса, Ейбрахам Фоксман. И въобще не идва реч единствено за кървища и трагедии - отворено е широко поле за всекидневното еврейско битие сред всички нас. Дано работата не е залудо, надява се редакторът. Видя се, че никой не осъжда гнусната антисемитска книга на д-р Емил Антонов "Тяхната борба". От миналата седмица нейното продължение оглавява класациите по продажби. Еврейската книжка на "Български месечник" надали може да спре смъртта на Бога, но поне опитва да предложи добри мисли и чувства срещу опозоряването на човека.
М.Б.