Памет за Димитър Вълчев
"Една българска роза" - фондацията-издател, която носи името на композитора, е избрала тази най-популярна песен в нашата шлагерна традиция за водещо заглавие на първия негов авторски компактдиск. Едно издание, в което е направен сполучлив опит да се покаже разностранната творческа природа на Димитър Вълчев, който беше човек любопитен, що се отнася до различните музикални жанрове. Два театъра - Музикалният и Сатиричният - са записали името му сред най-силните, най-оригиналните творчески личности в историята си. И напълно справедливо! Защото Вълчев създаде оперетата "Време за любов", но и незабравима театрална музика; мюзикълите "Двубой" или "Фалшификатори", но и музиката към филма "Бялата стая", написа "Една българска роза", но също и "Жена", "Делфините", "Крадец на бисери", да не говорим за "Щастливецът". В мисията си на музикант той бе напълно убеден, а подборът на творбите в компактдиска (великолепна работа на сестрата на композитора Лиляна Вълчева и на музиковедката Румяна Каракостова) ни припомнят за вкуса и за особената естетика на Димитър Вълчев. Музиката му не беше типично шлагерна, в нея винаги имаше нещо "отгоре"; театралните му опуси създаваха най-трудната симбиоза между пространството и времето, между словесния и музикалния текст, между пластиката и движението... Много интересно и трудно за обяснение! И това типично вълчево чувство за хумор; в него сатирата поражда тъга, усмивката - носталгия, а смехът идва от жадното търсене на онези наивни, простодушни човешки словеса. Но такива, в които образът "мръдва" веднага. Да, текстовете, с които работи Вълчев, също са ясни, "прави" и сякаш непретенциозни. Тъкмо там, в подбора им, майсторът е силен. Защото преценката му е безпогрешна - преценката му за това от кой текст какво става. Затова сатиричните му песни "изтичат" като епиграми, шлагерите са богати, метафорични с идеята за естетиката на концертната разпята песен, а от киното излизат също няколко хита със съвсем простичък текст. В компактдиска е включена и "Рапсодия в зелено" - творба, която не можа да види много изпълнения - една закачка с прочутата Гершуинова рапсодия... Намерили са място изпълнители, които също като Димитър Вълчев са вече само в записите и в паметта ни - от Паша Христова до Кирил Варийски, от Коста Карагеоргиев до Кирил Семов, от Петър Чернев до композитора и диригента Иван Спасов. Но най-интересното е, че музиката в него не буди тъга. По-скоро буди респект и радост, породена от едно силно артистично присъствие, от мащабите на разбирането за тази музика, която по ирония на съдбата в повечето случай наричаме "приложна". Всъщност именно талантът, културата и майсторството на Димитър Вълчев промениха съотношения, които се считат за установени от десетилетия.
Екатерина Дочева




Вградени
ноти