Пък каквото сабя покаже

Разговор с Атанас Киряков

- Наско, известен си като независим документалист без каквито и да било властови мераци. Как стана така, че навърши 60 и стана директор на студията, в която си работил десетилетия?
- Направих го от яд - от яд, че "Време" загива. Когато се явих на конкурса и ми поискаха бизнеспрограма, отвърнах, че нищо не разбирам от това. Моята бизнеспрограма е, че правя отчаян опит студия "Време" да продължи да съществува. И да започне да работи. Удобството ми е, че тепърва кариера няма да правя - имам зад гърба си своите филми. Пък каквото сабя покаже... Ще използвам дългогодишния си опит, връзките си тук и в чужбина и ще се опитам по някакъв начин да закърпя положението.
- В какво състояние завари студията?
- С огромни дългове - 50-60 млн. стари лева. И с непрекъснато пристигащи нови неплатени сметки. В момента има финансова ревизия, която откри и други бакии. Поискал съм заем от Булбанк, но процедурата е толкова тежка и страшна, че ми настръхнаха косите от необходимите купища документи. Надявам се до броени дни да го получа, за да платим дълговете и лихвите. И тогава да се захвана сериозно за работа. Най-важното е да се правят филми в тази студия - и от ветерани, и от млади, а защо не и заедно.
- Имаш ли вече концепция за бъдещето на студията?
- Поканих някои от старите колеги да дадат идеи за филми. Осъществих контакти в чужбина по линия на научнопопулярното кино, където България беше много силна навремето - ще участваме в много програми с различни проекти. Но това е бавен процес, за съжаление. Трябват ми свежи пари, за да върна лека-полека първо бъдещия заем.
- С какви финансови източници разполага студията?
- Давамe помещения под наем, но само на кинаджии. Амбицията ми е да се превърнем в малък киноцентър. Другото е отдаването на кинотехника под наем.
- Разполагате ли с качествена техника?
- Добра е. И камерата ни е много търсена. Но за съжаление, филмовите продукции, които трябваше да започнат сега, в началото на 2000 година, имат проблеми с отпуснатите им траншове през Националния филмов център. А някои от тях имат вече осигурени външни копродуценти, които са дали пари - например проектите на Димитър Петков, Иван Павлов, Коста Бонев... Съдбата на тези проекти е все още неясна, а продуцентите им имат интерес към нашата техника. За жалост, нямаме видеотехника. Мислех да купим, но на този етап реших, че след като страната е наситена с видеостудиа, по-добре да не инвестираме в нея, а да вземаме под наем. Ще кандидатстваме за ежегодната субсидия на правителството на Япония, което предоставя техника за 500 хиляди щ.д. на държавна институция - дано получим...
- А какво е състоянието на старите филми в студия "Време"?
- Опитваме се да ги продаваме. Но стотици филми се въргалят в огромно мазе и никой досега не си е направил труда да огледа какво всъщност има там. Просто не се знае колко и какви копия притежава студията. И първото нещо, което направих, след като освободих разни служители (не може неработеща студия да си позволи повече от 7-8 души персонал), назначих дългогодишна монтажистка. Срещу символична заплата, която не се знае кога ще получи, тя се нагърби да описва, оглежда, почиства всички копия в студията. Най-сетне тази информация трябва да се вкара в компютъра. Много често става така, че ни искат някакви филми, търсим ги, няма ги.
- Значи изобщо да не питам дали са прехвърлени на видеокасети?
- Има прехвърлени на UMATIC, но не вършат работа, защото вече почти всички преминаха на BETACAM. Можем да ги използваме за SVHS, VHS... Друг е проблемът с нашите филми, които отиват в Българската национална филмотека. Законът я задължава да взема някакви такси за използването на филмите, което сигурно е редно. Ние сме длъжни пет години след производството да предаваме еталонните копия на филмите си там. И когато ни потрябват - например за прехвърлянето на Betacam, трябва да давам луди пари за нашите си филми! Парадокс. Започваме разговори, но трудни, за продажба на наши филми на сателитния канал на БНТ, някои вървят по Канал 1, надявам се с този канал на Мърдок да се отвори ниша и за документално и научнопопулярно кино...
- А какво е положението с кабелните телевизии?
- Продажбите там са мъчителна работа. Не се интересуват от български продукт, тъй като им излизало скъпо. "Колкото и да са неприятни разни латиноамерикански филми, заявяват кабелистите - ние ги получаваме за 10-15 щ.д. серията, при това в пакет, освен това "Дойче веле" ни предоставя безплатно документални филми и т.н. Искаме да купим вашите филми, но можем да ви дадем 20-30 стотинки на минута". Това е обидно малко. Въпреки че правилникът за лицензиране ги задължава да използват българска продукция. Има голяма потребност от показването на българско документално и научнопопулярно кино, което открай време е пренебрегвано. Преди къде се показваха тези филми? Телевизията отказваше да пуска произведения на "Българска кинематография", по кината вървяха десетминутните хроники...
- По едно време през 80-те показваха документални филми вместо прегледи, освен това имаше вторниците в Дома на киното, които вървят и сега, когато има нови заглавия.
- Да, да, и в кино "Култура" ги прожектираха, но много от филмите си останаха непоказани. А от разговори с хора разбирам, че има интерес към документалното кино. Пък и мисля, че сега е голямото време на документалното кино. БНТ все още боязливо го показва, въпреки че тя самата започна да прави документално кино. И макар да не е още съвсем кино, това е радостно. Естествено, там предпочитат техните филми да бъдат излъчени в най-гледаното време, но съм сигурен, че крачката ще бъде направена. Най-доброто, което направи Лиляна Попова, е, че извади всичките продукции навън - да кандидатстват като независими продуценти. И колкото неуредици да има все още, тази крачка е фатално важна - ще даде ново начало.
- Доколкото разбрах, имаш идея за телевизионно предаване, посветено на документалното кино. Нещо като алтернатива на изключително гледаното "Понеделник 8 1/2" ли си го представяш?
- Ще ми се да направим опит за едночасово предаване за документално кино, на което студия "Време" да е продуцент. И да се показват филми на "Екран", "Глобус"... Сигурен съм, че ще бъде по-интересно от все по-тавтологичното напоследък "Понеделник 8 1/2", колкото и да не са съгласни някои колеги с мен. За всички е ясно, че документалното кино успяваше някак по-лесно и безпрепятствено да премине през цензурата и да защитава малко повече позициите си. Именно то оформи обществените нагласи, че и у нас нещо може да се промени. Ето защо ми се иска днес то да бъде видяно - стари герои, възгледите им тогава и сега, бита, магазините, фасадите... И просто да се сравнят със сегашните - има ли промяна, каква е... Много важно е да се погледне в различни области и да се заговори за манталитета на хората. Защото според мен най-тежкото увреждане, което системата нанесе, беше увреждането на манталитета на нацията. А той много трудно се променя. Но мисля, че, показвайки документално кино и препращайки нещата от вчера към днес, биха могли да се видят обнадеждаващите наченки на промяна в българския манталитет. Колкото и черно да ни изглежда времето. Тази промяна трябва да се посочва, да се вижда, да се обговаря. Представям си този телевизионен час на документалното кино атрактивен, смешен, лиричен... Не знам какви ще бъдат проектите, но на мен лично ми се иска всяко предаване да бъде различно и екипите да се редуват.
- Има ли вече готова концепция за проект?
- Тъй като много пъти са правени самостоятелни опити, реших да възложа на осем души да изготвят свои проекти, независимо един от друг. И да кандидатстваме в БНТ с всичките, а телевизията да си реши как ще ги използва - дали ще се комбинират, дали ще вземат само един от тях, дали пък ще ги отхвърлят...
- Кого си поканил?
- Георги Дюлгеров, Георги Данаилов, Йосиф Перец, Васил Станилов, Влади Киров, Людмила Дякова, Петя Александрова, Павел Васев. Досега е имало много идеи за такова предаване, но все са потъвали. Ако се случи това предаване, ще бъда наистина щастлив. Но може и нищо да не излезе. Да не е интересно. Нищо, ще започнем отначало, с други хора. БНТ все пак отваря лека-полека вратите си и се надявам най-сетне да преодолеем дългогодишната вражда между кинаджии и телевизионери. Най-страшното в цялата тази история е липсата на механизми за субсидиране на киното в България. И за това нещо трябва всички да бием барабана безспир, да доказваме как е по света... Иначе не може! Разруши се киното преди десет години, създаде се Националният филмов център, но се оказа недостатъчен. По света има толкова разни и улегнали механизми за субсидиране на киното, че трябва да убедим нашите управници да помогнат за оцеляването на това кино.
- За тях то вече не е най-важното от всички изкуства. Скандално е, че все още се съобразяваме със закона за киното от 1948 г. Не се ли приеме нов закон, няма как да заработи и прословутият фонд "Българско кино", за който говорим от години.
- Така е. Трябва час по-скоро да се регламентират нещата. Защо да не се направи лотария или тотализатор за културата? Но имам чувството, че нашите депутати не са готови да разсъждават в тази посока. Страх ме е да мисля, че гледат пренебрежително на културата, че подценяват ролята й за развитието на нацията. Преди няколко години мой познат, който живее в чужбина, ме помоли да му съдействам да издадем брошура в двадесет хиляди екземпляра, където се обясняват начините за получаване на субсидии. Издирихме хиляди адреси в България и помолихме хората, които биха могли да се възползват от това, да изпратят подкрепата си писмено в Народното събрание. Получиха се също хиляди писма - никакъв резултат. Да се надяваме, че сега депутатите са започнали да узряват на тази тема. Наскоро пресата загърмя за срещата на министър-председателя с интелигенцията, по време на която този човек с безкрайно много качества, когото смятаме за технократ, направи жест на внимание към културата, но аз лично очаквах от него да бъде по-конкретен. А това си бе реверанс, който има своето място, но остана скепсисът дали не е само политически акт. Ето, наши колеги подготвиха обръщение към президента, председателя на парламента и министър-председателя за бъдещето на българското кино. Не бива и то да потъне. Откакто съм директор, все още не съм се срещал с министър Москова, но щом това се случи, бих искал да й кажа, че тя ще остане в историята, ако съумее да тропне по масата, за да прокара механизмите за оцеляване на киното. Тя няма какво да губи. Иначе нищо не може да се направи с нищожните бюджети, които отпуска бедната ни държава.
- А какво става с приватизацията на студия "Време"?
- Засега в Министерството на културата ми казаха, че не стои такъв въпрос. Всички се интересуват от тази приватизация. Имам чувството, че моят предшественик е работил именно в тази посока. Доколкото разбрах, правени са опити за приватизиране, но Министерство на културата не се е съгласило - ние сме ЕООД. В това окаяно състояние на студията най-лесно е да се продаде евтино. Точно затова се ядосах и реших да направим отчаян опит да я закрепим - все пак това е студия с традиции.
- Означава ли, че се отказваш от снимане, след като стана директор?
- За съжаление, да. Но мисля, че няма да е задълго. Все пак това е краста. Е, ако нещата в студията дръпнат, ако нещо ми хрумне, ако сам си намеря някакви пари, защото не бих искал да се говори, че злоупотребявам със служебното си положение... Поел съм този ангажимент и колкото и да ми е криво понякога, че други снимат, а мен ме сърбят пръстите, ще удържа. Пък и не смятам да остана вечно директор.
- В сградата на студията е настанен Съюзът на българските филмови дейци. Предстои ни отчетно-изборно събрание. Как си представяш бъдещето на СБФД без председателя му Павел Васев?
- Съюзът е при нас с решение на Министерския съвет. Не ни плаща наем. Правим постъпки да го преместим някъде, разбира се, с негово съгласие, защото тези помещения са ни нужни, все пак ние сме на самоиздръжка. Но няма да го гоним, естествено. Все пак сме едно цяло. Що се отнася до изтичането на мандата на Павел Васев, положението е фатално. Всички сме за демократичните промени, за временността на постовете, изведнъж след изключително активното председателство на работохолика Васев се оказва, че е изключително, неимоверно трудно да се издигне нова кандидатура. Има колеги с възможности, но част от тях са остарели, а в качествата на младите не сме се убедили. Просто изборът ни ще бъде мъченически, тъй като летвата е много висока. Дано не се разпадне съюзът заради неподходящо решение.
- Снима ли се нещо сега в студия "Време"?
- Току-що приключи една история по програмата "ФАР"; като копродуценти се включихме в документален проект на Милан Огнянов за Александър Вутимски; търсим спонсори за одобрена от БНТ копродукция "Фокус" - ще бъдат показвани както старите "Фокуси", така и нови, и студентски, и чуждестранни... Но всичко опира отново и отново до регламентирането на източниците за финансиране на киното.

Разговаря Геновева Димитрова


От два месеца и половина известният режисьор Атанас Киряков е директор на Студията за документални и научнопопулярни филми "Време". Поканихме го в "Култура", за да представи бъдещата работа на студията.