Пеещи различности

Два са, най-общо казано, начините, по които човекът "познава" своя Друг: първият му приписва предразсъдъчни характеристики, вторият се опитва да го разбере в неговата специфична идентичност. Знаем например колко много се е заблуждавал Жан-Жак Русо за "благородния дивак", знаем също колко много е направил Клод Леви-Строс за неговото сравнително точно "припознаване". Но и в двата подхода "случването" на Другия е винаги страдателно - било като обект на репресията, било като обект на науката. На Балканите Друг е най-близкият, съседът, човекът непосредствено до теб. Той е преди всичко заплаха, преди всичко враг - "бурето с барут" не един път е избухвало заради тази предубеденост. Другият не ни е интересен като обект на знанието, защото е провиждан като субект на заплахата: срещу нея трябва да направим всичко възможно, за да се спасим. А оттук до репресията е само крачка. БНТ, слава Богу, не може да бъде обвинена в подобни "балкански" нрави. Напротив, тя определено се старае да омекоти суровата история на европейския югоизток. Със сигурност част от тази стратегия са все по-често звучащите от екрана "Ромски ритми". В начина, по който се веселят циганите, в начина, по който те правят своята музика, телевизията вероятно провижда и начина на тяхното приобщаване. Все пак нека не забравяме, че тя е държавна медия и, следователно, изпълнява и държавнически задачи. Пък хората са най-едни и същи тъкмо във веселието. Проблемът обаче е, че така БНТ не успява да излезе от българските стереотипи за циганската общност, напротив. В нашите представи ромите или са танцуващи, пеещи и свирещи до самозабрава "птички Божии", или са просещи и крадящи скитници, които нито могат, нито пък искат да се захванат с някаква почтена работа. В новините на националния ефир все още държат да подчертават, че обирджиите, контрабандистите и тем подобни неблагонадеждни елементи са от "ромското малцинство". С други думи, вместо визия за важните проблеми на тези най-бедни български граждани, акцентът отново пада върху тяхното възприемане като атракция, като хора незаслужаващи прекалена сериозност. А спомня ли си някой дали в политическите тв предавания са се явявали представители на тяхната новосъздадена партия, която, доколкото не ме лъже паметта, в доста градове има свои общински съветници? Различността сиреч продължава да е въдворена в удобните и уютни национални предразсъдъци, като й се разрешава да пее, но не и да говори. Апропо, кога най-после по Българската национална телевизия ще тръгнат предавания на турски език? И не е ли редно такива да има също на езиците и на другите малцинства, живеещи в България?

Митко Новков







Петък,
ранна утрин