Речникът, Женда и Люсиен
На тези, които четат, "Речник по българска литература" предлага събрано на едно място всичко най-съществено за писателите от учебната програма. На тези, които не четат - само по няколко изречения, преразказ на всяка анализирана творба в изданието (ако творбата е кратко стихотворение, поместено е цялото). Болезнена тайна е - днес се чете малко; да не огрубяваме фразата с по-силни изрази. А природата не търпи празно пространство и не е ли по-здравословно в белите полета на "нечетящия интелект" на поналеем нещичко от българската литература, вместо без съпротива да предаваме свободния периметър примерно на Фолка (да не го объркаме с фолклора). Именно за тези случаи са лаконичните преразкази. По принципа: "По-добре малко, отколкото нищо". Но проблемът има и друга страна. Кой днес търпеливо ще погълне много страници?! Това е все по-демонстративна черта от психологията на съвременника, особено на съвременника ученик, кандидат-студент и студент, към които най-вече е адресиран Речникът. Затова всичко тука е кратко: кратка биография на подредените по азбучен ред писатели, задължителни или свободно избираеми в учебната програма; кратък литературно-критически портрет, повече или по-малко артистичен; кратък анализ на няколко творби по избор на авторите - опит да се разчупи постоянното присъствие на едни и същи заглавия в обучението. И тук вече пред всеки анализ са въпросните няколко реда преразказ. Дядо Вазов трудно ще се пребори с компютърния екран, но нека всеки, ходил на училище, без усилия и без да губи време, поне научи за какво горе-долу се разказва в "Под игото". Така по отношение на едните Речникът се ограничава с минималистични амбиции; по отношение на другите, които биха искали да прочетат повече от предложеното в изданието, амбициите са максималистични - прецизно пресята библиография от и за писателя. Такъв специфичен справочник у нас досега не е издаван. Излязлата част първа от тази своего рода енциклопедия включва имена от А до М, общо на брой 21. По средата между четящи и нечетящи стоят много примамки - от диско до Интернет. Въпросът накъде клонят везните е излишен. И все пак защо не опитаме. "Речникът по българска литература" е предизвикателство - в няколко реда да научим коя е Женда и коя е Люсиен. А перефразирайки познатата френска поговорка, може да се надяваме, че "интересът ще дойде с четенето".
Екатерина Димитрова

Речник по българска литература.
ИК Хермес. 1999. С. 320. Цена 7 лв.