Не съм звезда!

Разговор с Макс фон Сюдов

- В не едно интервю казвате, че повечето хора ви възприемат преди всичко като актьор на Бергман. И неуморно се опитвате да опровергаете това. Но откъде според вас идва всеобщото настроение да свързват името ви на първо място с Бергман?
- Естествено е, защото съм играл толкова много при него. Но последния си съвместен филм направихме през 1974 г., а оттогава имам над 50 роли. Някои от тях бяха много по-ценни за мен от онези във филмите на Бергман, които пък като цяло ми бяха много полезни. Но аз вече не съм Бергманов актьор. Работата е там, че много хора, които не ме познават и са ме гледали в неговите филми, смятат, че това е единственото, което мога да правя. А тези филми са сериозни, мрачни - и това е мнението, което си съставят и за мен.
- Липсва ли ви работата с Бергман?
- Да, разбира се. Разделени сме отдавна, всеки е направил своя избор. Той вече почти не работи, а аз доста отсъствам от Швеция. Все още поддържаме връзка, макар че доста отдавна не сме се виждали.
- Работите по цял свят. Има ли големи разлики в начините, по които се правят филми в различните страни и континенти?
- Да направиш филм навсякъде е едно и също. Разликата е главно в бюджета. В САЩ има повече пари, отколкото в другите страни. И затова обикновено американските продукции са по-мащабни. Имат по-голям екип, повече техника, отколкото можем да си позволим в Европа. Но работата е същата. Не знам какъв е нормалният екип в България, но в Швеция е около 30 човека. А в САЩ са по 200-300. Това е разликата.
- Това отразява ли се по някакъв начин на работата ви?
- Не. Играта зависи преди всичко от героя.
- Обикновено звездите приемат само главни роли. А вие често играете второстепенни, дори епизодични. С какво ви привличат?
- Аз не съм звезда... Добре, сериозно: формирал съм се като актьор в шведските общински театри. Прекарах 9 години в малки трупи, съставени главно от млади актьори. Поставяхме всякакви пиеси и играехме всякакви роли - понякога големи, понякога малки... Егото ми не изисква главна роля всеки път. По-важно е персонажът да е интересен. А колкото до звездите - в Швеция няма звезди. Всичко е демократично и не обръщаме внимание на тези неща.
- Но вие не сте само шведски актьор.
- Да, но така или иначе, това не ме интересува.
- Ролите ви са от съвсем дяволски до самия Христос. Имало е период в кариерата ви в САЩ, когато сте играл само отрицателни персонажи. Притеснявахте ли се, че ви предлагат само такива?
- Не. Понякога ме притеснява, че ми предлагат твърде много религиозни роли. Сигурно, защото съм играл Христос. Ролята ми на Христос във филма "Най-великата история, разказана някога" на Джордж Стивънс беше първата ми работа в чужбина. След това изиграх и много отрицателни герои. Обикновено приемам всичко, стига ролята да е интересна. Не подбирам персонажите според това дали са добри или лоши, или как се отнасят към религията. Израснал съм в протестантско семейство, но не съм истински религиозен.
- Знете ли точно в колко филма сте играл?
- Не. Около сто.
- Има ли такива, в които съжалявате, че сте участвал?
- Няма да кажа кои са, но има.
- Какви са обикновено причините да съжалите, че сте приел дадена роля?
- Най-често ситуацията е следната: получаваш сценарий и откриваш, че в него има нещо за теб. Понякога дори не познаваш режисьора. После се оказва, че е много трудно да се сработиш с него, или с останалите актьори, или пък цялата продукция буксува - толкова много неща могат да се случат. Понякога, когато гледам вече готовия филм, се чувствам измамен. Но това е част от играта. Такива са правилата.
- Има ли режисьори, с които не сте работил, а много бихте искал?
- Много са. Например Олтман, Питър Уиър...
- От кой тип актьори сте - нервен или спокоен?
- Не съм нервен. Обикновено се притеснявам, когато трябва да говоря на чужд език. Проблемът ми е да се почувствам уверено в диалога. Зрителят не трябва да забелязва, че актьорът е напрегнат. Понякога си личи как актьорът отчаяно се мъчи да си каже репликите естествено, но не се получава. Това е много трудно. Работя вече толкова години, но не съм придобил рутина. Най-важното е да изглеждам все едно съм спокоен, когато съвсем не съм. Но като цяло не съм нервен актьор.
- Във филма, който снимате сега, вашият персонаж е наставник и учител на Версенжеторикс. Може ли да се каже, че в живота отношенията ви с Кристоф Ламбер са подобни на тези във филма?
- Съвсем не.
- Вие сте актьор, от когото има какво да се научи.
- Може би трябва да попитате Кристоф Лабмер. Аз не се опитвам да го уча на нищо.
- Наскоро в България бе прожектиран филмът "В какво се превръщат мечтите". Там ролята ви е също на мъдрец, който знае големи тайни и наставлява другите герои. Има ли специална причина да играете точно такива роли в този момент от живота си? - Не знам. Явно режисьорите и продуцентите виждат нещо в мен и смятат, че мога да правя такива роли. Аз съм актьор! Работата ми е да персонифицирам ролите. За останалото трябва да питате режисьорите.
Разговаря Мила Войникова