AC/DC

Авангардисти начело с радикалния доцент от благоевградския университет Свилен Стефанов вчера преоткриха електричеството в позабравената галерия XXL - в София.

Резултатите:
С влизането от миризмата на загоряло олио се разбира, че някой авангардист е постъпил радикално към темата, разбирайки, че токът може да се ползва и за готвене.
Пак от кухнята тръгва и Динозавърът Димитър Грозданов, като създава инсталация-метафора на културния ни живот с няколко фази, описващи производството на художествени стойности...
Началото е кристализирането на идеята - което Грозданов илюстрира с тави (готварски) с кристализирала сол.
След разбъркване и други процедури се стига до разпространението на продукта - художествена стойност, което е онагледено с едно вентилаторче, което духа по посока на купчина фъшкии, сложени в и около аквариум/?/ с малки коледни крушки, заровени в тях, наред с парчета от вестник "Култура". Края на културното производство бележи самостоятелно представена хладилна инсталация - работеща - метафора на етапа, в който се консервират, съхраняват, музеифицират произведените стойности.

Моят коментар:
Като човек, участващ активно в културните процеси в страната преди и след 1989, Д.Грозданов създава една автобиографична и описателна инсталация, чиято положителна страна е, че може да се приеме като градивна самокритика...

Лирическо отклонение:
Общи разсъждения, провокирани в моята глава - Изложбата, заявена като AC/DC в година 2000(януари), демонстрира приципно и тотално неразбиране и смесване на открития, произвели революции в развитието на човечеството и промяна на отношението към света с новите му възможности.
Да бъда ясен с две думи - разликата между "електрическо" и "електронно". Където и трябва да търсим ролята на радикалния куратор на изложбата С.Стефанов.
Тук се появява работата на Черкелов - картина, чийто образ е текст, а текстът е хакерска програма (по думите на Х.Черкелов) за влизане в сайта на МОМА.

Коментар:
Написаното е пълна глупост от гледна точка на програмиране, но аз по-скоро го считам като авторова позиция на търсене на методи и средства за заявка на алтернативни художествени поведения... и точно тук моето недоумение е най-голямо, защо трябва да се хаква МОМА, защо Хубен иска да хаква МОМА. Защо?
Димитър Яранов показва две приятни GIF анимации на компютър, поставен на земята по средата на галерията, които като цяло искат да ни внушат, че Бог е електрически, а всички ние сме крушки (завинтвани-отвинтвани) и един портативен телевизор със залепено върху екрана прозрачно фолио с неговия образ малко стил клиповете на "Пет шоп Бойс"
Тушката показа две картини живопис, Косьо малко цветни фотокопия на снимки.
Борис Сергинов завършва кулинарната страна на изложбата, като показва естествения край на процеса на храносмилане, или по-точно къде се намира този естествен край - неговият гол гъз, сниман и представен в едър план.

Коментар:
Лайняната тема се оформя като стил и запазен знак за Бобо - като естествено това пак е метафора на храносмилателните процеси в нашата култура и най-вече е израз на отношението на автора (Бобо) към тях. Очевиден е неговият стремеж да се легитимира като артист в опозиция на официалната "култура и културна политика" - като неговите послания ги възприемам декларативно и плакатно към днешна дата - може би представеното негово отношение и буркани с лампички (допълнение към снимката с голия гъз, които показват как да се консервира-затваря в буркани светлина и лайна за зимата) биха били навременни и актуални, действени и смели през 1990 - 1991 - преди ни повече, ни по-малко преди десет години.

За финал :
Вместо електронна музика, озвучаваща изложбата AC/DC в галерия XXL, можехме да послушаме австралийците AC/DC дори и като знак за самоирония или признание за нещо отдавна познато и щяхме да се забавляваме без претенциите за радикалност... защото е смешно (2000) да се заявява, че си открил топлата вода ... или електричеството...

Венцислав Занков