ритически€т индивидуализъм

≈дна от най-безнадеждните възможни задачи е да откриеш проблемна мисъл в текстовете на българските критици. Ќ€мам предвид точно съвременните (т€х и без това по-скоро ги н€ма), н€мам предвид даже скандално без(с)мислената социалистическа критика, а изобщо традици€та на българската култура. ¬еднъж реших да си спест€ част от усили€та по измисл€нето на кандидатстудентска лекци€ върху яворов. ’итро посегнах към сборника "ѕейо яворов в българската критика", който съдържа най-доброто, писано за поета от началото на века докъм 80-те години. » започнах да прелиствам: страница след страница ... десетки ... стотици страници. ¬одопади от думи, сред които не могат да кристализират идеи; есеистика без проблеми, сантиментална реторика... Ќещо подобно прежив€х неотдавна с …овков. » не става въпрос само за —имеон —ултанов и ѕантелей «арев, а също така за автори като ¬ладимир ¬асилев и много страници от »ван ћешеков: словото е разтворило своите граници в н€каква нарцистична истери€, парад на самозадоволителното опи€нение...
¬ърху фона на тази традиционна нагласа ¬ладо “рендафилов просто е ƒруг. –азбирам дон€къде опита да му бъде прикачен етикета "априловец" - не защото "априлци" имаха навик много да мисл€т, а защото той е обратното на една тенденци€, ко€то (пак) доминира: да се пише в полето на мъгл€во-безбрежната ерудици€, без концептуална позици€ и нагласа и най-вече: без иде€ за лично присъствие; критикът като блажено бродеща с€нка в постмодерното царство на словото. ƒумата, в ко€то побирам сво€та представа за критиката на ¬ладо “рендафилов, е позици€. Ѕихме могли да тръгнем оттам: какво кара един академичен специалист по английска литература да скочи в аквариума с риби-пиранки на интелигентски€ егоизъм. ћо€т отговор е: потребността от позици€ в себе си, при това позици€, ко€то е в опозици€ с доминиращите социални структури. ƒон€къде имам усещането, че в/чрез критиката ¬ладо “рендафилов решава своите вътрешни отношени€: възпитава опозици€ към традици€та у себе си, изгражда алтернативна традици€ на опозици€та в културното мислене... ¬сичко това отбел€зва н€какви инициаторни рефлекси, може би праг или преход, усещане за пром€на. »стинската критическа тема на книгата е властта и нейните институции, респективно пишещи€т човек във/чрез властта. –азличните статии извеждат във фокус различни мотиви: проблема за (държавни€) център и (културната) перифери€; мита за началото или вечното ни (въз)раждане; легендата за "априлското поколение"; груповите легитимации в пространството на културната политика... ¬сички мотиви обаче варират гол€мата тема за институционалните превъплъщени€ на човешката нравственост, в н€какъв смисъл за не-човешкото на институционализираната човешкост.
ѕогледнато от друга позици€, този проблем може да бъде наречен аз и властта. "јз" - от гледната точка на правото (винаги утопично) да бъда извън властта, извън групите, извън "институционализиращата" потребност; но в същото време самите думи са власт и група, езикът е институци€ (както впрочем и самата човешкост); как да изб€гам от властта, когато € прав€? ј пък без власт - как изобщо ще имам власт над себе си, властта да бъда "аз"? "Ѕорбата на ¬ладо" е всъщност борба на всеки критик, който играе по правилата на критически€ индивидуализъм. “€ е танц по ръба на възможното и невъзможното, между отвън и отвътре на желанието за власт, между силното себе си и позици€та на моралиста, между аналитичното наблюдение и митологи€та на личното мнение. —тилът-“рендафилов Ш крайно личен, пристрастен, открит и недвусмислен в оценъчно отношение, категоричен, но в същото време чувствителен и способен на по-сложни, нееднозначни решени€. ÷€лата книга се чете с увлечение - и за мен е много важна нейната смелост да разказва сво€ създател.

ћилена  ирова

















ƒуми
с/у думи





¬ладимир “рендафилов.
ѕрез седмица в литературни€ аквариум.
»зд. Ћитературен форум. —. 1999