За Паметта на възрожденците

Пантеонът на възрожденците в Русе има злощастната съдба да се издига на мястото на разрушена църква. Замислен е като национален храм - светилище на паметта, костница - съхранител на тленните останки на 453-ма възрожденци, сред които Стефан Караджа, Панайот Хитов, фамилията Обретенови. Вместо национална светиня, реплика към множество подобни мавзолеи и костници със световна слава, Пантеонът на възрожденците в Русе провокира негативните нагласи на русенци. Романтичната им памет вижда вместо него руините на храма "Всях Светих", вандалски разрушен за 48 часа през ноември 1975 г. За стогодишнината от освобождението на България от османско иго - през февруари 1978-ма, отваря врати Пантеонът на възрожденците. Кръстокуполна църква в основата, с изящен интериор, отвън Пантеонът е смесица от източна архитектура, потискащо с каменната си монолитност подобие на пирамида. Куполът донякъде отправя реплика към храмовото подобие, но не извисен, а сякаш вбит между четири пресечени пирамиди.
Пърформансът по идея на русенския художник Иван Иванов - Йоаний анонсира възможности за сакрализиране, християнизиране и витализиране на пространството във и около Пантеона на възрожденците в Русе. С няколко проекта - визуални, графични и на текст, пърформансът се случи в една вечер - на 12 януари в малката и студена изложбена зала на централната градска улица, но отвори публична дискусия, каквато дори съмишлениците участници не бяха очаквали.
Според самия Йоаний, актът би бил символичен чрез минимална художествена намеса, съобразена със заложените от автора на паметника дадености, непротиворечащи на християнските канони и традиции - ориентацията изток-запад е налице, заложения в основата на пантеона план на кръстокуполна църква, и не на последно място изконната традиция костите на християните да се погребват в основите или около храма.
Кръстът, смята Йоаний, е единственият липсващ символ за християнизирането на това пространство. Така идеята предвижда да се постави кръст на купола на пантеона. Верига ще се спуска от купола и ще мултиплицира кръста, вписан в кръг като в мистично колело, символизиращо небесния и божествен аспект на Христос. Вписан в квадрат - основата на Пантеона, ще символизира земния, човешки живот на Спасителя. Хоризонталният кръст, вписан в кръг, ще има функция на свещник, за да могат хората да запалят свещ, влизайки в храма. Различните проекции на християнизацията и сакрализацията на Пантеона на възрожденците чрез Кръст върху Купола показаха на пърформанса още няколко художници - Николай Бузов, Виргиния Пенчева, фотографи, оператори. За витализиране на огромното площадно пространство пред Пантеона една от идеите разгръща седем сенници с тенти. Хората от Историческия музей в Русе, към който принадлежи Пантеонът, отдавна са радетели на идеята. Според доктора по етнология Николай Ненов, сакрализацията на пространството около Пантеона може да се случи, като се изгради знакова връзка между голямата костница - Пантеона, и малките гробници в парка наоколо. Пространството може да се уплътни с образци на паметници от различни епохи - от каменен саркофаг от римско време до великолепните образци от антропоморфни паметници на Русенското поломие. Подобно начинание, уверява проектът, няма да превърне парка в гробище, а ще внушава чувство за принадлежност към градската общност. Множеството паметници ще са веществен знак за хилядолетния живот на Русе, в който все още има място и за Пантеона на възрожденците.
Според актуално проучване на регионален център ГАЛЪП само една четвърт от русенци възприемат Пантеона на възрожденците като национална светиня. 40 на сто подкрепят идеите за християнизация или преустройване в църква, а една трета смятат, че сградата трябва да се използва за обществени прояви. Споменатата дискусия, която отвори пърформансът на Йоаний и съмишленици, вече се случва в публичното пространство на града. Местната радиостанция Темпо се включи със свои предложения, Лайънс клуб представи проект за пленер през пролетта, по време на който архитекти да предложат идеите си по темата.
Немалко се оказаха и противниците - повече сред гилдията на архитектите, която видя в пърформанса и минималната - символична - намеса, непрофесионални "домогвания". Провокацията е налице. Тежката си дума не е казала и Църквата - по традиция труднореагираща и затворена в собственото си съществуване. Обществената реакция обаче е факт. Далеч по-лесно за инициаторите би било вместо пърформанс на идеите да направят пърформанс на дела - с акция, шоу и пожарен кран например да въздигнат кръст на купола на храма. Това сигурно би се случило в други, отминали времена. Сега радикални привърженици на демокрацията предлагат проблемът да се разреши с местен референдум. Не без значение за българите изобщо, впрочем, доколкото забравен или не, Пантеонът на възрожденците не е само русенски, а носи вещната и историческа памет на българите за едни от най-светлите личности на националното минало.


Цвета Ненова



Пърформанс предлага да се християнизира
Пантеонът на възрожденците
в Русе