Техностолици
Париж, будуващият
Град, където всичко е възможно. Например:
Най-съвършената техника да засече спрелия часове преди Нова година хронометър на Айфеловата кула.
Най-голямата буря да бъде използвана за украсата на цели квартали - счупените клони, поръсени с изкуствен сняг около Сен Сюлпис.
Българска техногрупа за втори път в последните 4 месеца да бъде поканена да свири в Париж: "Тибетски сърца" този път, следвани от Ясен Петров.
И ако това не е достатъчно да превърне един по-скоро резервиран към този град човек като мен в негов фен, какво остава като последно оръжие?
Музиката. Срещите на всякакви музики, от които се ражда Новата, Непознатата, Насочващата в бъдещето музика.
Честно казано, бях подготвен за всякакви срещи: джаз, шансон, чаранга, трайбъл. Не ме учуди посрещането на нашите диджеи в "Back Up", клуб на хвърлей място от Айфеловата кула, където и неизкушени като мен от новата световна мания не напускаха дансинга до ранните часове на сутринта. Разбира се, корифеи в жанра също не липсваха. Един от тях, главният редактор на "Тракс магазин", най-специализираното издание на техноманите във Франция, с гордост ни подарява последния си брой с цяла страница, посветена на една от новите техно-столици: София. (превода предлагаме отделно).
Да не остане назад, редакторката в "Кода магазин", съорганизатор на техно-селището в МИДЕМ 2000, казва, че точно по време на МИДЕМ ще излезе и техният брой, където специално е отделено място за българския принос към тази световна тенденция. Колкото до традиционно за музика медийно присъствие, "Психокинетик" е в постоянна ротация в емисията на Уили Еклектик по световната програма на РФИ.
Докато оставям Яшката, Файчето и Петър да попълват виниловите си запаси, се усамотявам в мегастора на "Върджин" на Шан-з-Елизе. Още миналата година те предлагаха почти целия си каталог на свободно прослушване и естествено бе да отида направо там. По пътя (само на минута от тях) открих, че най-големият им конкурент - FNAC, вече също имат същата услуга, и те са отворени седем дни в седмицата до полунощ... Как няма да будуваш при такава конкуренция! До последния соло албум на Кийт Джарет "Melody in the night with you" (записан поради внезапните му болки в ставите в домашното му студио) за топ-позиция се бори Хари Коник Джуниър със също толкова естетски репертоар. Така или иначе, сигурно скоро ще се появят у нас, затова подбирам за Джаз+ две нови, но не по-малко нашумели имена: мултиинструменталистът, композитор и вокалист Мино Синелу (първо излъчване - 30 януари по РФИ-България). Специално внимание си струва да се обърне на десетото парче "Petit prince", посветено на незабравимия Петручани и Ерик Трюфаз, който тотално помита жанрови и темпорални бариери с тромпета си, за чието новаторско звучене има само един аналог: електрическият Майлс (първо излъчване - също по РФИ - България, 21 часа на 23 януари).
Жалко, че в момента нито единият, нито другият са по парижките сцени, но фестивали през годината дал Господ.
Да, Господ дава, но продължението го знаете. Ако случайно ви се прииска, можете да направите нощен набег по известните от петдесетте джаз-клубове около Монпарнас ("Petit journal") или Сен Жермен ("Bilboquet"), или частно парти, или да дадете 20 долара за оставащите 5 минути до края на една банда, за която дори не си дават труда да ви привлекат ("отвън е написано, господине, платете 120 франка и ще Ви кажа всичко..."). Е да, Мадам, но за зората на джаза има и по-елегантни прийоми: например за 35 франка да си купиш 500-я брой на институцията Джаз-магазин и да се сдобиеш с първия от поредицата дискове "Легендата е още актуална - джазът от 1910 до 1922". Върви, че не слушай "Слънчев джаз" събота сутрин. Но това е друга тема. На всички, които се чудеха на избора ми на време за това издание на Джаз+, мога само да кажа, че от няколко месеца Париж има второ джаз радио 24 часа в денонощието (след Paris jazz - TSF jazz, 89.9 FM). Учудващо, как попадах все на приятели, които в домовете си бяха все на тази честота. Да не говоря за националното покритие на FIP, станция на Радио Франс, която още първата вечер ме очарова с концерт от Своето студио за Своите слушатели със Своите звезди: Сезария Евора, Анри Тексие квартет, Боян Зулфикарпашич и др.
Но, както неведнъж съм споделял, джазът в Париж будува по малките места с колкото непретенциозна, толкова и невероятна атмосфера. Разбира се, оставям любимия си "New Morning" за десерт, сега ви водя в Латинския квартал. На няколко минути от едно небезизвестно музикално учебно заведение собственикът на питейно такова решава преди няколко месеца да рискува. Наред с десетината превъзходни наливни бири, без допълнително за клиента заплащане, но с прилично за музикантите, шест дни в седмицата там се импровизира. Неделята е за шансона (съвсем приличен, дори не и архаичен, с авторски текстове и музика). Джемсешъните са всеки четвъртък. Това е мястото, където гостуващите в Париж музиканти посвирват с най-младите и събират най-верните си почитатели. Барманът на добра воля се занимава с музикалната програмация (той самият е пианист), а в четвъртъците анимира джемсешъните. И той, и собственикът много съжаляват, че съм закъснял, иначе съм щял да се срещна с такава надарена българска певица... Показват ми нейния флайър, разбира се, нищо общо с техноестетиката, но репертоарът й ме вцепенява: от Гершуин, през традиционни македонски и родопски песни до класика. "Да, тя учи оперно пеене, но като извиси глас, всички бледнеят пред нея" - с гордост ми споделя собственикът на Минесхола джаз-кафе. И оставя с готовност координатите си на български музиканти, които минават през Париж. "Ако знаем достатъчно, предварително ще ги програмираме, ако не - в четвъртъците са добре дошли да импровизират с нас! Имаме си комплект барабани, усилвател за бас, кийборд и тенор!" И съвсем прилично озвучаване, за което в някои от залите на НДК биха се присмели на пръв поглед, но след първо слушане ще им стане мъчно как майсторството на звука може да бъде достижимо.
И равнина от върхове може да има. Като музикалната програма на най-престижния и също толкова достъпен "New Morning". Клуб, менажиран само от жени (включително и тонрежисьор) с непогрешим усет към духа на времето. Първи канят кубински музиканти (незабравим акапелен концерт преди 4 години!), правят фестивали на салса-джаза и сега между един Ал ди Меола и един Ранди Брейкър побират на сцена, колкото в Ла Страда 14 музиканти-танцьори-актьори от острова, където Езоповият език дори и в новия саунд е задължителен. С хумор, достоен на енергията си, "Charanga Habanera", прекръстена неотдавна на "Charanga Forever", без да пита, те запраща в окото на циклона, не разбираш много добре около теб как всички хубави светли момичета се увиват около тъмни момчета, добре че и обратното е вярно, всеки се радва на всеки, мохитата се наливат от кофи в нещо като кофички от кисело мляко, будуването ти е неизбежно ("Hay, Lola", "Parate, cochero"). Нали и затова си избрах девиза "Нощта е млада". "Жалко, че те нямаше на Нова година" - споделя една от редовните посетителки, Симона. "Концертът си течеше, въобще не сме и гледали кога ще стане полунощ. Някакви се вмъкнаха като погрешка, сигурно за да си допият и питаха защо няма гърмежи, казахме им да си траят или да излязат - музиката не понася такива неща, нали?"
Тогава напълно повярвах, че в Париж всичко е възможно. Когато хронометърът на Айфеловата кула спира, времето в "New Morning" си тече, без никой да му обръща внимание. Така е, когато измерението е друго, музикално.

P.S. Хитът на Мариус Куркински "Не мога", представен от РФИ - България на МИДЕМ 2000, от 17 януари е в световния плейлист RFI-Musique
Париж-София


Людмил Фотев,
РФИ-България

С любезното съдействие на Air France