За всеки и всички

Заслушах се в едно специализирано предаване за икономика по частна радиостанция. Не разбирам от икономика и темата дори не ми е любопитна. Но въпреки това изслушах докрай едночасовото издание. Макар да бе очевидно, че спонсорираното предаване е за разбирачи или поне за заинтересовани хора. Въпросът е дали трябваше да изключа радиото, защото не попадам в целевата аудитория? Отговорът не е в мен, а в типа програмиране на "радио за всеки". При него се предполага, че на честотата ще останат желаните слушатели, а случайно попадналите ще излязат. Дали обаче индивидът, влизащ в целевата аудитория на следващото предаване, ще се включи навреме или изобщо някога за "своя" пояс не е сигурно. Най-коварното нещо е, че веднъж изключил радиоапарата, слушателят може и да не си направи труда да го включи отново. За да бъде накаран да го направи, трябва да има нещо, за което да се "закачи". Дори това да е само музиката. В същото време темата не бива да се размива, а музиката да не противоречи на интересите на целевата група. Защото предаването няма да е нито специализирано, нито популяризаторско. Няма да е за "всички", но вече няма да е и за "всеки".
Балансирането между тесните интереси на групата и по-широките интереси на цялата аудитория е изключително модерен проблем за все по-специализиращия се по сфери свят. Проблем са не толкова присъствието на предавания, отразяващи предпочитанията на различните групи, а скрепването им в единна социална мозайка. Производството на специализирани предавания без съобразяване с цялостния обществен контекст е само формалност. Всяко едно от тях, със структурата и сюжета си трябва не само да се концентрира върху живота на отделната група, но и да я интегрира в заобикалящата среда. В противен случай се получава вид радиосектантство, което, без да е подсъдно, е непечелившо и неефективно за обществото.
Едва ли целта на специализирано предаване за роми, например, може да бъде просто отразяването на бита им. Смисълът на програмирането на подобно предаване би следвало да е не в атракцията, а в интегрирането на групата в обществото и в отваряне на обществото към групата. Това може да стане (макар и изключително трудно) чрез езика и поведението на водещия, чрез подходящо избраното време на излъчване и най-вече чрез адекватния избор на радиоканал.
Примерът със специализираното радиопредаване за роми изглежда по-ясен от този за икономическото издание (макар те, спекулативно погледно, да имат еднакви производствени проблеми). Етническите и религиозни малцинства - малко или много - са защитени в България. А до групите по интереси, гражданското общество все още не е стигнало. Може би затова слушаме огромно количество измъчено и недодялано направени предавания за компютри, икономика, култура и пр. Те или са подчинени на виждането, че само експертите трябва да разбират, или че всички трябва да поназнайват по нещо, без да се задълбочават. От това със сигурност не се осъществява интегриращ диалог между групите и обществото.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато