Кои са Чеховите
Три сестри?


Може би това се три малки момиченца, облечени в сиви кринолинени рокли, играещи със своите бели зайци и като в клип мечтаещи за момчета и щастливото си Москва-бъдеще? Или три момчета, облечени в сиви кринолинени рокли, мечтаещи за своите момичета, наблюдавани през душ-кабинките, или движещи се зад паравани, украсени с червени лалета? А може би са три девойки, облечени в сиви кринолинени рокли, привиждащи своя Вершинин, Барон или Сольони зад матираните стъкла, презиращи онази Наташа, цялата превърната в пошъл зелен колан? Или това са трите възрастни дами, облечени в сиви кринолинени рокли, играещи на карти със снимките-спомени и все пак продължаващи да мечтаят живота си, изправени пред огледалните образи на малките момиченца, които са били в началото? Или трите жени в сиви кринолинени рокли, седнали сред полето, поглеждащи назад - вече от последния кадър, прожектиран ни върху сцената? "Три сестри" са всички тези въпроси в спектакъла на Юлиан Табаков по Чехов. Едната от сестрите излезе от играта на карти-спомени с думите: "Аз излизам". Повече не й се залагаше. Тя излезе от играта на мечти, от живота си просто както е "излязла на сцената" - някога. И сцената нямаше какво повече да каже. Тя "остави" разказа за трите сестри да продължи в "киното". В дебютното си представление (Нов драматичен театър "Сълза и смях" и Национален студентски дом) Юлиан Табаков сякаш е поканил Театъра на танц в своя лек и красив декор, визии и музика, като в хазартна игра с възможностите на изкуствата. Сивите кринолинени рокли, трите сестри, преобразяването, играта на живота, самият Чехов са знаци на Театъра, на театралното изкуство. Участващите затова са и любители, а не актьори. Те са любители на Театъра. Някои от тях буквално от малки обичат театъра - Яна Пенева, Магдалена Вълчева, Благородна Стойчева (прелестните сестри-инфанти), а други цял живот... И тази "игра с театъра" на поставящия е колкото стара, забавна и иронична, толкова и невинна, красива и сериозна. Но това е впрочем "играта" и на самия Доктор. В представлението на Табаков няма тежък професионализъм, виртуозни изпълнения, кулминационни сцени или (мело)драматични дълбинни прозрения за живота. Но то, движейки се в уж леките, алтернативни пространства на нещо като видеоарт-ревю-театър и иронично показвайки ни познатите "трите сестри" с познатите им мечти, ни (по)казва своите мечти и своите тъги, и своите страхове. Като на шега, почти за час. Сред мазохистичната намисленоумна сериозност, сред умората или пък сред насилената веселост на повечето "професионални" театрални представления, този сценичен дебют печели с познанията си в изобразителната и музикалната култура и с нещо друго, на пръв поглед просто - то е красиво, искрено, невинно и живо.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата