Със съзнание за bildung-a

Миналия четвъртък видяхме "Разговор с птици". Прекрасното случване дължим на БНТ и е великолепно, че тя съумя да открие формула, за да излъчи в гледаемо време пожъналия шумен триумф по германските екрани български филм. Тукашният зрител също има правото да се съприкосновява с постиженията на своите талантливи сънародници и, не можем да отречем, напоследък телевизията прави успешни усилия в тази посока. Благодарение на нея, макар и епизодично, общуваме с Георги Дюлгеров, Иван Черкелов, Теди Москов, Александър Морфов, Минчо Минчев, Греди Асса, Георги Калоянчев, Мариус Куркински, да не говорим за редовните срещи с Тодор Колев. На "Сан Стефано" 29 станаха по-внимателни към българската култура и показването на "Разговор с птици" е поредно действие от тази положителна промяна. Всъщност като че ли националната телевизия вече придоби съзнание своята едновременно съхранителна, пропагандаторска и възпитателна мисия. Всяка културна лента, излъчена от нея, първо, попада в архивите, за да бъде (доколкото, разбира се, позволява качеството на техническото оборудване) запазена през годините; второ, ако не друго, поне осведомява "широките народни маси", че има хора, незаети единствено с оцеляване и, трето, кара същите тези маси да разберат, че в живота има и други стойности освен пълните бъчви и буркани. Особено важно е това при все по-нарастващата чалгизация и екшънизация на българското общество: едната се възправи пред нас с цялата си бруталност по време на неделния спортен обзор с поредната безочлива наглост в българския футбол; другата спокойно можем да открием във всяка видеотека и в усилията, полагани от нашите деца, за да изгледат докрай филм, твърде различен от "Сам в къщи 3". Прочее, във връзка с последното БНТ също има свои грехове, доказателство е един кино боклук със Стивън Сегал, показан ни от нея в една ноемврийска събота м.г. Че подобни програмни безразсъдности полекичка преминават в миналото, си личи именно по филмите. Още на другия ден след излъчването на "Разговор с птици" по Канала видяхме испанския "Любов и ненавист", а по Ефира - английския "Ужасно голямо приключение". И двата са определено добри творчески постижения, въпреки и да не са от най-висша арт класа. Но и двата разказват свежи човешки истории - нещо, което киноизкуството като че ли позабрави в последно време. Тъкмо на тази бездушност започва да опозиционерства БНТ, показвайки ни българския филм. Дали тази опълченска тв стратегия ще се окаже успешна, ще реши времето; по-същественото е, че родната телевизия осъзна своите отговорности за манталитета на нацията и се зае, макар и със закъснение, с извайването на нейния културно-цивилизационен bildung.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин