Трите албански общности
шест месеца по-късно

През октомври-ноември 1999 г. беше проведен вторият етап от интердисциплинарното проучване, посветено на съдбата на Косово, Македония и Албания след края на военните действия.* В тази втора част на теренното проучване беше следван същият интердисциплинарен подход, но с намален състав на учените - историк-балканист, двама млади историци с опит в антропологията, журналист и медиатор-преводач от Албания. И този път учените прилагаха не само методика и инструментариум на собствената си наука, но използваха метода на антропологичните беседи и предварително подготвен въпросник с полустандартизирани социологически интервюта. Целта беше в рамките на три петдневни пътувания в Македония и Албания да се направи моментна снимка на ситуацията сред албанските общности в двете страни, оценката им на ситуацията в Косово и на бъдещето на косовската албанска общност шест месеца след края на военните действия. Обект на изследване беше и въпросът актуално ли е националното обединение на албанците в рамките на една държава.
Изследването протече от средата на октомври до 5 ноември. Проучванията се проведоха основно в Скопие, Тетово, Тирана, Дуръс, с. Дроч (Албания). Респондентите бяха над 30 души на възраст между 25 и 70 години, мъже и жени, с различен социален статус - политици, интелектуалци, духовни лица, работници, селски стопани.
Изследователски екип: Антонина Желязкова, Валери Григоров, Мая Косева, Таня Мангалакова

I. Ретроспективен фон - спомени за войната
и бежанците

Присъствието на НАТО в Албания и Македония, приемането и настаняването на бежанците са теми, все още много живи в съзнанието на хората.
В Република Македония респондентите отговарят с нежелание на въпросите, защото изразяват обида към международната общност, която не е компенсирала загубите на страната около приютяването на бежанците. Сред хората са разпространени цифри, които, без да е важно дали отговарят на истината, са се превърнали в мрачно клише на измамените очаквания и на провала на демократичното правителство: според тези цифри загубите около косовската криза се изчисляват на над 600 млн. долара, а до този момент международните организации са възстановили 60 млн. долара.
И албанците, и македонците в Република Македония са склонни по-скоро да обсъждат икономическата криза, последиците от косовската война, да ругаят политиците, отколкото да се връщат към спомена за напрежението в страната, за страданията на бежанците и на самите тях като домакини. Пред македонците особено тягостно стои въпросът с безработицата - в Македония работа имат 313 400 души, а безработните са 341 500. Разбира се, албанците са включени в тези статистически данни, но сред тях няма бедност и неосигуреност - те държат сенчестата икономика и монополния семейно-кланов бизнес. В края на август един от македонските албански лидери направи шокиращи разкрития за управляващата в коалиция с ВМРО партия на албанците, като я обвини, че върти цялата контрабанда за Косово. В Македония има специален термин за контрабандата - "шверц" и "шверцери" (вероятно от немската дума schwarz). Обяснението на македонските журналисти е, че в момента се извършва преразпределение на сенчестата икономика между македонските албанци след прогонването на сръбската конкуренция от Косово.
Свидетелствата на албанците в Албания са от друго естество. При доста по-бедствено състояние на икономиката на страната те предпочитат да разказват за непосредственото си участие по приютяване на бежанците. Анкетираните изтъкват изключителното гостоприемство, с което албанците са приели своите сънародници от Косово. Гордеят се, че са защитили една от най-старите и типични албански традиции - гостоприемството.
В периода на войната и при пристигането на бежанците голямо въздействие имат медиите. Непрекъснато са се излъчвали и публикували репортажи и съобщения за съдбата на бежанците, за издирване на разделени семейства. За настаняване на бежанците много хора предоставят части от своите жилища. Приемат роднини, но по-често и напълно непознати семейства. Поради преживения стрес и страх от раздяла бежанците настояват да живеят заедно и така големи фамилии по 10-15 човека често са настанени в една стая.
На практика чрез бежанската вълна към Албания и Македония трите балкански общности получават уникални възможности за взаимно опознаване, за сближение в някои сфери и за отчуждение - в други.
Прави впечатление фактът, че албанците в Албания са все още емоционално разтърсени от разказите на бежанците от злодействата на сърбите, от страданията на жени и деца, непрекъснато искат да преразказват изключително драматични случки и събития.
Албанците в Македония се отнасят студено и затворено към въпроса, не желаят да обсъждат своите емоции, трудно е да се разбере дори дали по време на войната са съчувствали на косоварите или не: "Приютихме ги, защото така трябваше - и толкова", "Справихме се, щом са в дома ми - храна има за всички". Не споделят да са разчитали на хуманитарните организации.
В Албания ценят помощта на международните хуманитарни организации. Високо се оценява фактът, че е била осигурена безплатна медицинска помощ както за бежанците, така и за местните албанци. УНИЦЕФ е финансирала издаването на учебни помагала за бежанските деца, но едновременно е поела ремонта и подновяването на училищата, осигурила е помагала и за местните деца. По време на престоя им в Албания за косовските деца са организирани учебни занятия. Освен местните учители от лагерите са привлечени и преподаватели косовари. Мнението на анкетираните респонденти преподаватели е, че албанските деца са по-развити и по-образовани от косовските. На въпрос това все пак не се ли дължи на факта, че косовските деца са учили в нелегална училищна мрежа, вероятно с неустановена и неперфектна учебна програма, отговорът на респондентите е, че това е само част от проблема. Според респондент директор на училище албанските деца са модерни и светски, а косовските - патриархални и религиозни. Същият респондент твърди, че когато се събирали на приятелски вечери и разговори с колегите си бежанци от Косово, се стигало до обобщението: "Вие сте много по-богати, но ние сме по-умни и образовани". Косоварите не оспорвали това твърдение, но изпитвали определено раздразнение.
Според училищните респонденти стремежът на косоварите е бил във всяко училище да преподава поне един представител на АОК, който наред със своя предмет - математика, химия, литература, е подготвял децата и юношите за тяхното връщане в Косово и за техния дълг към АОК и независимо Косово. Този тип политическа и идеологическа намеса в училище напомня на албанците за близкото минало и това определено ги притеснява. Респондентите прекратяваха темата обикновено с констатацията: "Навсякъде в страната и в лагерите имаше преставители на АОК и те си вършеха работата."

II. Възприемане на "другия" албанец,
или трите албански идентичности

Външният наблюдател много трудно може да определи общото и специфичното между трите албански общности. Още по-интересен е фактът, че самите албанци в началото на разговор по тази тема категорично отхвърлят да имат различия помежду си. Първата реакция и на косоварите, и на македонските албанци, и на албанците от Албания е идентична: "Ние сме една кръв".
Необходимо е търпение, за да се достигне до онова, което е изненадало всяка една от албанските общности, когато събитията в Косово им дават възможност да се опознаят отблизо. Това е фактът, че те се различават съществено, а още по-шокиращо за албанците е откритието, че, противно на предварителните си нагласи и очаквания, не се харесват едни други. Познанието им едни за други в голяма степен е било митологично и фантазно.
1. Албанците от Албания за самите себе си
По време на режима на Енвер Ходжа в Албания са били репресивно потиснати културните, етнографските, езиковите и стопанските различия между Севера и Юга. Независимо от това съществуват устойчиви стереотипи, които характеризират двете основни етнографски групи. По-интересното в случая е, че етнографските различия са се преобразували във фундаментални социални различия.
Според респондентите тоските от Южна Албания са по-образовани и културни. Те са мигрирали в равнините и живеят в компактни селища, поддържат тесни връзки с емиграцията в Италия. Това ги прави по-отворени към света. В Северна Албания живеят гегите, но в най-северните планински области има още една етнографска група, наречена мальцо, или мальцори. Те населяват малки, разпръснати планински селца или отделни, изолирани по родов признак махали. Населението се определя като по-консервативно, изостанало и затворено. Обобщението на някои от респондентите, направено, за да улесни нашето разбиране на различията, е типична социална оценка: "Тоските от Юга са интелектуалците, истинските политици и творци, а гегите винаги са били военни, войнишката и полицейската класа, и такива си остават. Винаги е било така - и при османците, и при Енвер Ходжа".
Отношенията между основните групи геги и тоски представляват едно постоянно съперничество за надмощие, което много често прекрачва рамките на законите. Това съперничество достига най-остри и деструктивни форми в политическото противопоставяне. Южняците респонденти разказват как по времето на Сали Бериша са били изтласкани от възлови държавни служби и тогава Тирана била наводнена с планинци от Севера. Твърдят, че бил подменен целият държавен апарат - първо на кланов принцип, а сетне и на регионален.
През 1997 г. след рухването на финансовите пирамиди Югът въстава срещу управлението на Бериша и откъсва напълно Южна Албания от контрола на правителството. Албания е била изправена пред реална опасност от гражданска война, която не само би задълбочила напрежението между Севера и Юга, но би могла да доведе до разцепване на страната.
За респондентите не подлежи на обсъждане твърдението, че смяната на политическите лидери, макар и чрез избори, е всъщност победа на Юга или Севера и това води до съответната подмяна на членовете на едни фисове с членовете на други. Хората в Албания си дават сметка, че така се движат в затворен кръг и се надяват, че той може да се пресече, ако от политическия живот бъдат отстранени Сали Бериша (Севера) и Фатос Нано (Юга). Те обобщават така: "Когато тези двамата си отидат и оставят управлението на младите, тогава всичко ще се оправи и ние ще влезем в ЕС". Този безграничен оптимизъм вероятно се дължи на младостта на албанската нация - средната й възраст е 26 години.
Понякога се срещат крайно негативни оценки за мальцорите от крайния Север, изказани дори от геги от Северна Албания: "Ако нас питат, нека сърбите вземат най-северните части на Албания, където живеят мальцо. Те са различни от нас - диви и некултурни."
В момента един от големите проблеми на Албания (погледнато от външен наблюдател) е наличието на огромно количество огнестрелно оръжие в населението. По неофициални данни само 10-12% от разграбеното през 1997 г. от казармите оръжие е върнато. Албанските власти предполагат, че оръжието сред населението наброява около 600 000 единици. Дори примамливите предложения за изкупуването му на двойна и тройна цена спрямо тази на черния пазар не са дали резултат. "Няма албанец, който би си продал оръжието, казват респондентите. Разбира се, когато имаш много, можеш да продадеш една част за благото на фамилията, но в семейството винаги трябва да има достатъчно". Повечето албански семейства притежават един или няколко автомата, а по-дребните оръжия и мунициите въобще не се броят.
Албанците са религиозно индиферентни и декларират своя атеизъм без притеснение. Религията е много назад в тяхната ценностна система. Това прави смесените бракове между православни и мюсюлмани, католици и мюсюлмани и т.н. вътрешно безпроблемни. Някои от децата кръщават, други обрязват; изпълняват ритуално-обредната система и на трите изповедания, без да влагат в това религиозно чувство. По-интересно е мястото на бекташизма** в ценностната система на албанците. Те наричат бекташийския орден "четвъртата религия в Албания". Ислямът се е разпространил в Албания по време на Османското владичество именно чрез ордена на Хаджи Бекташ, но албанците не влагат религиозно съдържание в тази "четвърта албанска религия". Никой от тях, особено средното и младото поколение, не знае какви са спецификите и философията на този орден, но се смята, че е голямо предимство да си бекташи - това означава, че принадлежиш към някакъв духовен и интелектуален елит. Южняците мюсюлмани до един твърдят, че фамилиите им са бекташи. Респондентите тоски отхвърлят възможността на Север да има бекташи, но северняците твърдят обратното. В Косово и в Македония, където албанците произхождат от Северна Албания, също има бекташийски орден, съответните духовни институции -текета (в Джаковица и в Тетово), но те не се радват на вниманието на местното население. Впрочем в Тирана е седалището на всички бекташийски ордени на Балканите.
Албанският прагматизъм надделява над всякакви форми на национализъм. В отговор на въпросите за техните геополитически нагласи е изненадващо да се чуе от множество респонденти, че те слабо се вълнуват от суверенитета на Албания. Общ стремеж за албанците е да бъдат под закрилата на някоя силна и богата страна или съюз, или пък - да напуснат Албания и да емигрират на Запад.
По време на теренно проучване през 1993 г., когато току-що беше раздадена земята***, мечтата на новите собственици беше да дойдат богати фермери от САЩ, да купят земята им и да ги оставят да я обработват, като прибират всичките печалби и им предоставят само необходимото за съществуване. Сега най-често срещаният отговор беше, че добрата перспектива за Албания е да стане квартал на Италия. Изваждат се безброй исторически спомени и конкретни факти, които доказват близостта на Албания и Италия: "Ние сме едно с Италия, рано или късно трябва да се слеем." Когато напомняме за Втората световна война и за окупацията, албанците отговарят: "Виж центъра на Тирана, от село направиха град по време на окупацията. Никога не се чуждееха от нас, както германците. Държаха се с нас като с равни. Когато дойдоха войниците на Вермахта и подгониха италианците, ние ги криехме по домовете си." Рядко има семейство, което да не пази спомена за укриването на италиански войници. Най-перспективно е тясното свързване с Италия; това поставя отношенията с ЕС и САЩ доста по-назад в мечтите на албанците. "Америка, разбира се, е суперсила, това е добре и ние трябва да се съобразяваме с нея, но по-важни са съседите. Ние, албанците, винаги сме уважавали големите държави и нации - Съветския съюз, Китай, сега САЩ. Докато пристигне корабът с брашно от Америка обаче, хората вече ще са умрели, затова гледаме към съседите, особено към Италия и Гърция."
Албанците имат смайващо високо мнение за България и в някакъв смисъл изпитват пиетет към българите. През 50-те години най-добрите български учени агрономи, селекционери на зърно и тютюн са били командировани в Албания за месеци, някои от тях и за години и са въвели високоефективното земеделие сред албанците. Респонденти поканиха екипа ни в прекрасна мандаринова градина, където се радвахме като деца на една култура, която не вирее в България. Домакините, които бяха на около 30 - 32-годишна възраст, казаха: "Ние знаем от бащите си, а те от своите бащи, че не бихме получили това богатство от нашата земя, ако не са ни научили българите. Всеки един от нас е дал обет да предава на синовете си, а те на своите, тази висока земеделска култура, която сте ни донесли вие. И мандарини сте ни научили как да отглеждаме. Всичко." В по-големите градове има дружества за албано-българско приятелство, създадени от албанци, които са завършили през 50-те години висше образование в България - главно агрономство, мореплаване и др. Само в град Дуръс има дружество с около 40 членове. В Тирана са много повече. Решението на България да не приема бежанци от Косово по време на войната в Югославия няма отрицателен отзвук в Албания. Според респондентите самите косовски албанци не са искали да бъдат насочвани към България. Тяхната близка цел е била Турция, където имат роднини и са разчитали на по-добри условия. "Нас повече ни обиди това, че българите протестираха против войната, когато НАТО избиваше сърбите, а не бяха против, когато се избиваха албанци. Нямаше глас в защита на косоварите. Вие обаче сте направили много за нас и нямаме право да ви съдим".
Като цяло албанците в Албания се чувстват свободни и оптимистични. За тях всички промени, настъпили след падането на комунистическия режим, са положителни. Радват се на възможността да говорят свободно, да пътуват, да работят в чужбина. Респондентите твърдят, че независимо от дълбоката икономическа криза и стопанския хаос, стандартът на живот за много от тях се е повишил, а за някои е отскочил рязко нагоре. Особено впечатляващо е масовото и хаотично строителство. Албанците се опитват да вложат всички незаконно придобити средства в градеж - строи се навсякъде, доста необмислено и неикономично, изливат се огромни количества бетон, с което се съсипва чудесната природа. По адриатическото крайбрежие строежите вече захапват от 25-километровата плажна ивица, широкият пояс с тропическа растителност отдавна е изместен от частни хотели и вили. Всеки в Албания знае, че Дуръс и крайбрежието се застрояват от местни и косовски трафиканти на оръжие и наркотици. Респондентите смятат, че рано или късно Дуръското крайбрежие ще се превърне в някакво подобие на Лас Вегас, където ще се печели от хазарт и проституция и ще си дават среща албанските мафии. Когато се подобри инфраструктурата, вероятно ще се присъединят и мафиотски структури от други страни.
2. Албанците за своите братя от Косово и Македония
В съзнанието на албанците Косово е провинция с по-големи възможности за икономическо развитие и просперитет. В началото и средата на 90-те, дори в началото на конфликта в Косово в Албания било разпространено следното мнение: "Какво им трябва на косоварите, те живеят добре, много по-добре от албанците тук, защо им е да подпалват чергата си?" Респондентите от Албания пространно обясняват големите възможности, които са имали албанците в бивша Югославия (в Косово, Македония и Черна гора). Изтъкват големия брой представители на фамилиите, които работят в Западна Европа, което ги е направило не само много по-богати, но и по-различни. На въпроса защо албанците в Косово и в Македония са забогатели повече дори от сърбите и македонците, се дава следното обяснение: "Местните етноси и властите ги държаха настрани от всички държавни институции и служби, прогонваха албанците от държавна работа, не ги допускаха до администрацията, войската и полицията. Единственият начин за оцеляване и изхранване на семействата беше да работят с всички сили в частния сектор: търговия, занаяти, земеделие, наемни работници в чужбина. Разбира се, и в незаконния трафик. Така забогатяха". "Сръбските и македонските власти насила насочиха албанците там, където се печели повече, и сега няма защо да се сърдят, че са по-бедни от тях. Защото, изглежда, тук, на Балканите, всички са умни, ама и всички са наивници". Добавят задължително: "Косоварите са много работливи. Те са най-работливи от всички албанци, по-работливи са и от нас, и от македонските." Когато видели окаяното състояние на пътищата, натовците отпуснали средства, за да бъдат закърпени дупките. Косовските бежанци веднага помолили те да се заловят с кърпежа на пътищата, защото се поболявали, когато стоят без работа. И в Албания, разказват местните респонденти, често се виждала следната картина: натовците и косоварите работят, а голяма група от местни албанци зяпачи стоят около тях с часове и коментират. "Така беше и по време на Голямата война, сещат се някои от по-възрастните, италианските войничета построиха много неща, а ние гледахме". Това е самооценка, която се прави добродушно, с чуство за хумор.
Според оценката на анкетираните, които са общували непрекъснато с бежанците, косоварите са по-студени и негостоприемни. Шофьори, които са снабдявали лагерите с продукти, а след края на войната са извозвали бежанците до родните им места, после са превозвали помощи в Косово, с чувство на дълбока обида споделят: "Въпреки нашето гостоприемство, което им дадохме тук, те ни отказаха такова в Косово. Един месец бяхме в Прищина, в Джаковица, в Печ, едно кафе не ни почерпиха, правеха се, че не ни познават. А ние работехме денонощно за тях като за братя. Дори спряха камиона, с който пренасяхме помощи, и го ограбиха. Надсмиваха ни се и казваха: ако тази беда се беше случила с вас (албанците от Албания), ние (косоварите) нямаше да ви приемем." За повечето респонденти особено изненадващ е фактът, че е била пренебрегната една от най-важните и традиционни ценности на албанския етнос - гостоприемството и благодарността към тези, които са помогнали в труден момент. Те правят следната съпоставка: "Дори македонските албанци, които са по-изостанали и необразовани от косоварите, са по-гостоприемни и спазват традицията". "Косоварите са високомерни и не харесват никой друг освен себе си, смятат, че богатството им дава право на това. Македонските ни братя обаче са не по-малко богати, но не са високомерни към нас - съчувстват на бедността ни и уважават нашата образованост и интелигентност".
Албанците се безпокоят, че събитията в Косово и бъдещият статут на областта в някаква степен могат да повлияят на реакциите на албанското население в Македония. Доминираща нагласа в албанското общество е, че албанците в Македония не трябва да имат сепаратистки претенции. "Македония е чудесна страна и нашите братя там живеят свободно. Няма защо да разделят и разрушават Македония. За нас е важно албанците там да имат своето място в политиката, както е сега".
3. Албанците като цяло - поглед отвън и историко-психологически бележки
През последните 10-15 години албанците и от трите общности преживяват период на национална идентификация, себеоткриване и национално съзряване. В момента албанците са устремени непоколебимо към това да се утвърдят като нация, успявайки да преодолеят центробежните сили на клановото и териториалното разделение. По думите на македонски политолог албанското общество преживява това, което македонците са преживели преди 50 години, а българите, сърбите, гърците през ХIХ век. Албанците могат да бъдат наречени условно "тинейджърите" на Балканите. В това понятие са закодирани всички усложнения на трудния преход към зрелост. Ако македонците нямат друга опция освен Европа, казва същият политолог, албанците имат - своето обединение, утвърждаване като нация и след това обединяване в Европа. Те имат една междинна фаза, която вероятно биха искали да постигнат, преди да се включат в Европа.
Тези общоалбански стремежи се усложняват от различията между трите общности. Албански интелектуалец обобщава така: "Албанците от Албания са си изградили вече представа за косоварите като за мошеници, лъжци и мафиоти; те са надменни и негостоприемни, но все пак са едни богати албанци. Косоварите, от своя страна, възприемат албанците от Албания като диви и необуздани бандити, докарани до просешка тояга". Двете общности заедно приемат македонските албанци като фанатично религиозни, необразовани и консервативни. Изненадващо е противоречието между липсата на ксенофобия сред албанците в Албания, яростната ксенофобия на косоварите и пълната етнокапсулация на албанците в Македония. Три различни посоки и три различни нива на отношения с "другите".
Сред албанците в Албания е съживено и действа кръвното отмъщение. Когато задавахме въпроси на респондентите, отговор получавахме след доста усилия. Един от респондентите, образован човек, се скара на преводача медиатор и каза: "Не можеш да превеждаш всичко, всяка къща си има своите тайни и ти си длъжна да пазиш тайните на нашия дом". Обяснението на повечето респонденти е, че Канунът и кръвното отмъщение като част от обичайното право се възраждат по необходимост, поради факта, че държавата е слаба и институциите не функционират. Безпокойството на образованите респонденти е, че в Албания Канунът се възражда деформиран.
Енвер Ходжа разрешава проблема с обичайното право драстично, подобно на пълната забрана на религията. Той избива или отстранява старейшините на клановете, които познават принципите и прилагат Кануна. Петдесет години по-късно в историческата памет на албанците действително съществуват бели петна. Те се заемат да възстановят обичайните традиции, но правят това, като променят или дописват кодекса поради отсъствието на приемственост. Възрастни хора респонденти потресено споделят, че има груби нарушения в днешното прилагане на Кануна и по-специално в частта за кръвното отмъщение. В Косово кръвното отмъщение е възродено от екстремната политическа конюнктура и се прилага всекидневно, без никакво колебание и опити да се възстановят изискванията на традицията. Например според същинската традиция жени и деца не могат да бъдат убивани, а ако жена закрие с тялото си мъж, той трябва да бъде помилван. Сега това е забравено.
В Македония не се прилага кръвното отмъщение, но този проблем изисква допълнителни проучвания. Засега констатация на екипа е, че консервативната и затворена общност има своите лидери, които най-често разрешават споровете и определят наказанията. За изследователя, който наблюдава възраждането и прилагането на Кануна отвън, това е явна тенденция към някаква примитивна форма на алтернативна държавност и на дублиращи обществени и правови институции.
Възможно ли е при тези значителни различия и с привкуса на взаимно недоверие и чувство за превъзходство да се извърши национално обединение? Едва ли, освен ако не се превърне в общо решение, в платформа на политическите елити на трите общности; ако не бъде наложено агресивно и, разбира се, подкрепено от външни фактори. Но последиците биха били непредвидими.

III. Косово - поглед отвън
Албания се отнася насърчително към всичко, което се случва в Косово. Всяко завоевание на косоварите се приветства и одобрява. Това, че се прочиства територията от сърби и роми, че се държат в страх и напрежение горанците и турците - всичко се обяснява с последиците от преживяното страдание. Никой не е склонен да коментира факта, че агресията се обръща и срещу своите, срещу интелектуалците, бивши идеолози на съпротивата срещу сърбите, които днес се плашат от албанската ксенофобия и от неясните перспективи за развитието на Косово.
Преобладаващ отговор на респондентите от Албания е: "Косово трябва да бъде независимо, а след много време, ако се почувства необходимост, може и да се обединим." Албанците знаят една-единствена истина от учебниците по история: Косово е изконна албанска територия, която през 1912 г. е била вероломно нападната от сърбите и откъсната заедно с населението от родината майка. В Македония сред албанската общност цари голямо разочарование шест месеца след края на войната. Контакти поддържат само бизнесмените и мафиотските структури, които преразпределят територията на сенчестата икономика. Обикновените хора, които са приютявали бежанци, нямат никаква връзка със своите нови приятели от Косово, не знаят тяхната съдба, нито могат да обменят информация с тях.
Задаваме въпрос на известен албански интелектуалец, който е запознат с първата част на изследването: "Е, какво се случва в момента в Косово, остава ли в сила нашата констатация, че Косово ще се превърне в притегателен център, в Мека или в Пиемонт за всички албанци по света?" Той отговаря с огромна горчивина: "Косово никога няма да бъде нищо друго освен едно голямо Авиано, просто една голяма американска база". Въпрос: "След шест месеца косоварите вече дават ли си сметка какво става с тях самите?" Отговор: "Единствените албанци по света, които не си дават сметка какво се случва с тях, това са косовските албанци". Друг респондент от македонската албанска общност добавя по същата тема: "Всъщност те не могат да излязат от еуфорията на победата и отмъщението или по-скоро тази еуфория постепенно и незабелязано се трансформира в някакъв траен фанатизъм, примесен с престъпност и безнаказаност." Друг респондент: "Те се намират в изолация от външния свят, поради това никой от нас не може да ги предупреди, че са затворени в гето, където се развъжда само омраза. Пътуват навсякъде и се срещат с когото си поискат само мафиотите и трафикантите".
Сред много български шофьори, които карат в Косово строителни материали от Украина и от други части на региона, има вече иронична крилата фраза за новия косовски расизъм: "В Косово най-добре е да си черен". Според българските шофьори КФОР и международните полицейски части не са в състояние да овладеят престъпността: "Те нападат и ограбват. Когато се появи войник от КФОР, вече са изчезнали, когато войникът си отиде, те се появяват отново и довършват започнатото. Работата ни е като руска рулетка."
Българските полицаи от международния контингент, които са с дълъг опит от Камбоджа и Босна, твърдят, че това е най-сложната им мисия. Обяснението им е, че и в Камбоджа, и в Босна, а и където и другаде да са работили, те се опират на съпричастието и помощта на местните хора, а в Косово това не е така: "Полицейската работа е изцяло изградена на контакт с местните хора и навсякъде това се получаваше - в Босна дори оставихме добри приятели. Тук се сблъскваме със стена, никой не желае да търси нашата помощ или да ни съдейства. Никой въобще не желае ние да сме там". Друг български полицай казва: "Имам дългогодишен опит и зная, че в живота нищо не е черно-бяло, че именно нюансите са мястото, където ние полагаме основите на нашата работа. Тук в Косово за първи път срещаме абсолютно елементарно черно-бяло, което ни кара да се чувстваме безсилни, а усилията ни - напразни."

IV. Изводи
Изследването съдържа разнообразна информация и биха могли да се изведат множество заключения. Тук ще предложим само едно, което е най-пряко свързано с бъдещето на Косово:
През своята история албанците почти никога не са съществували самостоятелно или в състояние на трайно обединение - като се започне от древността и ранното Средновековие. Те са били за кратко или за по-дълго под властта на Рим, на Византия, на България, на Сицилия, на Сърбия, на Османската империя и т.н., чак до 1912 г. Така в хода на историята е изградена една съвършена система за алтернативно съществуване, или крипто-дублиране на необходимите обществени отношения, институции и функции на една самостоятелна държава. В периода на Османската империя албанското крипто-общество е особено характерно, тъй като функционира най-продължително в историческото време на Балканите. Османската власт съществува номинално със съдействието на представители от албанските кланове и териториални общини. Старейшините представляват своята родова или селищна община пред властите, изпълняват всички задължения - данъци, военни повинности и т.н. Де юре няколко столетия Албания е управлявана от Високата порта и господства ислямът, а де факто там съществува алтернативно местно управление, криптохристиянство. При видимото спазване на строгите норми на османско-ислямския шериат всъщност властва Канунът - обичайното право.
Това е система от безупречно действащи и изпитани през вековете механизми на независимо съществуване под привидността на подчинението, на приемането или на примирението с чуждото управление, дори на демонстрирана лоялност. Такова е съществуването на албанците в границите на Югославската федерация и особено след отнемането на автономията на албанците в провинция Косово. Тогава се отключват отработените механизми на успоредното съществуване във всички сфери на обществения, политическия и стопанския живот. Такова ще е и бъдещето на Косово, но този път под привидността на международен протекторат. Ще има овластени от старейшините (в момента бивши военачалници от АОК), които са с европейски костюми и европейско поведение, които ще демонстрират пред медиите и международните наблюдатели пълната лоялност и приобщеност на косовското общество към европейските ценности и световната цивилизация. Но под този неизбежен и международно поддържан декор на официална администрация и спазване на законността ще се развиват всички параметри на една алтернативна, затворена, недемократична система, в която никой няма да може да проникне, за да я изследва, освен ако не стане част от нея или не рискува живота си за проявения научен интерес.

Октомври-декември 1999 г.

Д-р Антонина Желязкова

* Първият етап от изследването се проведе през юни 1999 г. В екипа участваха А. Ангелов, Г.Савов, В.Тепавичаров, Д.Михайлова, Кр.Стоилов, А.Желязкова, А.Чауши. Резултатите са публикувани във в. "Култура", бр.40, 8 октомври 1999. Под печат са на френски език в Ethnologie Francaise.
** Суфийски мистичен орден, свързан с полулегендарната личност на Хаджи Бекташ (?-1337), който бил избран за патрон на еничарския корпус. Бекташизмът е съставен от различни елементи, заимствани от езичеството, юдаизма, исляма и християнството. Тази секта изиграла много голяма роля за разпространяването на исляма сред християните в Албания, Македония, България.
*** В Албания обработваемата земя е принадлежала на около една или две дузини местни фамилии-собственици и след идването на Енвер Ходжа е национализирана. Това позволи в Албания да не се извършва реституция, а във всяко селище земята да се раздаде на семействата по равно.