На Руф - с любов

На фасадата на малка романтична къща в центъра на София се появяват лицата на познати български художници и на един изискан господин. Те поздравяват пристигащите гости на няколко езика и прожекцията се завърта отначало. Така завършва приказката, наречена "изложби при Руф". С покана към четирима от членовете на пловдивската група "Ръб" Негово превъзходителство посланикът на Швейцария Гауденц Руф (или както просто всички го наричат "Руф" - с огромна доза уважение, но поради приятелството му с много художници и критици) ознаменува края на мисията си у нас.
В продължение на повече от три години неговата резиденция (забележете, не посолство, а резиденция!) бе притегателно място за художници, интелектуалци, дипломати, политици. Там се организираха изложби не от куртоазия, не с парадни цели, а с разбиране и истинска страст. Ще бъде ли пресилено да кажем, че домът на швейцарския посланик в България се беше превърнал в алтернативна галерия? Едва ли. Защото там се правеха изложби, мислени за конкретното пространство, за конкретното място, пропито от идеята за търсене на духовни мостове между две нации. Може да се каже дори, че някои направиха едни от най-добрите си изложби именно там. Помним много от тях, но да споменем неколцина: Недко Солаков, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев, Васил Попов, Кольо Карамфилов, Валентин Стефанов, Калин Серапионов, Правдолюб Иванов. Така че с поставянето на края на тази активност, която в изключителна степен зависеше от личните интереси, пристрастия и увлечения на Негово превъзходителство посланика, от картата на София изчезва една уникална алтернативна сцена.
Символично господин Руф пое щафетата от предишния германски посланик Клаус Шрамаер, който в периода 1993-1995 г. предоставяше залите на посолството за нестандартни изяви. Приемайки обаче младите български художници, а заедно с тях и техните приятели, почитатели, роднини и много други, в интимната обстановка на резиденцията, Руф по уникален начин "скъси дистанцията". Той срещна под своя покрив хора, чиито пътища никога не биха се пресекли. Той популяризира съвременното ни изкуство сред кръгове, които иначе едва ли биха се запознали с него. Самият той купуваше и подтикваше и свои колеги от кариерата да купуват съвременни творби! Може да се каже, че именно Руф повдигна самочувствието на съвременния българския художник, че творбите му са продаваеми. Да не забравяме и ролята, която изигра за откриване на офиса на швейцарската фондация "Про Хелвеция" у нас, която вече усилено подпомага българската култура.
Изборът на последната изложба "Четирима от Ръб" се оказа подходящ да увенчае поредицата от благородни дейности. "Класиците" на българския авангард Моника Роменска, Надя Генова, Емил Миразчиев и Румен Жеков успяха да направят интересна изложба, в която показаха както нестандартно третиране на обичайни жанрове, така и директни провокации. Разнообразието и различието съществуваха в хармонично единство, позволявайки ни да избираме, отхвърляме или просто да любопитстваме. Те като че ли ни припомниха пътя, който изкуството ни извървя - от края на 80-те до 2000 г. Път тежък, неравен, пълен с емоции, чертаещ историята на съвременното и бъдещето ни изкуство, в която Негово превъзходителство Гауденц Руф или просто Руф намери достойно място.

Мария Василева







Изкуство
на борда