Ненавист неистово
настига неволята


Писнало ли ви е да седите всеки ден пред компютъра в офиса, стегнат в своя марков костюм, подложен на изпитателния поглед на своя вечно намусен шеф, а после да се върнете в своя луксозен апартамент, да си легнете в своето удобно легло и да не мигвате от скука повече от половин година? Е, ако поне едно от тези неща ви се случи, няма как да не заприличате на изпусталяващия пред погледа ни юпи (Едуърд Нортън) в "Боен клуб". Воден от неутолимото желание да излекува утилитарното си животче, той обикаля всякакви сборища за групова терапия - от анонимните алкохолици до болните от рак. Нищо не помага, дори сблъсъкът с наркоманката Марла (Хелена Бонъм Картър), която пък посещава тези места, защото "дават безплатно кафе". Не щеш ли, в самолета безсънкото среща анархиста Тайлър Дардън (Брад Пит) - производител на сапун и сервитьор в луксозен ресторант, уриниращ върху блюда... И всичко се прекатурва. Сивотата на всекидневието е обагрена от кръвта на ръкопашния бой - първо те двамата, после втори с трети, четвърти с пети... Маргинали, отрепки, клетници се налагат един друг подир копнежа за самодоказване. "Ние сме пеещата и танцуваща смрад на обществото", подкокоросва ги Тайлър. Така създават тайното съзаклятие "Боен клуб". Заченат в мазето на американския мегаполис, той генерира цялата взривоопасна мощ на мъжкото неудовлетворение - от себе си, ближния, обществото... Сапунът не е само сапун, а и експлозив. Мъжеството не е само бой, а и мъст. И тръгва неистова и неконтролируема разправа с несбъдващите се мечти за справедливост, богатство, сладък живот...
"Боен клуб" е третият филм на режисьора Дейвид Финчър след "Седем" и "Играта". И отново е предизвикателен - към стереотипите на Холивуд, към опорите на морала, към нервите на зрителя... Този път той е екранизация по роман на автомонтьор - Чък Поланик. На човека му писнало да се вре под камионите и решил да се запише в литературен кръжок. Там за няколко месеца буквално на ръка написал своя роман. Вече не е работник. Вторият му роман "Оцелелият" отново е откупен от "Туентиът сенчъри фокс", а всеки момент в Щатите очакват излизането на третия - за девойка, обезобразена по време на улична престрелка.
"Боен клуб" е филм-изцепка - действителност, изстреляна в космическия ъндърграунд на цивилизацията; филмово действие, шизоидно разпнато между страхове и страхотии; монтаж, нахъсан от накълцани кадри; музиката на The Dust Brothers, въведена като какофоничен контрапункт на целенасоченото насилие... Но, за разлика от хипнотизма на "Седем", в този филм шокът идва в повече - и преекспонираната наративност, и декларативният нихилизъм, и психоаналитичната двойственост, и предизвестената манипулация, и изнурителното времетраене... Но пък трябва да се види - дори само заради поредната препратка към "Д-р Джекил и мистър Хайд". И не само.
"Боен клуб" щеше да е далеч по-симпатичен, ако сред тъмнината на кадрите и душите имаше процеп ирония - подобна на онази в рекламния клип за филма, предложен от Финчър (тук не сме го гледали): Брад Пит разяснява ползата от аварийните изходи и изведнъж право в камерата споделя "Знаете ли, че урината е стерилна? Можете спокойно да я пиете".

Геновева Димитрова







От пръв
поглед



Боен клуб, режисьор Дейвид Финчър