Концепцията за
Абсолютната Истина
в Бхагавад-гита

Бхагавад-гита е едно от най-популярните религиозно-философски произведения на индийската класика, често определяно като квинтесенцията на древната ведическа литература. Необходимо условие за разбиране на онтологията на Бхагавад-гита е допускането, че съществува реалност, която се простира отвъд пределите на нашия опит. Изследването на този трактат би било ползотворно, ако се опитаме да направим безпристрастен и задълбочен анализ на всички аспекти от изложената в него система и се абстрахираме от традиционните си схващания за битието. В противен случай е вероятно погрешно да интерпретираме много от основните понятия и категории и така да достигнем до неверни заключения относно смисъла и целта на Бхагавад-гита.
Един от възможните проблеми при тълкуването на Гита би възникнал, ако приемем като база за сравнение критериите на дуалистичния модел на света. Водещ началото си от Зороастризма и по-късно, до голяма степен възприет от юдейско-християнската традиция, този модел приема едновременното съществуване на два противоположни принципа на доброто и злото (Бог и Сатана), които са във вечна борба помежду си.
Последователите на такъв религиозен дуализъм обикновено приемат, че тяхната позиция произтича от божественото и следователно е единствено правилната, а всички останали, по необходимост, би трябвало да бъдат под влиянието на принципа на злото или тъмнината. Такава постановка неминуемо води до оформянето на антагонистични групи, в които едните вярващи се считат за пратеници на доброто, обявявайки инакомислещите за обладани от злите сили, тънещи в невежество врагове, които непременно трябва да бъдат спасени и преобърнати в "правата" вяра.
Историята, от древността до днес, познава не малко примери за насилие, оправдавано с подобна философия. Религиозният фанатик, стремящ се да докаже на всяка цена собствената си правота, е готов превратно да тълкува друговерските идеи, дори и те да са несъпоставими с неговите собствени. Чрез подобен повърхностен подход всеки би могъл да докаже твърденията си, основавайки се на неоспо-римата си априорна правота и принципната порочност на всяко друго мнение.
Пример за такъв примитивизъм е опитът да се покаже, че Бхагавад-гита е просто едно описание на "Ада ненаситен", дадено от Врагът Божии. В основата на аргументацията на тази теза лежи тълкуването на някои стихове от Гита, в които се посочва идентичността на Абсолюта с "времето, великият разрушител на всички светове". Вселенската форма на Бога, описана в ХI глава на Гита, съдържа всичко съществуващо, включително смъртта и унищожението. Погледнато през призмата на дуалистичния модел, това описание съвпада с концепцията за разрушителните сатанински сили, от което следва, че Бхагавад-гита е плод на тези сили.
Безспорно едно такова тълкувание показва не само стремежа за очерняне на това, което е различно от определената догма, но и липсата на елементарно разбиране на основни философски концепции на Бхагавад-гита.
По отношение на дефиницията за Абсолютна Истина Бхагавад-гита не споделя нито дуалистичното, нито монистичното схващане. Ако трябва да търсим аналог сред западноевропейската мисъл, може би най-близко е Хегеловото определение за Бог като единство на субект и субстанция. Абсолютният субект, назоваван в Бхагавад-гита като Бхагаван (притежаващ всички съвършенства) и Кришна (всепривличащ) прониква цялата природа и в същото време е отделен от нея (БГ 9.4).
Названието на тази философска концепция - ачинтя-бхеда-абхеда (невъобразима еднаквост и различие) е дадено от светеца Шри Чайтаня, който през ХVI в. обединява идеите на четирите школи на персоналистическо тълкуване на Веданта сутра. Там Абсолютната Истина е определена като това, от което всичко произлиза. Творението, поддържането и унищожението са атрибути на Бога и като такива се включват във вселенската му форма. Поради това в Гита Абсолютът е описан като единство на сътворението и разрушението:
"Аз съм всепоглъщащата смърт" (БГ 10.34);
" Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и на Луната,...и талантът у човека. Аз съм първоначалното благоухание на земята и топлината на огъня. Аз съм животът във всичко, което живее..." (БГ 7.8,9)
Идеята, че всичко се съдържа в Бога, не означава, че всичко е Бог. Той е независима личностна духовна субстанция и чрез невъобразимите си енергии е всепроникващ.
Според Бхагавад-гита човек може да осъзнае Бога посредством любов и преданост към Него, като за тази цел е необходимо и развиването на благочестива природа и качества като "въздържание, простота, ненасилие, честност, благородство, скромност...", а пречка са "гордостта, високомерието, суетата, жестокостта и невежеството." (БГ 16.3,4)

Младен Балабанов










По повод
Две преображения:
Христос и Кришна

от Георги, брой 3 от т. г.