Стефан Кожухаров

Той бе учен в истинския смисъл на думата. В изследванията си той можеше да съчетае знанията от двете си образования - духовно и филологическо; специализира се в една неразработена и сложна материя като химнографията и вътрешната му духовна същност на верующ проникваше и осветяваше с мека светлина текстовете, които написа. Живот и научни прозрения се преплитаха. Така той откри, че св. Наум Охридски е автор на книжовни произведения; даде на българската литература много неизвестни досега литературни паметници; предложи концепция за периодизирането на средновековната църковно-песенна традиция. Но тук е невъзможно да се изброят многобройните открития, които Стефан Кожухаров направи за българската и световна медиевистика.
Личност, широко скроена, той живееше в своя духовен свят, не се вписваше в конюнктурата на деня, запази един свой съкровен периметър, в който освен книгите имаше място само за една голяма човешка доброта. Помогна на много колеги, а последните осем години отдаде изцяло на Института за литература. Понякога си мисля, че може би не трябваше тези години от една хубава творческа зрелост да изтекат така, защото много ръкописи останаха непубликувани. Но мисля, че Стефан Кожухаров искаше да напише Книгата на живота си, единствената книга, и в нея, както обикновено се случва с големите проекти - съдба, жизнен порив, човешко и научно достойнство и благородство, всичко това се вплиташе в един възел, в една вътрешна повеля, която може да намери своето разрешение единствено при прехода в отвъдното. Цялостната личност на Стефан Кожухаров тепърва все по-ясно ще се очертава и все по-мащабно ще се извисява на хоризонта на българската култура. Нашето време не може да роди учени от такъв формат.
Книгата на живота остава винаги недовършена.
Той не беше обсебен кабинетен учен. Той се раздаваше. Но, струва ми се, че някъде дълбоко в себе си, със своята богата душевност, той разбираше, че самотата е човешката участ на този свят, както и че има нещо по-силно от нея и това е любовта. Затова всички ние сме така потресени, защото останаха още много недоизказани и дори неизразими неща в светлото пространство, което той създаваше около себе си.

Прощавай, Стефане!

ст.н.с. Рая Кунчева
директор на Института за литература