... Преди почти 35 години за първи път чух музика на
Симеон Пиронков
- операта "Добрият човек от Сечуан" по Брехт. Впечатлението бе шоково. Последва незабравимата "Истинска апология на Сократ" по Варналис. Заключителните реплики на Сократ "Къде отивате, граждани? А сега кой ще ме отведе в затвора?" дълго ще отекват укоризнено в нашето гражданско общество. Последваха и много други ярки произведения в различни жанрове...
По сполучливото определение на Георги Мишев Пиронков е един непатетичен автор. Непатетичен, но властно привличащ с духовното си излъчване, с актуалния духовен пълнеж на музиката си. Пиронков е сред запомнящите се и индивидуално своеобразни представители на българския музикален авангард. На онази музика, която бе заклеймявана преди 50 години, че и доста по-късно. На онази музика, която излъчи творци като Константин Илиев, Лазар Николов, Георги Тутев, Иван Спасов, Васил Казанджиев и др. Която в лицето на Пиронков бе удостоена през 1985 г. с международната Хердерова награда. Благодарение и на която музикалната ни култура винаги е била европейска, винаги е била в ХХ век.
Съвсем естествено Мони стана член-съосновател през 1990 г. на Дружеството за нова музика в България. Пое (след кончината на Тутев през 1994 г.) неговото ръководство и ръководството на първия по рода си у нас международен фестивал на съвременна музика "Musica Nova - Sofia".
... Мъчително тежка е винаги раздялата с близък колега, съмишленик и приятел. Дваж по-тежка е, когато става въпрос за човек изключително скромен, сърдечен и непосредствен във всекидневното си общуване, мъдър в съветите си и всеотдаен в работата си.

Не се сбогувам, Мони! Музиката ти ще живее, с нея ще живееш и ти!

Лъчезар Каранлъков