Изпълнителите за Боен клуб
Едуърд Нортън:
Всеки път, когато пристъпвам към нова роля, се питам дали съм виждал преди нещо подобно. Е, не съм срещал по пътя си нещо като "Боен клуб"... В този филм е концентрирана енергията на 30-годишните, енергията на протеста. Най-често за нас снимат филми по-възрастни хора, доста отдалечени от мисленето ни, които направо го отричат: лепнаха ни клеймото "безделници", сведоха манталитета на поколението "Х" до примитивна нерешителност или негативизъм. Наистина сме дълбоко скептични. Но това не е от мързел, а от отчаяние, от вцепенение пред лавината от информация и технологии. Всъщност ние много по-рано от своите родители опознахме живота... Това е първата ми работа, за която баща ми, доста умен човек, каза: "Интересно". Всичките ми приятели, които четоха сценария, повтаряха: "Хм... Супер. Ами че това е за нас!". Не искам да кажа, разбира се, че хората над 45 години няма да разберат "Боен клуб". Но не бих се изненадал, ако мнозина от тях бърчат вежди в недоумение... Не си представям друг режисьор, освен Финчър, който би могъл да заснеме този филм - той единствен знае всичко за развитието на сюжета и актьорските задачи така добре, както за гела за тяло или за мотела, където можеш да отдъхнеш."

Брад Пит:
Всяка седмица чета купища сценарии. След известно време започвам да виждам един и същи думи, да слушам един и същ глас. И изведнъж - абсолютно оригиналният тембър на Чак Поланик. Заради този филм току-виж ни организирали морална обструкция. Бих казал, че Финчър продължава традицията, завещана от Кубрик - това е проблем на критиците, разбира се, но поне аз мисля така... Когато на екрана излезе "Седем", в едно ток-шоу ми казаха: "Трябваше да откажете да се снимате в този филм - по морални съображения". Ако сега не реагират така, значи нещо не сме направили както трябва. Това е моята позиция. В "Боен клуб" отново ще излъжа очакванията на зрителите. Няма да ме намерят там, където предполагат, че съм... Поколението на нашите бащи, преопаковайки младежката си култура, ни я тикаше под носовете. Вземете прословутата "Виагра"! Някой се е нагушил от нея с милиарди долари, и навярно е помогнала на много мъже. Но не ми казвайте, че всички, купували лекарството, са били действително болни. Цялата работа се дължи на психическата обработка, на рекламата."

Хелена Бонъм Картър:
Както казва Елиът, "Обсебен от смъртта, той под живата тъкан виждаше черепа" - така виждам своята героиня. На пръв поглед тя изглежда напълно обикновено момиче. А ролята всъщност е необикновена... Това, което на Финчър му изглежда средновато, за другите е от класа. Честно казано, очаквах да видя съвсем друг човек. Той притежава истинска женска мекота. Не е в неговия стил да се самодоказва - той е прекалено монолитна натура, за да се занимава с такива дреболии. Брад пък е невероятно скромен, независимо от своите данни. Той си е направо въплъщение на женския копнеж за идеалния мъж.

"Premiere",
октомври-ноември 1999

Превела Геновева Димитрова