Всеки води своята война
- Как романът на Чък Поланик "Боен клуб" се превърна в роман?
- Моят агент ми звънна с новината, че Туентиът Сенчъри Фокс се готви да купи правата на книгата. Изпратиха ми романа и го прочетох за една вечер. Страшно ми хареса. Отидах в студията и обявих, че съм съгласен да снимам по него филм, но при едно условие: да работим със сценариста ми Джим Улсън безплатно, но когато завършим сценария, студията няма право на каквито и да било корекции. Съгласиха се.
- Как адаптирахте книгата?
- Разбира се, невъзможно беше да пренесем "Боен клуб" дословно на екрана. В началото извадихме най-ударните парчета от романа, а след това умувахме как да ги слепим. В крайна сметка излезе сценарий не повече от 50 страници.
- С какво ви привлече тази история?
- Докато четях книгата, бях съгласен с всичко, което се случваше в нея. Веднага ме грабна със злобата и издевателския си хъс. Авторът обсъжда теми, които аз самият съм свикнал да разнищвам с приятелите си - материализмът, потребителството, експлоатацията...
- Докато гледаш филма, изведнъж ти щуква в главата, че тези хора всеки момент ще организират хомосексуална садомазохистична секта...
- Филмът е наистина за отношенията между двама мъже, но в него няма дори намек за хомосексуализъм. Ако се търсят някакви метафори, главните герои биха могли да се сравняват по-скоро с наркоманите, отколкото с гейовете.
- Но съгласете се, че във филма има много хомосексуални алюзии...
- В една от сцените действително главните герои се карат, все едно, че са съпружеска двойка, но точно такъв скандал може да избухне и между вас и най-добрия ви приятел. Отношенията им са много близки, но не в хомосексуалния смисъл. Поне аз не съм влагал сексуален подтекст във филма.
- Каква е връзката между "Боен клуб" и наркотиците?
- Хората посягат към наркотци в кризисни периоди от живота си. Подобно на бойния клуб, дрогата променя живота ти, подчинява те, изтощава здравето ти, и на всичкото отгоре ти пазиш това в дълбока тайна, обсъждайки го единствено с наркоманите, т.е. себеподобните. И в крайна сметка, ако решиш да си върнеш здравето, трябва да се сближиш с някого. Затова и мисля, че отношенията между героите на Едуърд Нортън и Брад Пит повече приличат на наркоманска дружба, отколкото на хомосексуална привързаност.
- Не ви ли смущава фактът, че героите на "Боен клуб" взривяват жилищни сгради?
- Интересуват ме не реалните, физическите, а психологическите прояви на насилието. Що се отнася до взривяването на сгради, бих се притеснил, ако това се случваше във Венеция, да речем. А в Лос Анжелис ми е все тая - да взривяват.
- Не ви ли е хрумвало, че под влиянието на вашия филм зрителят може да реши: "Ако не ми харесва сегашния обществен ред, аз съм длъжен да започна война срещу него"...
- Всеки, така или иначе, води своята война - при това абсолютно без моя помощ. По-голямата част от хората, особено сред двадесет-тридесетгодишните, вършат постъпки, забранени от закона или морала. Бих се изненадал ужасно, ако някой възприеме моя филм като наръчник по антиобществени прояви. Все пак се надявам, че зрителите ще съумеят да се отнесат към "Боен клуб" с ирония.
- Във филма сте вмъкнали няколко изображения, чиято дължина е не повече от кадър. Последният вмъкнат порноепизод е по-дълъг от останалите...
- Да, той е в четири кадъра. Има изображения, чиято дължина е само един - появяването на Брад Пит например...
- Да разбирам ли, че сте имал намерение да предизвикате с тези "подсъзнателни" послания определени емоции у зрителите?
- Не, те просто ми помогнаха да разкажа историята. Тези мигновени изображения допринасят за по-пълното описание на психическото състояние на героя на Едуърд Нортън.
- Смятате, че нещо, случващо се в един-единствен кадър, може да въздейства на зрителя?
- Да, благодарение на MTV. Когато навремето гледах "Междузвездни войни" за първи път, си помислих: "Господи, каква скорост!" Представата ни за скоростта на движещите се картинки на екрана през последните години доста се промени. Разбира се, един-единствен кадър е вече прекалено кратко мярване, за да бъде разгледано. Ако пък вземете да мигнете точно в този момент - край, пропускате го.
- Съгласен ли сте с твърдението, че в "Боен клуб" става дума за същото, за което бяха и предишните ви филми "Седем" и "Играта" - за манипулирането на един човек от друг?
- Никога не съм се замислял над този въпрос.
- Смятате ли се за играч? Играете ли шах или карти?
- Не.
- Но дори заглавието на един от филмите ви е "Игра"...
- Той е по-скоро за киното, отколкото за играта. Въпросът, който филмът повдига (ако си спомняте, там Шон Пен наема специална компания, за да направи живота на своя брат Майкъл Дъглас "малко по-напрегнатичък"), е не "Как да победя противника?", а "Мога ли да създам напълно измислен свят по такъв начин, че да ми повярват участниците в него (зрителите)?" Този въпрос всъщност си задава всеки режисьор, когато снима филм.
- Тоест "Играта" е нещо като вашия "8 1/2"?
- Не, разбира се, че не.
- "Играта" не беше кой знае колко успешен филм. А доволен ли сте от "Боен клуб"?
- Не съвсем. Има доста недостатъци, които сега бих преправил. Например, бих усилил иронията на финала. Но като цяло съм доволен.
- Всичките ви филми са удивително цялостни - и като стилистика, и като сюжет. Това се случва доста рядко при режисьори, които не са автори на сценариите си. Нямате ли намерение да пропишете?
- Не. Баща ми е писател, така че съм наясно колко ужасно занятие е това. Но пък не мога да снимам по сценарии, които не ми говорят нищо. Не мога да заснема шега, ако не ми е смешна. Това обаче не означава, че специално търся хора, които да пренасят на хартия моите идеи - по-интересно ми е сам да науча нещо интересно и необичайно, отколкото да предъвквам познатото. Не казвам на сценариста: "Трябва да направя филм на Дейвид Финчър". Смущавам се, когато ми говорят, както вие сега "Вашите филми са удивително цялостни". Направо блокирам! Аз пък ще ви кажа - напротив, мисля, че снимам адски различни филми. Не виждам нищо общо между "Седем" и "Боен клуб".
- Узнавате ли нещо ново за себе си по време на снимките на всеки следващ филм?
- Разбира се! Стремя се нещо отвътре, от самия мен да откликва на написаното в сценария, да ми е близко. Главният герой в "Боен клуб" прилича на мен, когато бях с десет години по-млад.
- А сега на колко сте?
- На 37.

сп. "Premiere",
януари-февруари 2000

Разговора води Жил Вердиани



Разговор с режисьора
Дейвид Финчър