ОФ - проблеми

Диригентът Георги Димитров напусна Пловдивското оперно-филхармонично дружество. Оттук нататък той ще ръководи русенските музиканти. Очакването на заповедта, която се забави поради заболяване на министър Емма Москова, беше само формалност. С кого ще работи в Русе той, след като, според пестеливите му изявления, там са останали малко музиканти. Защо малко и кои са - да отговори Министерството на финансите. Какви промени - неизбежни, при това - ще направи Георги Димитров е въпрос на близко и по-далечно бъдеще.
Според собственото му признание, а и за всички е ясно - Георги Димитров напуска Пловдив поради различия във възгледите по художествените въпроси с главния директор Борислав Иванов. Това напускане става година след "спускането" на реформата. Помним как Борислав Иванов тогава бодро информира обществото за пълната хармония в ОФ-то и обвини злите медии в опит за нарушаване на идилията. Четири-пет месеца по-късно той потвърди наличието на пълно съгласие с Георги Димитров по въпроса за необходимост от високо художествено ниво на съставите. Това прозрение ми прозвуча горе-долу като откритието на Ленин, че "трябва да се работи". По същия начин зазвуча и преди месец-два на конференцията, посветена на реформата - 10 месеца по-късно: пълна хармония във всичко, заплати, турнета, творчески планове. От конференцията отсъстваше, обаче, "другата страна".
И така - първото разместване във висшите етажи на музикалните ни институции вече е факт. Мисля, че ще последват още. Защо ли? Един бегъл поглед върху т.нар. длъжностна характеристика на главния директор на ОФ-дружество, утвърден от г-жа Емма Москова, е достатъчен, за да се осъзнае силно авторитарният характер на институцията. В раздел първи, "Основни функции", е казано: "Главният директор ръководи и отговаря за цялостната дейност на Дружеството пред министъра на културата и съвместно с музикалния директор - за художественото равнище". Като се има предвид, че в резултат на реформите изкуството ни почти напълно попада в ръцете на министъра, се налага изводът за небивала централизация, при която главният директор е основно оръдие. Едва ли някой може да даде приемлив отговор защо се наложи преобразуването на музикални институции с традиции в ОФ-дружества, при това подходът в различните градове беше напълно унифициран. Практиката показа, че нито се е вдигнало художественото ниво, нито дружествата функционират нормално (справка - ОФ в Русе), нито са реализирани икономии; една статистика на Министерството на културата показа спад в посещаемостта навсякъде в последната година. Това, разбира се, едва ли се дължи все още на преобразуванията, по-скоро - на липсата на цялостна културна стратегия в родината.
И така, връщам се на документа, озаглавен "длъжностна характеристика", който дава в ръцете на главния директор на ОФ практически цялата административна власт. Сред задълженията му, отбелязани в раздел втори, е и "задължителното спазване указанията на Министерството на културата относно сключването на договорите и реализацията на турнета в чужбина", "подбор на диригенти и солисти съобразно утвърдения репертоарен план, "съвместно с главния диригент; той е длъжен "да координира дейността си с Министерството на културата, да е запознат с всички документи, определящи политиката на министерството" и т.н. Очакваме по-нататъшни нормативни документи, които да зададат параметрите за достъпност, народност, реализъм и борба срещу формализма в репертоара на ОФ-дружествата. И подходящите чиновници в министерството и по-места, които да следят за стриктното им прилагане. Впрочем, те, чиновниците, открай време са си на своя пост.

Наталия Илиева