Олга

От бюрото на Буцев лани задигнах малка книжка - да си я чета вкъщи. Днес му я връщам. "Само душата" е заглавие на сборник с есета на Олга Шурбанова - трета или четвърта нейна книга (пише отзад на корицата). Другите не съм чел. Съжалявам за това. "Само душата" е заглавието на най-късото есе - само страничка. Есето е неясен жанр. В есетата няма "само душа". Има го целият свят - в случая много наш, много български, много точен. Каквото и да сложиш в едно есе - добре дошло - но трудно е да се осмисли, когато безсмислици крещят отвсякъде. В есетата на Олга има най-важните неща в литературата - око, преценка, майсторство, свежест. Но поразително е това, което го няма (а животът прелива). Няма злоба - има тъга. Няма угризения, а е пълно с раздели. Няма омраза - любовта е сладка. Няма отмъстителност - има спокойствието на чистата съвест. При това, очевидно, втората половина на книгата е сатира. След като е попил наслада от безупречен изговор на съкровени чувства, читателят открива, че Тя говори свободно езиците на герои-които-не-са-тя и успява: пародирайки - да не мрази, излагайки - да не заклеймява, осъждайки - да не убива. Колцина от нас го могат?
Това е книга без "контаминация". Ветрищата на времето не са забили в страниците й нито една грозна дума. Голяма част от есетата са детски спомени. Възпитан с поговорката: "Каквото роднините ти направят, никой не може да ти направи", с изненада откривам, че родината включвала и роднините. Имам предвид "Портрет без рамка", който, между другото, е и урок по история. Роднини има и в най-хубавото, според мене, есе - "Градината". Там на по-малко от страничка Олга е обяснила дълбинно какво значи "национализация". Надявам се, че със същата лекота ще може да обясни и "приватизация". Чрез образи. В някоя следваща книга.
В книгата на Олга няма гангстери, банкери, елитни проститутки и изгряващи политици. Нито един. Това е книга за нас - обикновените хора, останалите 99,9 %. Това е немалка заслуга - отказът от героите на нашето време. Най-вълнуващото в този сборник е неуловимата граница между автор и герой, между мъдростта на опитния и чувствителността на детето. Книгата се чете на един дъх - не от любопитство "какво ще стане", а от учудване - "как е възможно". Тази малка книжка идва да напомни, че изкуството е удоволствие за избрани. Понякога - единственото удоволствие.

Павел Попов