Малките стопани
на голямата Стара къща


Сред рояка прибързано шумни рождени дни на частни радиостанции се вмести и един по-скромен, този на БНР. По-скромен не откъм години, не и откъм празненства, а като програмно решение. Без прекалени фанфари и самовлюбеност, БНР отбеляза 65-ата си година достойно, авторитетно и спокойно.
Още в седем сутринта, след сигнала на "Преди всички", от Светлана Дичева се разбра, че "не, това не е Преди всички". Тя и топлият глас на Еди Емирян озвучиха програмата до 19. Сякаш за да затвърдят порочната практика, че на рожден ден празнуват гостите, а рожденикът не може да вдигне глава от работа.
Пред "празничния микрофон" се изредиха позабравени мили радиогласове, незабравени (не винаги мили или радио) директорски гласове, музиканти и слушатели, свързани (или чувстващи се свързани) с БНР. Умилителната върволица от спомени и мечти вървеше 12 часа. Гарнирана с най-добрите български хитове и с леки прекъсвания за новините.
В цялостното звучене на програмата имаше носталгично чувство от натрупаното радиоминало. Погледът бе отправен и към миналото, когато от инкубатора БНР се излюпиха частните радиостанции. БНР продължава да се държи към тях като създателка. Те, от своя страна, се разграничават от радиото-майка. Но не и от професионализма, който са изградили именно там. В празничните послания на бившите БНР - колеги пролича неяснотата във взаимоотношенията. Дали са конкурентни или не. И дали е възможно да бъдеш конкурент на собствения си образ от миналото?! Коментарите на големите "радиозвезди" бяха поучителни за състоянието на целия радиопазар. И най-големият подарък за БНР бе точно прокрадващото се примирение с водещата му позиция.
Онова, което ми липсваше в програмата, бе "сегашното време" в радиото. Не видях съвременното радиолице. Не чух многото млади репортери, които са настоящето на радиото. С изключение на краткото присъствие на младия Огнян Бояджиев и още няколко гласа, младото поколение го нямаше в ефира. Останах с впечатлението за разминаване между делничното младо звучене на БНР и концентрираното към миналото празнично такова. Истина е, че точно голямата история е различното и привлекателното в БНР и тя е нещото, за което да се говори. Но някак тя не бе проектирана нито в съвремието, нито в бъдещето. Продължава да ме вълнува желанието на младите журналисти да работят в БНР, а не в частните радиостанции. Разбрах какво означава БНР за напусналите го, но не и за работещите в него. За хората от чуждите редакции, от "радио България", за всички онези, които не застават пред микрофона, но работят за него. Многото екипи са също нещо, с което само институцията БНР може да се похвали.
Хареса ми програмата на рождения ден на БНР. С чувството й за традиция, най-вече. С онова достойнство на журналистите там да бъдат малките стопани на голямата "Стара къща".

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато