Романтични пътешествия
с Ури Майер и Николай Минчев

На 27 януари в зала "България" Софийската филхармония свири под диригентството на Ури Майер. Солист бе цигуларят Николай Минчев. Рецензията за елитен концерт като този е благодатна задача, но същевременно криеща риска да отегчи с безусловна суперлативност. Това бяха мислите, които преминаваха известно време в съзнанието ми, после неусетно, освободено от търсенето на прецизност - стилова и текстова - то бе подведено от музиката към асоциации и фантазии. Очакванията ми за чисто инструменталното удоволствие бяха надхвърлени. Без декори и костюми концертът за мен прерасна в театрално представление.
Случайно или пък симптоматично, увертюрата към "Пепеляшка" на Росини се оказа твърде подходящо въведение. Лека, плаха отначало, постепенно набираща скорост, все пак тя прозвуча стилно, с росиниевска лекота и чувство за хумор.
Концертът за цигулка и оркестър от Менделсон всъщност беше първото действие на сценичния спектакъл. В ръцете на 20-годишния Николай Минчев цигулката оживя, превърна се в примадона, владееща емоцията и фразировката. Много ефирност и ангелска нежност имаше в нейния разказ, наситен с лирика - ту светла, ту болезнена. Учудих се как познатата репертоарна творба, без да излиза от рамките на традиционното, успя да ме изненада с ново, неподозирано досега съдържание. Особено ярък беше финалът, повторен на бис по настояване на възхитената публика. С виртуозната си техника изпълнителят изгради феерично фантастично празненство от романтични образи, а достойно партниращият оркестър бе като че ли опорното, уравновесяващо или драматизиращо начало.
Пътешествието във времето на романтизма продължи и във втората част на концерта. Шеста подред, но по номерация първа, симфонията на Дворжак бе естествено продължение на атмосферата, очертала се в самото начало на концерта. Създадена през 80-те години на миналия век, тази творба увенчава процес на стилово израстване на композитора и е първата, извоювала му широко признание. Тук дървените духови имаха широко поле за изява в интересни плетеници помежду си или със струнните, а във финала плътната хорална звучност на медните и фугатото на щрайха обобщиха и увенчаха целия цикъл.
За цялото цветно разнообразие, осъществено с професионализъм и чувствителност, трябва да благодарим на Ури Майер, който доказа и на българския подиум своята световна известност.

Боряна Мангова