Загадка след загадка
в дъното на шапката


Първата загадка е върху корицата, на която виждаме изящен женски силует в гръб. Дамата, облечена в джинси и пуловер, небрежно е приседнала на някаква железопътна линия, опряла глава на ръката си, и - навярно - се взира в далечината. Ала ние не знаем дали това е така, понеже не виждаме очите й. Чудим се дали на снимката е изобразена самата поетеса и се опитваме да узнаем това от издателското каре; там обаче се дава само името на художничката, Данаила Илиева.
Защо ли поетесата крие лицето си? Поетесата е хитра - тя загатва за своето самочувствие на богиня чрез толкова изтънчен намек, че за него могат да се досетят само най-проницателните читатели. Откриваме този намек в стихотворението "Орган" (с. 12), което гласи:
В строгата тръба
изсвирва Господ
Своята мелодия.
С гръб към публиката

(подчертаното мое, Д.Б.).
Стихът "С гръб към публиката" се съотнася точно с изящния женски силует в гръб, изобразен върху корицата - така ние схващаме, че поетесата не се поставя по-долу от Господа. И тъй като по мое мнение това е ключовото стихотворение в книгата, нека се взрем в превода на Валентин Кръстев (понеже стихосбирката е билингва - отляво текстът е на български, а отдясно - на английски):
With austere pipes
God plays
His melodi,
His back turned to the audience.

Преводачът също е хитър. В това ключово стихотворение проблемът е как да се преведе словосъчетанието "в строгата тръба", понеже тъкмо то създава фантастичната представа, че Господ се е скрил в органа и твори Своята мелодия там. Ала тази представа, въпреки че на български е ефирна и очарователна, е несъвместима с универсума на английската езикова стихия, в която многотръбният музикален инструмент не може да се субституира с една от неговите тръби; и още - идеята за скритостта на Господа в органа на английски трябва да се разчупи така, че да се избегне употребата на предлога "в", понеже в този контекст английските предлози "in" или "iпside" трудно биха могли да предават смисъл.
Преводачът се е намерил натясно, но се е измъкнал елегантно, променяйки единственото число в множествено (pipes) и подменяйки предлога "в" с "with". На английски съчетанието "With austere pipes", за което буквален превод не съществува, внушава представата, че Господ твори Своята мелодия с цялата звукова мощ на органа и намирайки се навсякъде във вътрешното пространство на инструмента, от който изтръгва мелодията.
Преводачът е съвместил несъвместимото, като е вкарал (със съвсем мъничък взлом) сътвореното от поетесата внушение в универсума на английската езикова стихия. Заблазявам на поетесата.
Втората загадка е свързана с годишните времена и с композиционното решение на стихосбирката, което - както ще видим - има решаващо значение за нейното въздействие като цяло. За разлика от Шарл Бодлер, в чиято стихосбирка "Les Fleurs du mal" разпредялбата на стихотворенията в тематично обособени цикли е основен, ключов композиционен похват, г-жа Кольовска изобщо не използва такъв похват; тя не използва и съблазнителната техника на Овидий, който постига единството на своя perpetuum carmen чрез непрекъснато преливане на една фабула в друга.
Нишка за разплитане на тази загадка ни дават трите свързани със сезоните стихотворения "Октомври" (с. 10), "Април" (с.14) и "Септември" (с. 46). По-точно - дава я начинът, по който в тези стихотворения поетесата си служи с глаголите за движение и постига ефект, асоцииращ се (поне в моето съзнание) с ефекта на солиращата цигулка, звучаща в "Четирите годишни времена" на Вивалди.
Ето най-характерните примери (всички подчертавания в цитатите са мои, Д.Б.):
Вживени в пролетта,
дърветата
не стъпват
на земята.
("Април", цялото стихотворение);
Отстъпва лятото.
Внимателно потъва
в червените лунички
на калината.

("Септември", цялото стихотворение);
През кладенец от есенни лъчи
потегля улицата
към небето.

("Октомври", началото).
Поставените в получерно глаголни форми са свързани помежду си смислово и дори звуково; те са част от цялостната оркестрация на стихосбирката. Поетесата възприема света като калейдоскопична игра на светлини, движещи се в полифонично озвучени пространства. Тя иска на читателя да му се завие свят от това движение и той да се почувства безтелесен - и успява. Не само в "Октомври" и "Април" (нека обърна внимание, че стихотворението "Орган", което е тест за пространственото въображение, е поставено между "Октомври" и "Април"), но например още и във финала на "Изкачване" (с. 36):
И мостът стъпи във водата,
натежал от чистота и безкрайност
.
Някои от субтилните връзки между отделните стихотворения не се забелязват веднага, а едва след многократен прочит. Дърветата се стичат разтопени, гласи четвъртият стих на "Октомври". Той пряко кореспондира с втората част на "Триптих" (с. 40): Изразителна беше улицата -
със сенки в очите
и разплисканото небе
.
Докато осъзная, че разплисканото небе и разтопените дървета са елементи от една система, се изтърколиха три месеца; в същия миг, в който осъзнах това, се досетих и защо улицата е наречена изразителна. С това прилагателно лукавата г-жа Таня Кольовска определено не целй да изтъкне, че втората част на "Триптих" се вписва в естетиката на експресионизма (макар че - случайно - това е така). Това, което тя целй, е да се изплези дискретно на всички естетически учения вкупом; нейното убеждение, че поезията се генерира не от естетически учения, а от индивидуално можене, личи от финала на стихотворението "Намигване" (с. 44), където намираме завоалирана оценка на нейното собствено можене: (Приятно е да правиш
чудеса,
когато има
кой да наблюдава.
)
Споделям оценката.
И така, композиционното единство на книгата се държи изцяло (или почти изцяло) на субтилните връзки между отделните стихотворения без оглед на тяхната дистантна отдалеченост едно от друго вътре в книгата. Стряскащите асоциации, които тези връзки създават, се загнездват в паметта на читателя, държат го в напрежение и го съблазняват да посяга към книгата отново и отново.
Изглежда, че голямата магия е това.
Третата загадка е най-мъчната. Тя е зададена в стихотворението "Уличен музикант" (с. 34): Свободни,
пръстите изтръгват
достъпно обяснение в любов
и устните пилеят влажна нежност.
Докато спи срамът
на дъното на шапката.

В това толкова важно стихотворение, чиито последни думи са избрани за заглавие на книгата, поетесата не ни казва на какъв инструмент свири музикантът; не ни казва и дали пее, или само свири. Аз си представям, че той разпъва акордеон и едновременно с това пее, понеже така ситуацията изглежда по-завършена.
Ала поетесата не иска ситуацията да изглежда завършена.
Ние не сме наясно и защо обяснението в любов е "достъпно". Дали защото мелодията е вулгарна, или - тъкмо обратното - защото е прекрасна и всеки я разбира? Поетесата иска ние да мислим и за двете възможности. Тя е създала отворена ситуация, в която сме поканени да се доориентираме сами.
Нека се опитаме.
Словосъчетанието "дъното на шапката" стои върху корицата като заглавие. Тук то е извадено от контекста на "Уличен музикант" и предизвиква в съзнанието ни някаква свободна асоциация, преди да сме чели книгата. В мига, в който го зърнем за пръв път.
Най-естествената асоциация, което това необременено от контекст съчетание може да породи, е асоциацията с фокусник в цирка, който бърка в някаква шапка... и вади от нея разни неща.
Какво може да излезе от такава шапка? Например зайче... или сребърна пантофка... а може и нещо друго.
Всичко това е минало през ума ни светкавично, забравили сме го и сме потънали в книгата. И ето че стигаме до страница тридесет и четвърта. Там неочакваният (и натоварен с изцяло песимистичен смисъл) финал на "Уличен музикант":
Докато спи срамът
на дъното на шапката

ни нокаутира. Тогава се сещаме за корицата и асоциацията с фокусника. И тогава, като следствие от асоциацията, не е изключено - макар че след последния стих на дъното на шапката има само бяло поле - нашето вътрешно зрение да прочете в това бяло поле "Оттам след миг ще литне гълъб".
* * *
Хубавото на тоз свят е кът - така е и с книгата на г-жа Таня Кольовска. Тя е отпечатана с благотворителна цел само в триста екземпляра и изобщо не се продава. Фондация "Рейдианс" и поетесата се надяват, че волните пожертвувания, които ще съберат, ще спомогнат за издаването и на други подобни двуезични книги. От сърце желая това да се сбъдне... Впрочем ако Фондацията запази като преводач българския поет Валентин Кръстев, а като редактор американския поет Ричард Хартайс, сигурен съм, че нейните книги ще имат успех.
* * *
Някога бях писал, че почитателят на поезията има същите права като ценителя на женската хубост - той избира по вкус.
Възползвайки се от тази формулировка, днес аз избирам г-жа Таня Кольовска за Мис поезия 1999.


Димитър Бояджиев



















Таня Кольовска.
Дъното на шапката.
Изд. къща Христо Ботев.
София. 1999