Сохо - традицията
На W Broadway 420 галерия Sonnabend представи през декември м.г. изложба на Джеф Кунс. Големите огледални силуети на животни се редуваха с "асоциативни" картини също с внушителни размери. Въобще - атмосфера на успял художник в елитна галерия във всеизвестния нюйоркски квартал Сохо. В същата сграда е била и галерията на още приживе превърналия се в легенда Лео Кастели. В същата сграда неотдавна са затворили и други две галерии. Облепените им с хартия витрини са част от настоящето на Сохо. Високите наеми принуждават галериите да се закриват или да се изнасят от квартала и само най-богатите комерсиални галерии могат да си позволят все още да останат.
Сред качествените галерии от този тип е Nancy Hoffman, намираща се точно срещу Sonnabend на 429 W Broadway. Галерията е известна с многото си продажби, а експозициите показват как все пак успява да запази и доброто си име. Във вътрешната зала бяха показани доста добри рисунки и скулптури от Ilan Averbuch, докато във външната бяха подредени грамадни почти кичозни картини на Joseph Raffael.
В съседство на номер 431 се намира галерия от същия тип - Dillon. Харесаха ми носталгичните пейзажи на Michael Ryan, може би защото съм свикнала с типа полуабстрактност, характерна и за нашето изкуство.
За контраст и като доказателство, че в Сохо има всичко, надолу по W Broadway, на номер 383 се намира галерията O.K.Harris. Бившият директор на Лео Кастели представя по-експериментални работи в залите си. Попаднах там точно при смяна на експозицията, така че успях да оценя само постоянната колекция във вътрешната част на галерията. Разпасаната туристка с колониална шапка и хавайска риза се оказа скулптура на Duane Hauson, на стената се предлагаха "artist license" с характерни елементи от творчеството на известни художници от Greg Constantine (този на Christo струваше колкото и на останалите - $150), на друга стена бе представен един радиатор от набиращия известност Symon Ocstein. И т.н. работи от предишни и предстоящи експозиции на галерията, сред които малки шарени обекти на Ehtel Poindexter, наивистични картинки от David Miretsky, груби камъни с фино издълбани кратери от Pavel Opocensky, копирани в миниатюра фасади на сгради от Roberto Menchiari и др.
Недалеч оттук е Broome Street Gallery - корпоративна галерия, в която художниците плащат наем, излагат произведенията си и се надяват да продадат нещо. Заварих изложба от симпатични "Европейски пейзажи" на Ramon Navra. Двете му откупки вероятно ще покрият наема, а може и нещо да остане за художника. (Между другото ми казаха, че тук преди година е била изложбата на Греди Асса.)
Също на Broome Street е Grant Gallery, която се опитва да представя руско и други източни изкуства. В началото на декември 1999 в залите й бе разположена изложбата "Японски артефакти" - традиционна живопис, калиграфия и копринени кимона от Toshu Fukami и Tokuyuki Inukai. Тази, както и предишната галерия имат леко занемарен вид, характерен за бедните частни, колективни и некомерсиални пространства.
Едно от най-престижните - галерията за концептуално изкуство Deitch Projects, намираща се на Grand Street 76, беше в ремонт (тук преди време е била изложбата на Недко Солаков). В отсрещната й зала (на номер 75) бе представена експозицията "Апокалипсис" на Keith Haring. Рисунките с туш и грамадните живописи показват характерната за художника образност, заимствана от попкултурата на 80-те. Линеарно изведените фигурки са заети с любов, секс и смърт в експресивни композиции - ужасяващи и забавни едновременно.
CRG - също на Grand Street - показваше приятна изложба от скулптури и обекти на Catleen Lewis. А завивайки по Merser Street, попаднах на изложбата "Grey Matter" на Alexander Broksky. Инсталацията в няколко части бе представена в различните зали на галерия "Ronald Feldman Fine Arts" (тук преди време е била изложбата Комар и Меламед). В първата зала бе разположена една от явно модните напоследък дълги маси - в случая от грамадни тухли сива глина, върху която бяха натрупани всякаква посуда и кухненски инструменти, моделирани от същата сива глина. Нататък из помещенията имаше сивоглинени вани, легла и други обекти.
Също в района - на Greene Street, се намира друга престижна и качествена галерия - Jack Tilton. В момента представяше изложба живопис на китаеца Liu Wei (тук е мястото да отбележа, че бумът на китайските художници продължава). Картините му с доминиращо сладникаво розово и нежна резеда, "нахвърляни" на петна и разтичания, имат странно експресивно излъчване. Особено харесах едно малко и свирепо розово куче, което не се продаваше (не че бих могла да си го купя).
И понеже в Сохо има всичко, посетих и Gallery Henoch, която е съсредоточена само върху реалистично изкуство. Типичният хиперреализъм и буквален натурализъм в живопис и скулптура (с космите по тялото дори, което е доста противно) очевидно високо се ценят в американското общество. Затова редица художници (много от тях руснаци) са се специализирали в тази насока.
Едно от престижните некомерсиални пространства е Artists Space на Greene Street. От представената групова изложба - главно изрезки и готови обекти (т.е. боклуци), харесах една работа: психоаналитично легло, от което зрителят си разговаря с камък. За съжаление не намерих къде съм си записала името на автора. Другото такова пространство е Exit Art на Broadway 548. И тук една от дейностите на галерията е представяне на работи от млади и появяващи се художници. Но и тук, като навсякъде, галеристите не общуват директно с артистите, а само с техния куратор. Ако например даден художник се яви самостоятелно, казват му да си остави материалите - те ще ги разгледат и ще му се обадят. Но не го правят, естествено, защото това просто е начинът учтиво да го изхвърлят от галерията. И в Apex Art в TriBeCa системата е същата. Куратор трябва да представи концепция за изложба, като е "крайно непрепоръчително" да включва в нея свои работи. (Въпреки негодуванията от зависимостта на художника от галерии и куратори, тази система е твърде развита и едва ли ще се промени.) При затворената арт сцена на Ню Йорк, работеща с утвърдени автори и тенденции, този тип галерии са изключително важни - те са местата, откъдето може евентуално да се появи нещо ново. Въпреки запуснатия вид на тези пространства (обикновено парите не стигат за ремонт), те са изключително престижни и поддържат имиджа си с великолепни издания и каталози на изложбите, които се правят в тях.
Недалеч от Exit Art, на Broadway 560 се намира един типичен галериен билдинг. Допреди няколко години в Сохо те са били 6-7, но в другите сега са останали само по една-две галерии. Галерийният билдинг - сграда на 6-7 етажа, представлява любопитен миш-маш от галерии с различна насоченост, класа и престиж. Зрителят, ако не търси определено пространство и тип работи, ги "подхваща" отгоре надолу, влизайки в по 3-4 на етаж. В конкретния билдинг разгледах няколко качествени експозиции в галерии като Cavin-Morris и Lennon, Weinberg, inc. (социална живопис на Chuck Connelly), като Nancy Margolis (като че ли единствената, специализирана за приложни изкуства, която видях) и др. Наред с тях обаче е Edward Carter, представяща луксозен кич, както почти любителската Agora (в която са представяни най-много произведения от български художници). Както разбрах, тя редовно организира международен конкурс по диапозитиви и получава пратките с по $20 за участие. Като събере $2000, достатъчни за наем, режийни и заплати, приключва конкурса и прави някаква експозиция. Тази, която разгледах, беше просто отвратителна.
В същия район - Broadway и пресечките му Prince и Spring, човек може да види изложби на Kiki Smith и Walter de Maria в тукашния Dia Center for the Arts, наред с тях галерии само по име - иначе бутици и магазини за бижута. И още богати комерсиални средища, които са обичайни, а до тях - най-странни места. Едно от тях е галерията Shakespeare's Fvlcrvm. Тя е специализирана за произведения от естествени материали и в постоянната й експозиция могат да се видят пана от ръждясващи метали, живописи от натурални пигменти, композиции от покълващи посеви, инсталации от колби с някакви биохимични процеси в тях и прочие. Дотук нищо особено. Странностите започнаха, когато девойката в галерията реши да ме запознае със собственичката - Valerie Monroe Shadespeare. Въпросната едра русокоса дама чевръсто се спусна от офиса по пожарникарска тръба. Придружаващият ме господин свенливо отвърна поглед от едва покрития едър бюст на галеристката. А после ми обърна внимание - във всеки гид на галериите има реклама, на която г-жа Шекспир позира с почти или съвсем голи гърди. И стои ужасно кичозно, макар произведенията наоколо й да са наистина добри. В момента екстравагантната галеристка събира пари за мащабен проект на художника Tery Fugate-Wilcox. Идеята е да постави един до друг два грамадни каменни блока (с височина близо 7 метра, ширина около 57 метра и дължина над 70 метра) на калифорнийския разлом. Той се движи с по 5-6 см на година и постепенно ще разделя двете части на скулптурата. Авторът е изчислил, че при това темпо след около 43 000 000 години западният каменен блок ще се окаже в Аляска. Очакваната стойност на проекта е $14 500 000...
Със сигурност Сохо е артистичната традиция на Ню Йорк, която няма скоро да угасне. Все още тук най-пълно са представени различните типове и видове галерии и изложбени пространства. Все още това е мястото, където най-ясно личи структурата на художествения живот в града - подредена, улегнала и малко закостеняла...

Диана Попова


Галериите
само на територията на Манхатън са 550.
За щастие имах късмета да срещна художниците Пери Барт, Сашо Стоицов, Косьо Минчев и Атанас Згалевски - моите великолепни гидове по най-престижните и важни галерии в Челси (вж. брой 1, 14 януари 2000 на в. "Култура")
и Сохо.