Земята Макдона

Живият вестник Джони разпространява новината, че от Холивуд ще снимат филм за Ирландия сред жителите на "забутания остров". За всеки от тях (особено за по-младите), живеещ с обсесиите, кошмарите, драмата и мечтите си, това е шанс не просто да постигне слава, а да напусне на всяка цена нехаресвания си живот в тази страна. Киноновината е събитието, което катализира драматургичната ситуация и от което Мартин Макдона започва да разгръща сюжета в пиесата си "Куцльото от забутания остров". Недъгавият Били, или Куцльото Били, както го наричат всички, обект на странна смесица от жестоки подигравки и всеобща загриженост и внимание, също иска да се снима във филма. Към това никой не се отнася толерантно, камо ли сериозно. Както казва Новинарят Джони, това едва ли би се случило, "освен ако режисьорът не изпадне в делириум и не вземе куцо и сакато". Куцльото Били обаче заминава макар и излъгвайки, че е смъртно болен. Неочаквано за всички той се връща. Между новината "Те идват. От Холивуд" и завръщането на Куцльото Били, се заплита действието в "Куцльото от забутания остров", поставена от Пламен Марков в Малък градски театър "Зад канала".
Сред тежкия декор на Красимир Вълканов повечето от участващите в тази драма "изпълзяват" от кутии като от ковчези, в които живеят като зазидани, драскат, лазят като котки по покрив, за да се измъкнат. Декорът и костюмите са в кафява гама. Като земята - пръстени, сухи, прогорели. Земно и просто разказва историята и режисьорът. За звездите, поканени в този спектакъл, е детска играчка да представят персонажите си, следвайки характерността в тях, избрана за основна. Историята започва силно да напомня фарс. Иначе казано, тя е заземена, движи се близо до земята. В този смисъл тя следва едно-единствено измерение, отключващо преки и лесно четими аналогии с българската ситуация. В разказа няма неясноти, недоразумения. Изненади няма в играта на актьорите. Георги Русев (Новинарят Джони) е обичайно смешен, Христо Мутафчиев (Куцльото Били) е точен във физическата характеристика и реакции. Цветана Манева и Илка Зафирова (двете "лели" на Куцльото) едва сдържат възможностите си, стегнати в калъфа на еднозначния характер. И интересът към сценичния разказ се усилва главно от основното удоволствие в спектакъла - срещата с текста на един от най-добрите и най-често поставяни съвременни драматурзи Мартин Макдона и възможността да си представяме повече от това, което виждаме. Това, разбира се, е важно и ако такава е била една от целите на представлението, тя е постигната.
След като свършва прожекцията на мечтания холивудски филм за Ирландия, Докторът (Илия Раев) казва: "Това не е буквален филм. Това е авангарден филм". Втората пиеса на Макдона (след "Бившата мис..." в Народния театър), с която ни среща Пламен Марков, не е нито буквална, нито авангардна. Тя е част от земята на изключително интересния млад ирландски драматург, която спектакълът открива.

Виолета Дечева

















Реплика
от ложата