Отново за AC/DC

В брой 3 (2114) от 28.I.2000 г. на в. "Култура" еротичният художник Венцислав Занков или художникът на еротични картини (както беше лансирано в някои нощни телевизионни медии) дава компетентното си мнение за изложбата "AC/DC", организирана от "радикалния доцент от благоевградския университет Свилен Стефанов".
Позовавайки се на правото си на отговор и като участник в тази изложба, искам да коментирам написаното от него. В началото художникът Занков пише, че с тази изложба авангардистите били преоткрили електричеството. И това е самата истина.


Поводът за гореспоменатата изложба бяха новооткритите електрически контакти след свалянето на звукоизолацията на галерията вследствие на скорошен ремонт. По-нататък обаче текстът става, според критерия на в. "Култура" в рубриката "Никога" - Манипулативен и Примитивен. Защо например примитивен? През цялото време Занков говори за някаква "кулинария", което е или примитивна ирония, или примитивно сравнение, или просто художникът е бил гладен. Защо манипулативен? Всеизвестно е в средите, че утилитарните действия - готвене, пране и ядене и т.н. навлизат в пърформанса на западноевропейските и американски Авангардисти още през 60-те години във феминистките пърформанси на Сюзан Ръсел, както и в класическите Флуксус пърформанси на Бен Патерсън "Тристан и Изолда", където зрителите се хранят с клечки от голото тяло на една девойка или "Мадам Бътерфлай", където през цялото време се пържат пуканки под звуците на класическа музика. (бел.ред. - читателите си спомнят вероятно откриването на изложбата "Флуксус" в НГЧИ през 1998). Примерите са безбройно много и самият Занков добре знае това, но манипулирайки този факт, примитивно иронизира младия художник Траян Анев, че е преоткрил радикално готвенето с ток. В описанието си на работата на Грозданов, Занков отново се гаври с темата за готвенето и с особено удоволствие описва средствата, с които е направена инсталацията - вентилаторче, аквариум, лампички... Това отново манипулира мнението на читателя, невидял инсталацията. Добре известно е на всеки художник, че една картина е невъзможно да бъде описана с думи. Думите са многозначни и използвани по определен начин, създават определена представа. Докато картината, инсталацията и обектът въздействат директно на зрителя с присъствието си. Тенденционното и пренебрежително описание на инсталацията манипулира представата за изложбата по примитивен и лъжлив начин. Като човек, участвал в културния живот и преди, и след 1989 г., като човек, създал новия облик на списание "Изкуство" и негов редактор, като човек, организиращ вече много години международния фестивал на нетрадиционните форми "Процес-Пространство", на Димитър Грозданов дължим уважение, а не пренебрежително отношение. Още повече ако сме хора, които са работили с него и преди, и след 1989 г., какъвто е Занков. По-нататък художникът Занков говори, че изложбата демонстрира "пълно неразбиране и смесване на открития". С две думи авторите "не правили разлика между електронно и електрическо". Занков или не знае, или се прави, че не знае, че компютърът се включва в електрическата мрежа. Електронно без електрическо не може да има. И няма нужда Свилен Стефанов да обяснява на никого каква е връзката между тези две глобални открития, променили хода на човешката история, защото връзката е елементарна и ясна. По-нататък художникът Занков се възмущава от това, че авторът на концептуалното платно Хубен Черкелов иска да хакне музея МОМА и пита защо. А защо не, питам аз? Вероятно на Занков не е известно, че създателите на Кибер-пънк културата са били 16-годишни хакери, които хакват национални институции в САЩ. Това като анти-социална проява се харесва на милиони потребители на Интернет и младите хакери се превръщат в световни герои, а проявата им, наречена киберпънкарска, по-късно се развива като култово течение в научната фантастика и музиката. Така че защо да не иска Черкелов да хакне Музея за модерно изкуство. И длъжен ли е технически да знае как? Тук отново искам да се върна на примитивния характер на написаното от художника Занков, който през цялото време използва малките имена на художниците, говорейки за тях в изречения от сорта на "Хубен иска да...", "Тушката показва две...", "Косьо малко цветни...", "Бобо към тях" и т.н. Това демонстрация на някакви съседски взаимоотношения ли е или статия за изложба?
Към края на "статията" Занков отново демонстрира примитивност и манипулира фактите, говорейки за работата ми "Ток за зимата в буркани". Той пише: "Лайняната тема се оформя като стил и запазен знак на Бобо - като естествено това пак е метафора на храносмилателните процеси в нашата култура...", "Очевиден е неговият стремеж (на Бобо) да се легитимира като артист в опозицията на "официалната култура и културна политика" и "... снимката с голия гъз, който показва как да се консервират в буркани светлина и лайна за зимата."
Първо, в работата ми никъде не е ставало дума за консервиране на лайна и тази тема не е мой запазен знак. Всеизвестни са консервите с лайна на световноизвестния художник Пиеро Манцони, които се пазят във всички по-елитни музеи за съвременно изкуство. Затова не бих си позволил такова плагиатство. В работата ми ясно се вижда, а и на текста към нея пише, че става дума за консервиране на ток за зимата в буркани, а не на лайна. Освен това в текста към работата ми пише, че диапозитивът с голия гъз към нея ясно изразява отношението ми към цените на тока и социалната политика на държавата... Тук не става въпрос за самоцелно затваряне на лайна в буркани, както Занков се опитва да изкара нещата, а за заявена социална позиция, и то отнесена към днешна дата, а не преди десет години. За финал художникът пише: "Вместо електронната музика, озвучаваща изложбата AC/DC, в галерия ХХL можехме да послушаме австралийците... и щяхме да се забавляваме". Занков добре знае, но никъде не пише, че тази електронна музика беше част от изложбата и беше написана специално за изложбата от формацията SS-DOG (Сергинов, Стефанов - Документ). В текстовете на песните се говореше за галерия XXL, за Електрическото тяло и т.н. Така че, ако Занков иска да "послуша" австралийците, да си ги пусне вкъщи и да се "забавлява" сам. Накрая на статията позабравеният В. Занков казва: "... да се забавляваме без претенции за радикалност..., защото е смешно (2000) да се заявява, че си открил топлата... или електричеството". Електричеството, електронното, видеото или пърформанса са само средства и както веднъж много точно се беше изразил Св. Стефанов, оръжия с различен калибър, които са готови и чакат да бъдат използвани във всеки един момент. Средствата могат да бъдат откривани и преоткривани във всеки един период от творчеството на един артист.
Изложбата ни AC/DC в галерия XXL няма претенции за нищо повече от това да поддържа огъня на нетрадиционното визуално изкуство в България. И не разбирам защо позабравени художници напомнят за себе си, заяждайки се с колеги и защо бивши звезди в неконвенционалните форми, имащи зад гърба си множество акции, пърформанси и участия в изложби, нападат нас, 30-годишните, та ние се борим с нокти и зъби за оцеляването на съвременното ни нетрадиционно изкуство. За правото на живот на всички съвременни форми на изкуството в България.


Борис Сергинов



Бел. ред.: Главната полза от тази полемика е, че българските художници преоткриват думите и тяхното използване в писмена форма. По тази причина (засега) статиите им носят всички белези на лошата критика: обсъжда се не събитието, а личните качества и недостатъци на участниците в него; предполага се, че направеното от даден автор в други области естествено придава висока стойност на конкретното му произведение; да не говорим за "борбата с нокти и зъби", чиято идеална цел трябва да изключи всякакви негативни оценки за изложбата на борещите се. Най-странното обаче е, че думата "художник" придобива подигравателен оттенък и то в статията на друг художник...

Д.П.