Дина Шнайдерман и Моцарт

Дина Шнайдерман бе солист и диригент в пет цигулкови концерта на Моцарт на 3 февруари. Двама от нейните партньори - валдхорнистът Владимир Джамбазов и цигуларката Гонимира Попова, споделят впечатленията си от съвместната работа.

Владимир Джамбазов: Бях изненадан от огромната жизненост на Дина Шнайдерман. Първото впечатление от нея е свързано с невероятната й освободеност. Това е човек, който живее с мисълта, че в живота нищо не е по-важно от музиката. По време на репетициите тя бе толкова коректен партньор, че разсея всички съмнения, породени от слуховете за трудния й характер.
Когато във филхармонията гостува солист, обикновено той бива представян на оркестрантите. Сега Дина предпочете да говори не за себе си, а за Моцарт. Работехме детайлно, почти не свирихме концертите открай докрай, в работата си акцентирахме върху тона и върху фразата. Тя не е диригент в традиционния смисъл на думата, но каквото искаше да направи по време на музицирането, го постигна. Вниманието й бе насочено към духачите и към постигането на баланс.

Гонимира Попова: Дина Шнайдерман доказа, че истинският смисъл на диригентската професия е не толкова в мануалната техника, колкото в умението да спечелиш оркестъра и това да се отрази върху музицирането. Съчетанието между мъдрост, знания, опит и виталност, събрани в една личност, се отразиха и върху интерпретацията на Моцарт. Докато се подготвяхме, Дина Шнайдерман ни накара да се вслушваме един в друг. Освен това предизвика и рядко изживяваната у нас радост от музицирането. Отдавна не съм била свидетел на толкова компетентна работа с щрайха. Удивителна е проницателността, с която беше откроен диалогът между оркестъра и соло цигулката.

Владимир Джамбазов: Публиката бе дошла да види как една солистка, наближаваща 70-те, ще изсвири Моцарт, публиката бе готова и на разочарования. Но много скоро вкусът към зрелищата отстъпи място на чистата радост от Моцарт.