На националната журналистическа среща
на тема "Съдебно преследване на журналисти и българското законодателство", организирана на 3 февруари от Българския Хелзинкски комитет и Националната пресасоциация с водещ доц. Димитър Найденов се изказаха: Йовка Атанасова (главен редактор на в. "Старозагорски новини", председател на асоциацията), Йорданка Вандова (фондация "Български адвокати за правата на човека"), Николай Колев-Босия (Българска лига за защита на човешките права), Красимир Кънев (председател на Българския Хелзинкски комитет), Иван Евлогиев (домакин на срещата), засегнати журналисти и творци, депутатите Златко Златев и Стоян Райчевски.
Представени бяха различни аспекти от проблема с наказателната отговорност за обида и клевата на журналистите у нас и другаде. Разбра се, че когато днес пред българския съд застане журналист, презумпцията е обърната: той трябва да доказва своята невинност. От него се искат доказателства, валидни не за журналистическо, а за наказателно разследване, като в същото време липсва прозрачност, държавните институции и документите им са недостъпни за търсене на информация. Изпуска се и важната разлика между факт и неговата оценка, на която всеки има право и никой не може да задължи журналиста (и гражданина) да изказва публично само своите положителни оценки. Разбира се, гражданите имат право на защита на тяхната чест и доброто им име, но законът и тук се оказва различно използваем - по-силно защитени са държавните служители, принцип, който отпраща към едно отминало уж време, но и ясно показва кои са най-обидени от журналистите. Защото в повечето случаи това са длъжностни лица, политически лидери, бизнесмени във връзка с властта. По този въпрос общественото мнение е категорично и драстично се различава от мнението на депутатите - не трябва да има наказателна отговорност на журналиста за обида и клевета, особено на длъжностни лица. След този закон е възможно информацията да се подмени с публицистика, с анонимност, а в човешките отношения ще навлезе страхът и дебненето. Предложената глоба е такава, че човек дори не би могъл да си наеме адвокат, а ако бъде наложена, тя ще разбие целия му живот. Резултатът от срещата е и внесената в НС декларация с искане за декриминализиране на обидата и клеветата (отпадане на чл.146, 147 и 148 от НК), а, ако това не стане, максималният размер на глобата да бъде 12 минимални работни заплати.

Мая Спасова