250 години МАРХИ
и днешния архитектурен вихър в Москва
Преди десет години е създаден Музей на Московския архитектурен институт (МАРХИ). По характер той е научен и просветителски център, ангажиран с изследване и демонстрация на историческото наследство на московското архитектурно училище и изворите на съвременната архитектурна школа. Само архитектурните графики, които съхранява (някои още от 1760 година), наброяват девет хиляди единици.
От архивните фондове в дните на честването (15-20 ноември) тръгнаха с достолепие, нахалство или съвременна свежест и намериха своето място в няколко изложби работи на най-известните имена на руската и съветска архитектура и архитектурно образование - Жолтовски, Щусев, тримата братя Веснини, Константин Мелников, Бархин, Кузнецов, Шехтель, Буров, Машков, Барщ, Иван Николаев и десетки други.
А архитектурната изложба в Русия се превръща сама в архитектурно произведение от най-добрите, тези, които предполагат многовариантна интерпретация. Блазе на посетителя! Ще се развълнува, а като излезе от изложбата, ще погледне новострояща се Москва с по-голямо любопитство.
Голямата изложба на МАРХИ с работи на преподаватели и студенти от създаването на школата до днес се откри в Малкия манеж от кмета на Москва Юрий Лужков, който прочете специалното приветствие на президента на Русия Борис Елцин.
Кметът на руската столица знае със сигурност, че точно архитектурата ще създаде национална гордост и ще остави името му в историята, а не, да речем, осигурените големи добавки към пенсията на всеки московчанин (обстоятелство безкрайно удовлетворително, но се изяжда и забравя с времето).
И в Големия манеж има архитектурна изложба. Портретът на Юрий Лужков, превърнат в плакат с надпис "Новият генерален план за развитието на Москва - крачка в третото хилядолетие", посреща посетителите в грандиозна експозиция на най-новите строителни реализации и на зашеметителни проекти за архитектурното бъдеще на Москва. В някакъв смисъл тази изложба е популистки търговска. Не витае пречистващият дух на храм, както в изложбите на МАРХИ, макетите на архитектурните обекти са приглушили своята абстрактност, няма и вълнуващият диапазон от изобразителни средства: от месинговия пергел и тушовата отмивка от XIX век до компютъра и триизмерните му изображения. Има обаче поток от посетители, които след обичайния за всяка руска обществена сграда гардероб, влизат в гигантската зала на манежа като на концерт. Това са главно неспециалисти - бизнесмени с конкретни интереси в обекти за изграждане, обикновени изключително любознателни граждани, вълнуващи се от новия трети транспортен пръстен на града и създаващите национално самочувствие сгради на Москва-сити, реконструиращия се в момента Гостинный двор, проекта за Аква парк - почивен център, издигащ в култ водата и природата въобще, която ще служи на хората с помощта на високи технологии.
В сградата на МАРХИ на ул. "Рождественка" са се помещавали последователно Строгановското училище (1892-1918), ВХУТЕМАС (Высшие Художественно-Технические Мастерские) и ВХУТЕИН (Высший Художественно-Технический Институт) (1920-1930), АСИ (Архитектурно-Строительный Институт) (1930-1933) и от 1933 година до днес МАИ и МАРХИ.
В Бялата зала на партера на тази сграда с дебелия дъбов паркет, почистван от сто години по класическа технология, защото няма съвременен паркетен лак, който да устои на големия поток студенти, се откри още една изложба на оригинални работи на големите имена на преподаватели в Московската архитектурна школа. Стълбовете на архитектурното образование се четат отдалеч с вертикално изписани имена с големи букви. Бялата зала е получила своите опори - лаконична и четивна идея за аранжировка. Фини пожълтели чертежи показват как са били изобразявани от архитект А. И. Душкин на проект пространствата на станция Маяковски - една от най-красивите метро-станции на Москва. Цени се всеки лист на майсторите. Изложен е чертеж със заснемане на исторически детайл на парапет, част от дисертационната работа на професор Б.Г.Бархин, един от голямата архитектурна фамилия Бархини, работил до последните дни на своите 85 години в МАРХИ. Малък подобен оригинал притежава като безценен подарък професор Андрей Некрасов, наследил поста ръководител на катедра жилищни сгради от професор Бархин. Това е ниво на уважение и искрена любов, която се култивира в професията, а и в цялото руско общество.
Изложбата е начин на живот на Съюза на архитектите. В случая в дома на Съюза на руските архитекти излагат свои реализации и проекти действащите преподаватели на МАРХИ. След периода на ограничения на преподавателите в "огненото" проектиране, сега има истински ренесанс. Професорската заплата е силно занижена и по чисто икономически причини преподавателите осигуряват своето съществуване с проектиране, което се хонорува уважително, т.е. много добре (петкратно по-високо от българското при стандарт на живота само един път и половина по-висок от нашия). Сред тези, които са възприели без ентусиазъм разпадането на Съветския съюз на отделни държави, са представителите на творческата интелигенция. Основателно считайки като залог за развитие многообразието на връзките, а изолацията за най-краткия път към регреса, сега е създадена МАСА (Международна асоциация на съюза на архитектите), включваща всички бивши републики без Прибалтийските. Представителите им са гости на честванията, самите те са възпитаници на МАРХИ.
Истинският връх на архитектурните изложби е в Архитектурния музей Щусев. Тук е пристигнала, подготвена от четири държави - Италия (Архитектурен факултет на Миланския политехнически институт), Германия (Институт по история на съвременна архитектура, Щутгарт), Холандия (Архитектурен факултет на Техническия университет, Делфт) и Русия (МАРХИ, Музей Щусев, Научноизследователски институт по архитектура и градоустройство, Москва) - пътуващата изложба на Константин Мелников. Успехът й в Италия е бил толкова голям, че са били изкупени всички каталози. Струва си изложбата да бъде поне разказана. Автор на чудесната руска експозиция е Александър Ермолаев, преподавател в може би с основание слабо уважаваната катедра по дизайн, страдаща от сянката велики световно признати предшественици. Върху красивите оригинални сандъци за транспортиране, в първоначално трудно уловим порядък, са поставени макети на най-прочутите произведения на Мелников. Макетите са изработени днес от четирите страни уреднички с вещина, детайли и вкус, съответстващ на философията на всяка сграда. Някои от сградите, добре познати на всеки архитект по света като проект в чертежи, в макета придобиват нова значимост и съвременно звучене. Такъв е например проектът за многоетажен паркинг над река Сена в Париж - два експресивно наклонени обема, подпрени и контрирани от фигурата на модерен атлант. Присъстват и оригинални чертежи и фрагменти от пояснителните архитектурни записки на Мелников. Чувствал се е гражданин на света, бил е вдъхновен. Идеите за свобода, прогрес и възторг от това, което има да се гради, са владеели духа и въображението му. Думите му с такава увереност описват великолепния живот, който ще протича в неговите клубове, жилища и паркове, че ти се иска този период на 20-те и 30-те години да се е състоял по описание и да не е свършвал.
Колко силно липсва на съвременната архитектура Велика идея! В анкета, проведена сред преподавателите и студентите на МАРХИ, на въпроса: Коя епоха от съветската архитектура е най-значима? - 70% отговарят - тази на Руския авангард, 30% - каменния неокласицизъм (Сталинската архитектура) и никой не дава своя глас за архитектурата от времето на промените на Хрушчов ("пятиетажките" или епигоните на Мис ван дер Рое, но всъщност реално най-адекватната на времето си и материалните му възможности архитектура). Затова кметът Юрий Лужков в програма осветяване на паметници е превърнал Високите сгради в мистична пластична феерия, а хотел "Интернационал" (епоха Хрушчов) най-вероятно ще бъде съборен до половината от височината си, за да не пречи на ансамбъла на абсолютния московски център. Другите архитектурни и пряко свързани с архитектурата програми на Москва (защото има и неархитектурни, например програма "Чиста Москва") са програма "Паметници", "Реставрации", "Търговско обслужване", "Транспорт", "Зелена Москва". В Москва живее десет процента от населението на Руската федерация, но в същото време това е страна "единадесет хиляди километра полет и под крилото на самолета говорят на един и същ руски език" (Никита Михалков в предизборни дебати, телевизия НТВ). Парите обаче са в Москва и там са реализациите. Нови паметници са издигнати на Достоевски, Петър Велики, генерал Жуков, на Пушкин и Наталия Гончарова. Стои паметникът на Карл Маркс, на Крупская, съществува Мавзолеят на Ленин (обявен за световен паметник от ЮНЕСКО), демонтиран е паметникът на Дзержински и срещу това никой не възразява, само са недоволни, че няма нов нечий.
Възстановени са църквата на Христос Спасителя, Казанската църква и Иверските врати до Историческия музей на Червения площад, реконструирани са до прекален блясък Кремълските дворци (Грановита палата, Георгиевска, Андреевска и Владимировска зали). Нова сграда има и "Новата опера", сам по себе си уникален факт. Търговията е получила блестящи нови сгради и обновени стари. Реконструиран е ГУМ-Торговые ряды, Пасажът Петровка, Столешников переулок, Галерия "Актьор", Френска галерия. Нов е "Охотный ряд", построен на три подземни етажа под Манежния площад. Преодолени са техническите проблеми, строейки под нивото на реката. Тематично архитектурата следва низходящо по етажи и време съответно XIX, XVIII, XVII век. Търговските молове са в бляскав многоцветен руски гранит, обединени пространствено с панорамни асансьори, под куполни горни осветления. Архитектурата е показна и декоративна, но и функционална. Малко са купувачите, повече са любопитните в събота и неделя, но всички имат адекватно на новата среда поведение. За специалиста са по-интересни реализациите с опит за продължаване традициите на безспорно признатия Руски авангард. Такива са по-голяма част от сградите на Архитектурно бюро на архитект Александър Скокан "Остоженка" (по името на квартал до храма на Христос Спасителя с нови и реконструирани банкови, жилищни и офисни сгради). Бюрото за втори път получава престижната годишна архитектурна награда "Златно сечение" за най-добро здание на годината.
Още не може да се каже, че бурният строителен период в Москва е дал свой изключителен принос в архитектурата, но има поне две неща, които ще го улеснят: реално голямо строителство и уважение към създателите.
В Русия ценят твореца, ценят индивида, прекланят му се. Ценят школата и преподавателите си. По коридорите и залите на МАРХИ работят със страшно усърдие и се носят, натоварени с огромни папки и макети някакви прилежни деца. (Моите деца знаят точно къде можете да пиете истински добро еспресо кафе, казва заместник-ректорът професор Иля Лежава за своите студенти.) По коридорите на Софийския Архитектурен факултет се движат по-скоро млади господа и дами, в повечето случаи недоволни от многото проекти и подценяващи необходимостта от усърдно учение, понеже сега сме били в пазарни условия. В 18 часа в МАРХИ катедрата по жилищни сгради обявява час за предаване на курсов проект на тема "Културен клуб". Проектът е изработен за два месеца с чертежи и макет. Изключителни по количество, подробност и качество проекти, плод на много интензивна работа. Някои от дипломантите работят в първата стоманобетонова пристройка на МАРХИ (проект на Щуко), бивша зала за спорт. Може би има вдъхновяващо значение да работиш под историческите стоманени ферми на Щуко, но по-вярно е да се отдава значение на школата и съвестната продължителна работа, която чрез много проучвателни чертежи довежда до проект, илюстриран в сложен макет от тънък бял картон. "Бумажната" архитектура, термин от времето на Наполеон, с право се свързва с руската архитектурна школа. Една от студентските задачи на катедрата по обществени сгради беше Музей на бумажната архитектура. Това е културологично понятие. Студентите на МАРХИ, изглежда, успяват в многото труд да овладеят най-същественото - чувство за степен на насищане на архитектурата с информационна новост.
Има една интересна подробност. По-възрастните днес преподаватели (няма предел за пенсиониране на професор) са били ученици на легендарните имена на Руския авангард и днес те са по-модерно мислещите и по-лесно преодолели сковаващата зона на социалистическия двоен неокласицизъм.
Московският архитектурен институт е създал големи звезди на руската култура. С истинска гордост ректорът на МАРХИ Александър Кудрявцев представя и поканва на сцената Ирина Архипова - дипломиран архитект и световен оперен глас, Андрей Макаревич - прочутия глас от "Машина времени", Сергей Бархин - главен художник на Болшой театър, Евгений Завадски, работил като млад архитект в бюрото на Жолтовски, "в неповторимата среда на архитектурния Олимп на 50-те години" (думи на архитект Алексей Щеглов от книгите му за театралния и изобщо културния елит на Сребърния век), световноизвестния джаз саксофонист Алексей Козлов, Борис Месерер, именития театрален художник (позната и у нас сценография за Кармен сюита на Бизе-Шчедрин с Мая Плисецка), съпругата на Месерер поетесата Белла Ахмадулина. Само тя не е имала щастието (нейни думи) да учи в МАРХИ, а в мрачните сгради на литературния институт, който не завършва, защото да се споменава дори името на Борис Пастернак е значело изключване. Със захлас я слуша архитектурната аудитория, речовити са и останалите звезди, думите им се превръщат в спектакъл.
250-годишнината на МАРХИ беше отбелязана с международна научна конференция. България беше представена на тази конференция с два доклада на професор Иван Никифоров, доктор на архитектурните науки - "Архитектурата и градоустройството на България в преходния период" и "Влияние на руската архитектурна школа на българската архитектура и градоустройство от освобождението на България в 1878 година до края на ХХ век". Чуха и научиха нещо за себе си и от нас.

декември 1999 г.

Росица Никифорова


Четвърт хилядолетие ни дели от създаденото в Москва по инициатива на княз Димитрий Ухтомски първо професионално архитектурно училище. Руската интелигенция не пропуска своите културни събития, тъкмо напротив, с внимание и изобретателност отчита дните на своите постижения.