Отец Драгомир от Бистрица

(1911 - 2000)


На 22 януари в Бистрица предаде Богу дух отец Драгомир Янков Котев: свещеник, храмостроител, иконописец, художник, краевед, поет, мъдрец, съветник и духовен стълб за поколения бистричани. Една цялостна личност, един щастлив човек, тъй мъдро вписан в своето време и място, че може да остане недооценен.
Роден на 25 май 1911 г. в София, завършил Семинарията в Черепиш в 1933 г., на следващата година той се ръкополага за свещенослужител и бива избран за енорийски свещеник в Бистрица, където служи повече от шест десетилетия. И тъкмо в годините, когато твърдят, че било най-невъзможно да се води църковен живот в България, отец Драгомир - без да се крие зад "невъзможността" - развива невиждана храмостроителна и иконописна дейност. Каквато никой в града и околностите на София не е извършвал още от времената на Св. Пимен Зографски - в друга епоха на "невъзможност". Въздига от нищото манастира "Свв. Иоаким и Анна" (1947 г.), въздига из основи манастира "Св. Петка" (1952 - 56 г.), основно ремонтира енорийския храм "Св. Георгий" и вдига нова камбанария (1958 г.), изгражда и изписва гробищен параклис. В повечето случаи строителството е по негови проекти. Той прави и икони, резби и стенописи за храмовете.
И още - художник-живописец автор на стотици пейзажи от Бистрица, портрети и композиции, касиер-деловодител на кооперация "Сеяч" (1940 - 49 г.), читалищен деец, изследовател на бистришката музика, свирач на няколко инструмента, поет, автор на краеведска монография за Бистрица (1961 г., издадена в 1985 г.).
В щастлив брак с презвитера Надежда (по баща Йозефина Павличек) той има трима сина. И тримата стават свещеници.
Винаги усмихнат, неизчерпаем източник на шопски хумор, мъдрецът отец Драгомир обичаше всички и нямаше врагове.
Зрителна измама е да го свеждаме до явление от "местно значение" или да разглеждаме отделните проявления на тази необикновена личност с критериите на казионния анализ. Не просто защото цялото е повече от сбора на съставките, а защото в този случай именно Цялото - личността - е творбата, проповедта, явлението.
Едновременно напълно земен и напълно духовен, разнопосочен и цялостен, весел и съсредоточен, снизходителен и принципен, милозлив и праволинеен, бистришкият мъдрец и мислеше и действаше едновременно и вселенски ("глобално") и местно ("локално"). Той познаваше по-добре от всеки и ближните, и ближното: и планината, и ветровете, и годишните времена, и върховете, и местностите, и имената на всяко нещо, и пътеките, и реките, и камъните, и растенията, и птиците, и животните, и къщите, и людете, и родовете им, и миналото, и насъщното им битие, и поминъка им, и болежките им, и съкровените им помисли - и създаденото от Бога, и създаденото от хората. И без да има тщеславието да бъде нечий учител, той извая чрез житието си - неусетно и несъзнателно - едно от по човешки съвършено учение за това как да живеем днес, сега и тук, в мир с Природата, с людете, със себе си и с Бога.


Георги Тодоров