Избледняващи различности
Гледането на кабелна телевизия днес у нас е нищо повече от мазохистичен акт - превключваш "МSAT", "Диема +", "Ден", "Век", "Херос" и т.н. до изхабяване на батерията в дистанционното. Жестовете ти надминават скоростта на клиповите кадри по MTV, а из съзнанието ти подскачат думички, на чиито фон диалогът в сценариите на Тарантино изглежда като Пушкинов стих. Оскъдните филми с още по-оскъдни качества скачат от кабел в кабел с методичност, на която не само програмният съвет на БНТ би завидял. От "Направи добро" до "Игра на нерви" - боклук подир боклука, екшън подир екшъна се изстрелват пред дрогирания от напрежение да види или чуе нещо клет зрител. Същото е и със сериалите. А разните там кабеларски предавания - новинарски, публицистични или развлекателни, не си струват и прещракването. Най-отвратителното в тази ситуация е, че кабелът отнема от качеството на ефирното изображение, а спре ли, екранът мига като в "Жертвоприношение" на Тарковски. За това удоволствие си плащаме всеки месец по десет или повече лева. А казват, че в Полша е седем марки.
Секретарят на НСРТ Иво Драганов за бекграунда на конкурса: "За 220 работни дни в НСРТ сме разгледали 230 заявления и сме се срещнали с над 100 от тях, за да отстраняват неточности по документите си. Първоначално бях ужасен - това са хора, които не разбират от изкуство, култура, от медии и т.н. Но по отношение на авторските права и на интелектуална работна ръка има много голям напредък. Виждаме вече, че кабелистите консолидират около себе си специалисти. В тази лицензия вече задължително присъстват две неща: да назначават или да наемат на граждански договор хора със специално филмово образование и стаж; любителският клас техника, с която се работи, е изключен. Оттук нататък в срок от две години те трябва да приведат своите технологии на професионално равнище."
НСРТ избра хитър ход - препитването на кандидатите за национален кабелен/сателитен обхват се случваше пред журналисти, които не само фиксираха ставащото, но и на свой ред задаваха въпроси. Изобщо дните, прекарани там, си бяха авантюра.
Процедурата се търкаляше от кандидат към кандидат с игриво постоянство - събеседването откриваше и закриваше председателят Александър Томов, а заседанието неизменно водеше Георги Лозанов. Именно той щрихираше профила на експозетата: специфика на телевизията, способности на екипа, технологични възможности за реализация, досегашен опит. Определеното време за всеки бе около час. За разлика от железния сценарий, съставът на изпитващите, освен Томов и Лозанов, бе твърде пластичен.
Оттам нататък в личната ми статистика на двойката през тези дни бе отредена важна роля.
Два бяха проектите, разнищвани на база "хартия" - "Арт сат" на Дарин Камбов и "Делта" на Николай Гигов, представен от Иван Попйорданов, Людмил Стайков, Михаил Кирков, Иван Дечев и инж. Диков.
Два бяха проектите, в чието представяне участва председателят на БАКО Бойко Станкушев в ролята на консултант: "СКАТ" (Бургас) и "Евроком" (София).
Два бяха проектите в спор за логото: "Евроком" (София) и "Евроком" (Пловдив). Това не занимаваше НСРТ, ала от "Евроком" (София) поднесоха на Лозанов папка с документи.
Два бяха проектите, финансово подкрепени от "Евро тур сат" ("Верея" и "Демо"), но според журналистите в залата те са три (и Програма "Ден" на "Юниън телевижън").
Два бяха проектите, поели от морето към София, а оттук - към цялата страна, подкрепени с албуми и демокасети/CD и за журналисти: "СКАТ" (Бургас) и "MSAT" (Варна).
Два бяха основните ориентировъчни акцента в почти всички проекти: повдигане на националното самочувствие и стремеж към собствена продукция на качествен носител.
Два бяха константните въпроса на председателя Томов: за присъствието на българското кино и за спасението от насилието в екшъна.
Два бяха основните въпроса и на техническия консултант на НСРТ проф. Владков: за преноса на сигнала между кореспондентските бюра в страната и София и за конфигурацията в транспортния поток.
Най-мащабният в културен аспект проект според мен е на "Арт сат". Дарин Камбов, известен повече като бивш тв-журналист и настоящ галерист на "Крида арт", представи в компанията на Ивайло Петров, Яна Пипкова, Петко Атанасов и финансиста Горов своята телевизионна мечта от падането на Берлинската стена насам: общоевропейски сателитен тв-канал с 400 души персонал, чиято програма, прецизно разпределена по часови пояси, ще се излъчва на 8 езика с най-модерна техника и уредени авторски права. Той уточни, че хартиеният проект е софтуер. Изискванията към кандидатите за работа в "Арт сат": висше образование, два западни езика, три препоръки, медицински картон, психоаналитичен тест, висок морал. Този проект, който вече имал финансова обезпеченост от "единствената българска банка, призната в Европа", бе наистина промоция на тв-възглед за разпространение на висока култура за масова аудитория, но от НСРТ хитро попитаха Камбов не се ли притеснява от близостта с логото на ARTE. На въпроса как ще се вместят в деветте месеца за старт, ако получат лицензията, той отговори: "До четири месеца трябва да стартираме. Ако не стане през май - падаме от коня". Има нещо донкихотовско в тази решимост. Не ми е съвсем ясно как ще тръгне проектът. Както и не разбрах защо Камбов противопостави музиката на Стефан Драгостинов и Горан Брегович...
Най-дълго обсъжданият (около 2 часа) бе проектът на Нова телевизия и "Антена". По четири причини - водещата рейтингова позиция на НТ, невъзможността й да кандидатства за честотата на Ефир 2, личното присъствие на двама гръцки шефове (финансовият Никос Ангелопулос и програмният Йоанис Лациос) и преводът. Проектът е изготвен върху познатия програмен скелет на НТ - по часови пояси, по възрастови групи, за делнични дни и за уикенда. Новото ще бъде свързано със собствено производство на: игрални, документални и учебни филми, куклено шоу, неделно следобедно токшоу... Ще бъдат открити и кореспондентски бюра в страната. За разлика от нагличкото поведение на Стефан Димитров, гърците се държаха като достолепни баровци. Разказаха, че паричните потоци на "Антена" в края на 1999 са 200 млн. марки; че компанията притежава още издателство, радиостанции, собствен учебен център; че "Антена" е създадена преди десет години и е най-развитата телевизия в Югоизточна Европа; че излъчват на сателит в Северна Америка и Близкия Изток... Хората на "Антена", купила 70% от акциите на НТ, щели да се занимават само с икономическия аспект от работата на бъдещата телевизия. И ще инвестират тук около 50 млн. марки. На въпроса на Томов дали виждат слабости в сегашната програма на НТ, г-н Лациос отговори, че харесва концепцията, но не и реализацията на сутрешния блок; че му липсват развлекателни предавания и български ситком след "Календар". И обобщи: "Мисля, че един филм е винаги по-поучителен от едно предаване". На въпрос на Лозанов за балканската интеграция, който се опита да вкара малко коварство сред всеобщата любов към проекта, г-н Ангелопулос отвърна: "Следвал съм в Париж. Веднъж в метрото чух французойка да нарича германците свине. По времето на Жискар Д'Естен решиха да забравят лошото, за да се обединят... Ние вярваме, че България скоро ще бъде член на Европейската общност. И нашата позиция е, че бъдещето на "брака ни" с НТ е в това, което ни обединява, а не различава." "Симбиоза между две добри телевизии за създаване на нов продукт - защо не?", бе скромната поанта на Стефан Димитров. Що се отнася до угрозата "Мърдок", от "Антена" са уверени, че ще тръгнат по-бързо от него. Най-емоционално представеният проект бе на "Делта" - преди всичко заради неостаряващата харизма на Попйорданов и сърдечните му отношения с НСРТ. По въпроса за лицето на бъдещата телевизия, той отсече: "Стоим тук доста стари муцуни и няма да бъдем хората в кадър." Според него умереният, консервативен тон, достолепното въвеждане на комерсиалното в българския дом, рефлексията върху живота на обикновения българин си е "ниша във всеобщия крясък". На въпрос на Иво Драганов, свързан с глобализацията на информацията и отсъствието на бившите ни източноевропейски партньори от нея, бившият шеф на БНТ уточни, че ще има рубрика за Балканите, но на този етап е трудно да се говори за кореспонденти в Европа. За обвързаността с инвеститора Попйорданов сподели: "Няма независима телевизия - нито тук, нито в САЩ". Що се отнася до парите, в "Делта" разчитат на италианеца Чеки Гори и изобщо на чуждестранни партньори по отношение на програмните пакети. Но се говори, че и Берлускони имал пръст в тая работа...
Най-скромният, но професионално издържан проект, бе за Програма "Ден" на "Юниън телевижън". Там залагат на динамичния характер на програмата с качествено излъчване, а девизът е "Всичко за всички". Шефката Денка Иванова единствена си призна, че не е искала да прави собствена програма - била принудена от ситуацията през 1994 г. Спомена и за някаква офшорка в Кипър, която имала сериозни акции в "Юниън", но това пък не противоречи на ЗРТ... Иво Драганов за бъдещето на медийния пазар след конкурса: "Рекламният пазар у нас е доста ограничен. Там ще се срещнат двата типа телевизии: двете мощни ефирни и кабелните. В последните инвестициите в техника не са толкова високи. И те могат да се съсредоточат в дребните производители. За мен стратегията на България е в развитието на среден и дребен бизнес - и в САЩ, и в Германия е така. Дано най-сетне се създаде пазар на български интелектуален аудиовизуален продукт - това е моят ангажимент към СБФД като член на НСРТ. Сега има около 100 телевизии, те ще се окрупняват. И босовете им ще инвестират малко повече в българския продукт, защото директивата "Телевизия без граници" и нашата лицензия налагат императиви и ние ще следим много строго. И ще отнемаме лицензията... В крайна сметка по-крупните телевизии ще консолидират по-малките и ще се получи някакъв медиен пазар. По едно време мислех, че няма да го доживея. Сега вече мярвам очертанията му. А чрез сателита имат предимството, че ще се наместят в световното информационно пространство. Може някой да ги види. Да ги хареса. Може да развият някъде и аудитория. А това ще се отрази на рекламите. И изобщо, когато дадена система се развива, тя не може да стои на едно място - това е принцип на мениджмънта. Ненапразно тук идват и "Нюз корпорейшън", и "Антена" - вериги, които се борят за аудитории и се развиват. Съвсем естествено е те да дойдат тук, а не сам юнак на коня да иска да издигне нещо на голата поляна. Това е невъзможно."
Сред техничарска терминология, бизнесменски изхвърляния, кафета, кандидатски метани, камери, добронамерени НСРТ-ски въпроси, лаптоп, журналистически хихикания, мобифонни мелодии, босовски бели чорапи, сокове, черни костюми, цигари, сателитни амбиции, кашлици, провинциални комплекси, препратки към БНТ, шефски гафове и неуморното Гого-Лозаново остроумие, телевизионното кабелно бъдеще в национален мащаб се оказа далеч по-розово от настоящето. Ако вярваме на проектите, те ще се опитват да консолидират нацията: ще има кореспондентски бюра в страната или поне в областните центрове, ще се снимат български филми, ще се купуват качествени филми и сериали с платени авторски права, ще се правят обществени телевизии, а инвестициите ще се възвръщат някъде към четвъртата година... Но поне в моите изстрадали зрителски сетива повечето проекти толкова си заприличват, че и най-драстичните разлики помежду им започват да избледняват - като сегашното дередже на визия и звук по кабела. Изобщо всичко, което се случи в тези паметни няколко дни, би могло да се обобщи с въпроса на Александър Томов към представителите на старозагорската телевизия "Верея": "Как според вас регионалното може да стане общочовешко?" Иди, че се оправяй.

6 февруари 2000

Геновева Димитрова


Няколко дни 14 правни субекта с изправни документи показваха пред НСРТ своите физиономии, с които защитаваха концепции за телевизионно разпространение по кабел/сателит в национален обхват. На 7 февруари медийният съвет избра първите щастливци. Те са 8. От тях лицензия за монотематичен профил получиха Крида арт, музикалният канал ММ, спортният Ринг и филмовият Александра тв; а за политематичен: Нова телевизия, Делта, Евроком (София) и СКАТ (Бургас). Процедурата продължава. Кандидатите биха могли веднага да подадат отново документи. НСРТ тепърва ще се занимава със срока на гратисния период за излъчване без лицензия.