Радиовзлом

Призивът "радио във всеки дом" придобива с времето все по-странно значение. От агитация за купуването на радиоапарат, той се превърна в рекламна стратегия за налагане на предпочитана радиостанция. Тази стратегия съдържа най-различни елементи, повечето от които са малко или повече агресивни към слушателя. И ако рекламата като цяло е свързана с императивното раздаване на повели, то авторекламата в радиото започва дори да нахлува в личното пространство на слушателя без разрешение.
В зората на частните ни радиостанции беше твърде модерна една игра. Водещият избира произволен телефонен номер от указателя и го набира. Слушателят отсреща, за да получи награда, не трябва да казва "ало", а нещо от типа на "Слушам (харесвам; обичам) радио Х". В 90 процента от случаите играта се проваляше, защото обикновено на телефона отговаряха или хора, които не слушат в момента радио, или просто се притесняват да вдигат телефона, говорейки щуротии. И се започваше безкрайно обясняване, че се обаждат от еди-къде си и искат еди-що си. Слушателят, хванат на тясно в собственото си жилище, беше принуден да се оправдава защо не е в час с правилата на играта.
По този начин радиото нарушава дори физическото пространство на слушателя. Той е свикнал да влиза в комуникация с радиото когато сам пожелае - да се обади или да напише писмо. Насилственото му "заприказване" трябва да има граници. Както се признава правото на случайния гражданин да откаже участие в улична радиоанкета, така би трябвало да се уважава и искането му да си стои кротко вкъщи и да не "говори" с радиото. Това е въпрос на личен избор, който трябва се пази, макар да влиза в разрез с рекламната политика.
С годините частните радиостанции поизоставиха тази "игра". Не защото започнаха да уважават правата на личността, а защото установиха, че тя не е печеливша стратегия. Влизането с взлом в слушателското пространство обаче продължава под различни форми. В предаването "Семейни за един час" на радио "FM+" например, то се извършва с разиграна благородна и забавна кауза. Радиото иззема с разрешение ролята на жениха и отправя предложение за сватба по телефона. Забавлението е мотивът, който води играта. Пък и се задоволява страстта на слушателите да станат свидетели на развитието на личния живот на останалите. Нещо, което телевизията поощрява отдавна. Зад легализираното подслушване остава рискът, че няма място, в което личността да бъде оставена сама със себе си. Тя винаги и навсякъде, във всяко свое действие и решение може да бъде контролирана от медиата, да бъде направлявана от нея. В някои случаи дори наставлявана от нея.
Спецификата на радиото е единственото нещо, което ще го възпре да не развие окончателно "взломаджийско" поведение. Достатъчно е обаче и това, че благодарение на радиото и авторекламната му политика се възпитава чувството, че собственото пространство вече не е застраховано от медийна инвазия.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато