Жив

На късо и на едро - търпим смут във видимите очертания на обществото. Неразположени сме от разстройства на паметта и от разстройства на въображението. Свои и чужди. От съкрушената разсъдлива топлота между тях, сред нас. Беда и хленч, ако тези изречения не бяха подминавани от порив към различни хора, от неподозирани техни полета. Обновяващите събития (невидими, тихи и малки, почтени) са другаде. В сдържаната красота на внимателни хора. В необичайните места за поява на стихотворение. В благозвучието да бъдеш известен преди всичко на себе си. И в кротката спокойна работа. Благодатните хора са покрай нас, без показност, дори пряко смъртта си.
Всъщност тези, които трябваше да знаят, че драматургът Маргарит Минков пише стихотворения, отдавна го знаят. Защото неговите творби са разголващ иск за приятелство, за надделяваща самотията свобода. С първата му книга лирика "Пръстен в кладенец" близките на Маргарит тук и отвъд ще станат повече.
Четях събраните работи и се сетих за едно късо есе, отпечатано от Минков току-пред смъртта му в "Култура". В него казваше: "Бях част от човечеството, което има светини и желае да им се поклони".
Днес в тази наредена от приятели книга Маргарит Минков се покланя на поезията. За него личното писане беше светиня. В стихотворенията от "Пръстен в кладенец" обидите от всякаква бедност отстъпват пред надеждата. Стъпканият от ежедневието човек идва в поезията, за да бъде разбран от някого. Изрежда мислите си без опасност да бъде нахокан. В лириката се усеща част от другите, но за първи път не възнегодува от подобно приобщаване. Минков се придвижва крачка по крачка в стихотворението, за да му стане ясно, че не бърза за никъде. В своята лирика поетът не е в крак с времето и не вибрира с пошлия ритъм на тълпата.
Казвам поезия навсякъде, където Маргарит говори за вяра. Защото в книгата му поезия и вяра (не само религиозна, разбира се) съвпадат. Съвместяват се сложно и интимно.
Именно от това ни е мъчно и хубаво. Хубаво от тъжните чудеса, които бликат от страниците на дебелата стихосбирка. От пиршеството на приказките, които бъбриво разказват творбите му. От сънищата, от обредната хореография на масовите сцени в поетическата му реч. От струпаността на тропи. От деликатното отношение към дребните неща, които съхраняват гъстата образност на живота. Хубаво от неспирния живот на един безпомощен роден поет.


Марин Бодаков



















Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Подбор и съставителство Севдалин Генов. Художник на корицата Наталия Генова. Издателско Ателие Аб, София, 2000. Цена 4 лева.