Сенилност и маргиналия

На 4 февруари т.г. се проведе отчетно-изборното събрание на Съюза на българските филмови дейци - два месеца по-рано от предвидения в Устава срок. И със закъснение от час - поради липса на кворум (много от активно работещите членове на съюза изобщо не се мярнаха). Пред възбудените от шанса за социален контакт киноветерани - преобладаващата маса в Дома на киното - председателят Павел Васев изнесе изключително смислен доклад за свършеното през последните две години, за обществените позиции на съюза, за филмовата ни ситуация... Всъщност, както по-късно уточни секретарят на СБФД Стефан Данаилов, "това е отчет за четирите години титаничен труд на Васев за оцеляването на съюза". Само че доминиращата част български кинодейци в пенсия не са от най-схватливите. Нито от най-въздържаните. По понятни причини те не се интересуват от кризата в българското кино, анализирана в доклада; не ги занимават пътищата за нейното преодоляване; не сънуват новия Закон за киното... За тях, горките, за които именно СБФД и Васев полагаха най-нежни грижи, приоритетите са сведени до два: влизането без билет в Дома на киното и запазването на съюзните имоти. И закономерно не бе прието предложението на Павел Васев да се продаде незастроеният имот на СБФД в Созопол, което той направи "със свито сърце". И още по-закономерно в доклада на ревизионната комисия нейният председател Григор Чернев обяви като най-голямо постижение на своята дейност "разумния компромис", постигнат с Управителния съвет за достъпа на съюзните членове до салона на Дома на киното: "Вече не връщат. Човек може да си влиза, както влиза в собствения си дом". И най-закономерно му ръкопляскаха бурно.
В изказванията властваше познатата от години огнена риторика на социалното недоволство и жалбите по едновремешното статукво или погубения колективизъм. Дори вместването в 5-минутния лимит не спаси повечето говорещи от логорея. И от глупост. Стигна се до предложение СБФД да си има юрист, лекар, зъболекар... И до превръщане на базата в Созопол в "дом за кинематографистите от цял свят"...
Маргиналното сборище придоби още по-жалък вид с "представителността" на съюзните награди. Както се случва обикновено, сдруженията са предоставили на УС своите номинанти, а той е гласувал своите фаворити от тях (изключение са наградите за цялостен принос за българското кино на Невена Коканова и Коста Цонев). Така "След края на света" бе ощастливен с цели 5 награди: за най-добър игрален филм, за режисура (Иван Ничев), за операторско майсторство (Георги Николов), за мъжка роля (Васил Михайлов), за музика (Стефан Димитров). А "Вагнер" на Андрей Слабаков се докопа само до награда за монтаж (Теодора Вепшек).
В документалното кино изборът горе-долу повтори (или "коригира") този на журитата от "Златен ритон" '98 и '99: "Търпението на камъка" на Костадин Бонев е най-добър документален филм, най-добра режисура - Николай Волев (незнайно защо само за "Бърза помощ"), най-добро операторско майсторство - Константин Занков (за "Търпението на камъка", "1934", "Копнеж по нови неща"), най-добра драматургия - Влади Киров (за "Атентатът", "1934", "Копнеж по нови неща"). Не са присъдени награди за анимация, научнопопулярно кино, женска роля, за сценография, за спецефекти, за филмова критика и за книга, посветена на киното. Този радикален жест на УС предизвика ураганен скандал. Той всъщност се оказа единствената креативна реакция в Дома на киното. Стигна се до соломоновското решение "новият УС да прецизира процедурата".
Във фоайетата, както обикновено, разговорите бяха далеч по-смислени, отколкото в залата. Шумни групички се трупаха около Рангел Вълчанов или Иван Попйорданов, Емил Христов се стрелваше тук или там, Андрей Слабаков вилнееше срещу липсата на пари за кино, Николай Волев крачеше с ръце в джобовете, Стефан Данаилов щедро ръсеше очарование, а в кафе-клуба рано-рано свършила българската водка (само родните напитки са с намаление за съюзни членове, при това до 19 часа)...
Изобщо, докато пенсионерите се нахортуват, ние пропиляхме цял ден. Поне поспорихме да го има ли, да го няма ли този съюз и какъв е смисълът от съществуването му. Не се разбрахме.
Най-сетне дойде мигът за гласуване. Гонен от неутолимата си енергичност и от желанието да се отърве час по-скоро, Павел Васев лично достави бюлетините. Задраскахме нежеланите имена. Зачакахме резултатите. До вечерта. Новият председател на СБФД е Михаил Мелтев (176 гласа) - режисьор, преподавател в Югозападния университет -Благоевград. Той си седеше безмълвно и почти анонимно в салона, а спечели без намек за битка срещу Александър Донев (54) и Христо Тотев (14). Членове на новия УС са: Георги Тодоров-Жози, Мадлен Радичева, Александър Бъчваров, Милица Трайкова, Влади Киров, Асен Владимиров, Пенчо Кунчев, Божидар Манов, Калинка Стойновска, Стефан Тодоров, Емил Топузов, Станимир Трифонов, Коста Биков, Борис Луканов, Павел Васев, Николай Волев.
Да му е честито на Мишо Мелтев, но не му завиждам - след двата активни мандата на Павел Васев (в тандем със Стефан Данаилов) той ще се озори доста. Дано си намери свестен мениджърски екип. Друг е въпросът, струва ли си изобщо усилията и амбициите този съюз.


Геновева Димитрова

Бел.ред.: Тъй като смятаме, че отчетният доклад на Павел Васев е изключително важен и интересен, в следващ брой ще публикуваме най-важните части от него.