Идеалите на Шмиргела
Името Шмиргела се появява във вестник "РЛФ" през 1931 г. Николай Владов, 20-годишна момче от Шумен, вече следва втора година право в Софийския университет и учи едновременно в Художествената академия. Пише разкази, за които псевдоним измисля племенникът на Георги Бакалов Ами Бакалов: "Не виждате ли, че откъдето мине, бръсне като шмиргел..." С инициалите "ШМ" бъдещият художник започва да подписва рисунките и скулптурите си.
През същата година той участва в основаването на Дружеството на новите художници, чиито секретар е в продължение на 9 от всичките 14 години на съществуването му. В първата изложба на дружеството през 1933 г. се представя с живопис - платното "Трансмисия" по сюжет е свързано с работническа стачка. Известната "Работничка", първата му скулптура, е показана през 1934 г.
По повод на юбилейната си изложба през 1971 г. Шмиргела споделя в сп. "Изкуство": "Дълбоката връзка с народните борби и интереси, сливането на интересите, идеите, идеалите на лирическите герои с интересите, идеалите на авторите - ето от тази позиция трябва да се гледа на моето изкуство на скулптор и творец. Позиция на прогресивната интелигенция. На мен се падна например пръв в нашата скулптура да възпея въоръжения работник-революционер, а също така международното революционно движение да бъде тема на много мои творби - "Йохан", "Самолети", графичния цикъл "Испания". Особено място - централно - в творчеството ми зае антивоенната тема. Моята "Работничка" е едра, тежка, обемна, изпълнена със сила отвътре навън, а не "изобразителна", "описателна", "изрисувана". Мога така да хиперболизирам приноса си в българската скулптура - моите герои, млади хора, работници, трудещи се - те бяха единствено достойни за извайване, за скулптиране, защото носеха в себе си "паметниковото" начало на трайното, на оставащото в бъдещето".
Макар и учил само пет семестъра в Художествената академия, от които две години - в общия й курс, а последния семестър - декоративно изкуство, Шмиргела усвоява от професора си по скулптура Марин Василев урока, че в този вид изкуство се започва с построяването на конструкцията, а след това с ръка се вае формата. Навярно научава още за занаята и през годините, когато с Иван Фунев делят едно ателие. Стилът на художника се формира под силното влияние на френските майстори Майол и Деспийо и на немския експресионизъм в лицето на Колвиц и Барлах. В изчистен вид естетиката му съчетава взаимодействието между чувствителността и конструктивността в онзи вариант, определящ стила на Сезан и донякъде на Дерен, без обаче да се стига до "превод" на живопис в скулптура.
Изкушен и от изкуствознанието и художествената критика (от 1953 до 1955 г. е главен редактор на сп. "Изкуство", а в началото на 60-те години публикува монографията си "Скулптурата по нашите земи" и сборника от статии "За ново изкуство"), художникът прави заключението, че особено в портретния жанр се опитва да примири древноримската пластична традиция със съвременната душевност или пък се стреми да успокои формата по подобие на гръцкото класическо изкуство, в което условност и конкретност са в равновесие, а овладяването на обемите се изразява в степенуване на светлините и сенките, които те създават.
Друга връзка с класиката можем да открием в позицията на твореца за изравняване на човешките образи с "божествените" чрез превръщането им в носители на внушения и възвишени идеи и преодоляване на тленното в тях. Ето защо голите женски тела, създадени в продължение на няколко десетилетия, са чисти алегории, а трактовката на детайлите в тях няма нищо общо с еротиката или с други подобни предизвикателства. За Шмиргела елегантността на един силует е в неговата чистота и пределна лаконичност. Да погледнем отново "Майола" (1941), "Къпеща се" (варианти от 1947 и от 1986 г.), "Тоалет" (1970 г.), "Свян" (1969 г.) или "Разпит" (1969 г.) - в някои от тях скрупульозното око ще открие видими анатомични несъвършенства, но ако сме разбрали простата истина, че истинският талант се изразява и в преодоляването на реалните пропорции (което в скулптурата означава освобождаване именно от анатомията на човешката глава и фигура), ще можем достатъчно категорично да отделим стила на Шмиргела сред множеството почерци, с които изобилства нашата скулптура.
В творческия път на художника има един сравнително кратък период през първата половина на 70-те години, когато в няколко от своите произведения той провежда различна от познатата ни рисунка на обемите - фигурите на Орфей и композициите "Утро" и "Лаврова вейка" са сякаш безплътни, пределното издължаване на формата е своеобразно противопоставяне на конкретната им материалност. Тези творби са поетични алегории. Независимо от отликите им от останалите творби на автора, следва да бъдат приети и оценени като част от общите тенденции в развитието на българската скулптура от това време. От друга страна, тяхната поява не е случайна. Още през втората половина на 60-те години Шмиргела работи в този дух главата на млад мъж, наречена "За нея", която е концентриран израз на идеята, вложена в паметника на загиналите за съпротивата от пазарджишкото село Първенец. Към разглежданата група отнасям и автопортрета от 1969-1970 г., чиято философия в най-чист вид изразява търсенията на художника от онези години.
Двете познати на най-широк кръг софиянци композиции на Шмиргела, собственост на Софийската градска художествена галерия, са разположените в Градската градина "Самолети" и "Плодородие". Втората е показана в гипсовия й вариант от 1941 г. Авторът многократно е подчертавал, че най-много държи на това свое произведение. Фигурата, безумна алегория за онова гладно време, е била предвидена да декорира един български павилион. Шмиргела залива съпругата си Катя с гипс, за да моделира по-убедително композицията. Но на бременната жена (с първата им дъщеря Таня) й става лошо. Така, буквално с мъка, се ражда една емблематична за автора си и за българската скулптура творба, която днес възприемаме във вечния й смисъл и внушение, без да търсим конкретния разказ.
Метафоричната композиция "Самолети" е родена броени дни след жестоката бомбардировка от страна на Хитлерова Германия на баското градче Гуерника на 26 април 1937 г. по време на Гражданската война в Испания. Светът знае огромното платно на Пикасо, вдъхновено от тази трагедия. Известно е, че първата си скица за него той прави още на 1 май, а само десет дни по-късно преминава към изпълнение на оригинала. И го показва в началото на месец юни същата година в испанския павилион на Парижкото изложение. На хиляди километри разстояние, при липсата на навременна информация за актуални културни събития, особено с образен характер, буквално по същото време в София Николай Шмиргела прави в гипс малка група от четири фигурки (височината й е 30 см). Излива я и в бронз. А шест години по-късно, когато българската столица пострадва от атаките на английските бомби и в града училища, музеи и домове на невинни хора остават в руини, скулпторът преработва своето произведение, влагайки допълнителни психологически акценти в изражението на женската и двете мъжки фигури и променяйки положението на детето. През годините поколенията са разчитали различно, но и близко по смисъл тази творба. Най-често тя е била повод за отрицание на унищожението. Можем обаче да открием и друг подтекст - застрашените от машините за убиване хора следят техния полет, ослушват се, за да разберат дали заплахата идва или вече се отдалечава, но всъщност не бягат уплашени и не се опитват да се скрият на сигурно място. Застанали плътно един до друг, ни напомнят, че колкото и да бъдат заплашвани, те са като огромни яки дървета - няколко може и да изгорят, пронизани от светкавици по време на буря, но гората остава.
Говорейки за ретроспективната изложба на Шмиргела, трябва да отделим специално място на забележителните портрети, които са включени в нея: на Панайот Волов, Владимир Маяковски, Никола Вапцаров, проф. Бениш, Никола Фурнаджиев и други видни личности, с които скулпторът е бил идейно и човешки близък. В тази галерия са и главите на съпругата му ("Катя" - гипс от 1938-1939 г.), на двете му дъщери, на одухотворени млади жени. Вниманието ни задържат и бронзовите кавалетни отливки на най-известните му декоративно-монументални произведения. А от графичното наследство виждаме няколко линореза от цикъла "Испания" (1936-1939) и свободни рисунки на голи женски тела.
Художникът е известен в историята ни преди всичко като скулптор, но артистичното му битие е разнолико. Освен пряко с изкуството, то е свързано и с най-големия ни музей, с Националната художествена галерия, чиито директор той е между 1959 и 1964 г. Тогава се прави и първата постоянна експозиция, която проследява българското изкуство през XIX и XX век, тогава се води и битката за откриването на Криптата. А през 1961 г. и 1963 г. са показани големи изложби на нашето изкуство, включително и на иконописта, в Рим, Мюнхен, Виена и Париж. Проследявайки бурния живот на интелектуалеца Николай Шмиргела, ще открием в него и периоди на горест, и времена, когато е бил подлаган на груби обиди. Привидно твърдият дух на този човек устоява на всичко, но душата му получава тежки рани. За да не стъпи дълги години в родния си град, в чиято художествена галерия няма нито една негова работа и дори не се проявява заинтересованост за дарението от 50 произведения, което художникът има желание да направи. За да се стигне до напускане на Съюза на българските художници няколко години преди края на живота му, за да не пожелае да се сбогува с колегите и приятелите си, когато си отива от нашия суетен свят. Можем ли да поправим нещата? Едва ли. Вярно, че изложбите са знак за памет в изкуството, но само с тях паметта не се запазва. Шмиргела е част от една епоха, както и да я оценяваме днес от конюнктурна гледна точка. С тази епоха, образно казано, се срещнах веднъж в ателието му. Там май творбите от негови съвременници и колеги са повече от собствените му. Едно ателие, в което изкуството е вечно.

Весела Христова-Радоева


Ретроспективна изложба
от скулптура и рисунки
на Николай Шмиргела -
галерия
Райко Алексиев
януари-февруари
2000 г.