Подривната дейност на камерата

Да се показва документално кино на Източна Европа в Западна е благородно начинание. Да се издаде книга в Западна Европа за киното на Източна граничи с подвиг.
"Подривната дейност на камерата: Към другата реалност в средно- и източноевропейските филми" се нарича книгата, издадена в поредицата "Close up" на Европейски медиен форум, Щутгарт. Авторът, Ханс-Йоахим Шлегел, е добре познат и в България като дългогодишен селекционер за Източна Европа на международния берлински кинофестивал. "Подривната дейност на камерата" обединява текстове на киноведи от Полша, Литва, Естония, Русия, Югославия, Унгария, Чехия, Словакия. Българското документално кино до 1989 г. е представено от Владимир Игнатовски.
Тезата на Ханс-Йоахим Шлегел е: документалното кино в Източна Европа не само е запечатвало промените, то твърде често само ги е предизвиквало. "Процесите на еманципация при всички случаи започват с бавни стъпки, като отначало теренът е опипван стратегически и тактически. Най-вече с някое от днешна гледна точка "безобидно" естетическо нововъведение, което обаче въстава срещу пустинята на социалистико-реалистическата иконография и наранява догматичните правила на волунтаристично украсената в розово инсценировка на действителността." Така се въвежда ново начало, пише Шлегел, чието развитие не може да бъде спряно от съдържателните противоречия между официално обявения идеал и реалността, и се превръща в провокатор на много и дълбоки конфликти с цензурата, стремяща се да върне развитието назад. От друга страна обаче историята помни много тактически маневри на тоталитарната власт, чрез които такива филми са били използвани като "клапан" или "алиби".
Историческият преглед започва от времето на Октомврийската революция - тогава, когато в Русия вярват, че изкуството и най-вече киното може да формира действителността. Докато вярващите не биват оковани от същата тази действителност. Днес филмите от сталинската епоха могат да бъдат разглеждани като "трагикомична сатира на самите себе си", казва Шлегел. Измамата на зрителите се превръща в самоизмама за поръчителите. А спасението на авторите може да се търси единствено в самоиронията. Документалното кино възвръща самочувствието си на участник в обществените събития по време на унгарските събития, Пражката пролет или пък времето на "Солидарност". Но това е някак си "на парче". Т.нар. период на "гласност и преустройство" дава глобален тласък за цяла Източна Европа. Първата тема естествено е лъжата на миналото. Втората - желанието филмите да бъдат не огледало, а мотор на събитията. "Но опиянението не трае дълго: освобождаването от идеологическите канони е последвано от неумолимите, жестоки правила на "свободния пазар", на който "нерентабилните" документални филми имат все по-малък шанс. Допълнително се прибавят и трудностите, идващи от противоречията на изключително бързо променящата се действителност." Според Шлегел повечето от документалните филми след 1989 г. показват несигурност в оценката на авторите за действителността или може би страх от изразяването на каквато и да е категоричност, както и отдръпване от анализа и посвещаване само на наблюдението. Движението на авторите е между "вчера и утре" и твърде рядко се спира на "днес".
Критическите текстове в книгата са придружени от времеви "табели" за политическите промени в източния блок. Естествено, всеки период на "размразяване" или "затягане" е свързан със съответния конгрес на КПСС. И все пак какво би научил западният читател днес от "Подривната дейност на камерата"? Че киното на Източна Европа е било сковано от идеологията, доказала несъстоятелността си? Та нали точно заради пропагандния си характер източноевропейското кино не се радваше на уважение на Запад. Ханс-Йоахим Шлегел и подбраните от него статии се стремят да разчупят този шаблон на възприятие. Киното на Източна Европа не са само филмите за "пеещите трактористи". Киното на Източна Европа не е онемявало пред затворените врати на цензурата, защото винаги е намирало начин елегантно да ги отвори чрез поредната формална хватка или обръщане към "неудобен герой". Сборникът "Подривната дейност на камерата" може да бъде разглеждан както като част от онзи процес на еманципацията на източноевропейското кино, който самият той описва, така и като част на мъчителното проглеждане в посока Запад - Изток.

БКИ - Берлин

Жанина Драгостинова