Между дуела
и договора


"Другост и трансцендентност" е четвъртото заглавие на Левинас, което издателство "Сонм" представя на български език в последните две-три години. Книгата съдържа няколко разговора с Левинас, както и текстове, писани в годините между 67-ма и 89-та, които се концентрират около основните за Левинасовата философия проблеми като този за другостта - за другия като лице, посещение, следа; за тоталното и безкрайното, за трансцендентността и излазите на аза към нея, за смъртта и т.н. Иначе казано, тази книга се явява своеобразно продължение на предходните три ("Времето и другото", "Хуманизъм към другия човек" и "Собствени имена"), като някак ги обобщава, доизяснява, доколкото текстовете в нея са по-ясни, по-конкретни, по-малко енигматични, по-разбулващи, и все пак и много, много Левинасови...
Конкретиката, която споменавам, се дължи и на по-голямата ангажираност на "Другост и трансцендентност", ангажираност не просто с етичното, което е същината на Левинасовата философия, но и ангажираност с политическото, с актуалното. Не случайно част от текстовете, включени в книгата, дебатират утопизма, социализма, нацизма, насилието, мира, състоянието на Европа, която би трябвало да се опитва да бъде вярна на всичките си обещания, които миналото й предполага и изисква... Нещо повече, етическата философия на Левинас залага твърде много на осмислянето, на култивирането на някаква пригодимост към живота; залага на взирането в изброените проблеми от гледна точка на аза и другия, което ще рече - от гледна точка на любовта, справедливостта, знанието, отговорността, мярата...
Централен момент в книгата си остава въпросът за другия, отношението между аз и ти, казано по буберовски. Въпрос, който в "Другост и трансцендентност" получава името "правата на другия човек". Като както и в представените вече на български език книги, както изобщо в текстовете на Левинас, това отношение бележи някаква феноменология на социалността, която е повече от човешкото, която явява чудото на социалната връзка, тръгвайки от срещата на аз-а с ти-то. Тази среща, която е не просто една мълчалива среща, но и едно заговаряне, активизира способността на живия диалог, на пряката реч, доколкото всяко казване според Левинас е пряка реч, една правота на лице-в-лицето. Тя е и среща между чужденци, а не просто някакво си роднинство. И Левинас се противопоставя на Бубер, настоявайки върху нереципрочността на връзката между срещащите се, върху асиметрията, която изпълва думите и погледите им. Тъй като реципрочността според Левинас профанизира, банализира, комерсиализира. Така за него срещата между аз и ти е среща с непостижимата другост, тя засяга другостта на другия и другостта на аза, оголва ги и ги трансцендира, доколкото "трансценденталното мое аз в своята голота идва от събуждането от и за другия". Казано по друг начин, азът обича другия, защото другият е друг, защото неговото време и неговото пространство никога не са същите. И неговата отговорност е голяма, тъй като единият от двама обичащи се, единият от двама срещащи се, единият от двамата разговарящи, винаги ще изпревари другия в раздялата, в смъртта. Единият винаги ще бъде след и неговата съдба е да понесе скръбта, траура. Така че срещата на аз-а и ти-то при Левинас е нещо като дуел, в който обаче дуелиращите се в последния момент се отказват, защото отговорността ги сполита. И те сключват договора, примирието, което ги връща в изходната асиметричност.


Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Еманюел Левинас
Другост и трансцендентност.

Превела от френски Тодорка Минева.
Изд. Сонм. С. 1999