На 9 февруари в залата на Cite internationale des Arts в Париж се откри изложба-живопис на Николай Янакиев (род. 1954 г.) и Огнян Божиков (род. 1974 г.). Показваните от двамата художници платна са резултат изключително на тяхната работа в прочутото "Сите", осъществена през последните два месеца. Идеята за съвместното представяне, както и самата й реализация, е изненадваща не само поради видимата разлика във възрастта между двамата автори. Добре е известна "резервираността" между българските творци от различните поколения, която е, разбира се, взаимна, и съответно във висша степен непродуктивна. Както обаче се каза, изненадата от съвместяването на Янакиев и Божиков не е главно в това, а в очевидния контраст между тях - както в ползваните живописни техники, така и в основоположната за всеки от тях поетика.
Николай Янакиев продължава своята живописна апология на женското тяло. Колкото по-нататък отиват неговите търсения, толкова по-деликатно става предметното фиксиране на телесността. Тя по-скоро е налице в намека, в контура, в знака за себе си, претопявайки се във взривния колорит на фона. Тялото присъства съвсем деликатно в композициите на Янакиев. То е там по-скоро чрез своите излъчвания, чрез своята "температура" и динамика, задавайки най-вече реда на привидно склонната към хаотичност цветова феерия, чието владеене той - основателно - обича да демонстрира.
Иначе стоят нещата при Божиков. Наистина, и при него в центъра е тялото. Тук обаче то е масивно-предметно, въпреки програмната схематичност на изображението. Тук тялото е разкъсано или по-точно разфасовано, при което прецизността е концентрирана в точното изображение на среза, в изобразяването на разкъсаните тъкани и кости, на кървавата плът. Гледната точка на художника подражава една патоанатомична, а защо не и касапска педантичност. Нека се добави, че тези разкъсани тела са експонирани на златен фон, кореспондирайки в контрастна противоположност с изобразителната идеология на иконописта. Божиков търси потрес в сферата на органичното и - трябва да му се признае - успява да го постигне.
Явното противоречене между двамата е собствено и провокацията, която художниците отправят към своите зрители, към тяхната чувствителност и интелигентност. Защото в тази съвсем очевидна несъвместимост поетичният език на всеки от тях зазвучава и по-рязко, и по-цялостно.

Г.К.