Гавра, красива и кървава

Девойка в едър план на видео пожелава пред камерата смъртта на родния си баща. Веднага изображението е сменено с лента и се стрелва в облаците - оттам виждаме къщи в стройни редици сред зеленина. Задкадров глас ни повежда: "Аз съм Лестър Бърнам, на 42. Това е моят квартал, моята улица, моят дом, моят живот... След една година няма да съм жив..." Такова е началото на "Американски прелести" (дебют на британския режисьор Сам Мендес по изпипания сценарий на Алън Бол) или побългареното заглавие на "American Beauty" - един от най-коментираните, най-награждавани и най-спрягани за "Оскар" филми на 1999.
Създаден в студията "Dream Works" на Спилбърг, той е хладнокръвна гавра с американската мечта. Лестър (Кевин Спейси) и съпругата му Каролин (Анет Бенинг) са бойци от "Войната на семейство Роуз", но в края на века. Заедно са заради статуквото и не се търпят - тя го отвращава със своята амбициозна перфектност, той я отблъсква със своята отпуснатост. Иначе тънат в красота: къщите и дворовете наоколо, тоалетите и краката на Бенинг, скъпите мебели и гей-хармонията на съседите... Помежду им е дъщерята Джейн, която ги ненавижда с цялото могъщество на тинейджърската несигурност - майка си заради вечната й "асансьорна музика", баща си заради "гнусната" му страст към нейна съученичка. Те двете са уж приятелки сред мажоретска компания от дънерести копия на Моника Люински. Обикновеността е най-страшният порок и според двете, но стратегиите им са различни. Джейн си търси авторитет и го намира в новосъседското момче Рики, което неуморно я снима; другата мечтае да е модел в "Ел" и се перчи със сексуални подвизи, които се оказват лъжа върху дивана под бащата на приятелката.
От време на време видеото обсебва екрана (оператор Конрад Хол) - както в "Секс, лъжи и видео" на Содърбърг. Но ако в края на 80-те на камерата-воайор бе отредена ролята на душевен терапевт, десет години по-късно в ръцете на Рики - лицемерен син на фашизоиден офицер от морската пехота, тя се оказва най-искреният регистратор на действителността. И най-живият. Връзка между двата филма е и присъствието на побелелия Питър Галахър - отново просперитетен любовник, който в "Американски прелести" обаче изчезва набързо заради предстоящия му "скъп развод".
Появата на Рики с неговото шизоидно битие променя не само самочувствието на Джейн, а и самосъзнанието на безропотния й баща. Купената от момчето "трева" го връща към екстазното му тинейджърство. Пушейки, той яхва злобата - към съпруга, шефове и себе си - и запердашва към волността на духа и тялото. И прави съдбовния избор. И се връща към началото. И дори успява да преглътне синдрома "Лолита" с безалкохолна бира.
Точно тогава обаче се намесва трескава кино-видео-комедия от грешки, която изстрелва фабулата до трагедия. И набързо я разплисква иронично, за да ни подскаже, че днес в Америка смъртта е далеч по-симпатична от живота, от просперитета дори.
На екрана се прескачат комплекси и амбиции, редуват се патетични скандали и пижамни мълчания, бучат ексцеси - междуродителски и междупоколенски. И всичко е построено с перфидна симетрия: светлият лукс в семейството на Джейн и тъмният аскетизъм в семейството на Рики; добродушието на спонтанния мачо Лестър и озлоблението на скрития "педал", полковника; живите рози в градината и кичозните розени копнежи на Лестър а ла Хумберт-Хумберт; антистресовите тренировки по стрелба на Каролин и бойният арсенал на полковника; заревото на заблудите и дъждът на проглеждането; "American Woman" и класиката на "Бийтълс"... Сардоничен филм. Както си е неподправено американски, така безпардонно изтипосва хаоса в американските ценнности. А внушенията му се просват върху всеобщата ни обърканост. И фалш.
И все пак най-прелестното в "Американски прелести" е присъствието на Кевин Спейси. Толкова мрачни злодеи е изиграл бляскаво, че сега е направо неотразим с бляскаво-виновната си усмивка.


Геновева Димитрова







От пръв
поглед