Арт Анкета '99
Борис Данаилов:
Изложбите, които бих желал да отлича, са няколко и за всяка една от тях имам различни основания да правя това; до голяма степен те са несравняеми една спрямо друга и между тях според мен не може да има някакво състезание.
Като най-важна за развитието на българското изкуство и за неговата история според мен е изложбата на Славка Денева (февруари 1999 г., "Шипка" 6). Отдавна не се е появявал автор (уви, изложбата е посмъртна), който да предизвика с творчеството си размествания, преоценки и пренареждания в историята на нашето изкуство през последните десетилетия. Струва ми се, че вече никой сериозен историк не може да отмине това явление съществувало независимо, въпреки цялата конюнктура и наложената изолация за един дълъг период от време.
Необходимо е да споменем и голямата фотографска изложба на Вернер Бишоф (1916 - 1954; орг. Швейцарското посолство, Генералното представителство на Алианс Франсез за България и НХГ) не само поради това, че става дума за известен фотограф, но и поради факта, че за първи път НХГ отваря толкова широко вратите си за фотографското изкуство. А че то е все още подценявано и неразбрано говори фактът за липсата на интерес към такъв автор какъвто е Май Рей (юни 1999) във Френския културен център. За мен това беше най-подценената изложба за годината - явление достатъчно срамно, като помисля за огромните опашки, които се виеха пред неговата изложба в парижката Гран Пале само месеци преди това.
Накрая не мога да не спомена и важната изложба в края на годината (ноември) "Locally Interested" с български куратор Яра Бубнова във Галерията за чуждестранно изкуство. Изложбата беше не само отлична като качество, но позволи и нещо много важно - пряк контакт между професионалисти, студенти и наистина много известни автори от целия свят. Оказа се, че авангардисткото проблематизиране в областта на пластичните изкуства не е толкова проста работа и изисква напрежение, познания и интелектуални прозрения не по-малки от всички други усилия, при които се стремиш да застанеш или задържиш на върха. Не мога да кажа със сигурност, че това се е разбрало тук на местна почва (съдейки по изложбите, разбира се), но поне този път нямаше писания, че ние ги знаем тия работи, или пък напътствия какво да показваме като наистина ценно и какво не. Все пак това е известен напредък.

Борис Костадинов:
Без да класирам на първо второ и трето място, ще спомена по-важните събития, като спазвам по-скоро хронологическата им последователност.
"Особен начин на живот" с куратор Ами Барак. АТА Център представи пред публиката колекция, включваща емблематични и вече христоматийни имена и произведения.
"Фронт за комуникация" с куратори Надя Генова, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Димитрина Севова и Илияна Недкова. Единственото събитие в рамките на Европеийския месец на културата, което бе посветено на мултимедийните форми.
"Бетавил" с куратори Илина Коралова и Андреас Шпигл. Изложба, която опроверга твърдението, че "най-младите артисти не правият нищо интересно".
Първи международен фестивал "Видеоархеология" с куратори Живка Валявичарска, Милена Илиева, Илияна Недкова, Ерве Пердриел и Борис Костадинов. Дори само това, че за първи път се организира подобен фестивал, му отрежда място сред събитията на годината. Освен това "Видеоархеология" успя да представи широка и адекватна картина на видеото от последните години.
"Място/Интерес" с куратор Яра Бубнова и по идея на Недко Солаков. Най-амбициозната и най-добре оправдаваща амбициите си изложба на годината. Събитие, което за един месец направи София част от световните арт-маршрути.

Весела Христова-Радоева:
Да твърдя, че съм видяла всички изложби във всички (поне софийски) галерии, би било несериозно. Вече две-три години не устоявам на тази лавина. И си мечтая частните галерии да станат изискани и извисени в артистично отношение средища за смислена търговия с изкуство, а не умалени подобия на изложбените зали на СБХ (точно в тези последните индивидуалните и груповите експозиции се уреждат на конвейерен принцип - през две седмици, без значение какво и защо се показва, единствено важно е повече художници да получат място за изява). Еднозначното противопоставяне между съюзните и частните галерии е парадокс с вредно влияние върху художествения живот и отражението му в т.нар. публично пространство. Вестници, радио и телевизионни станции изпадат в дезориентация коя изложба от три-четири-петте, откриващи се само в София в една и съща вечер, да отразят. Критериите им, и без това неукрепнали, съвсем се изгубват. От което пък следва нова опасност - да не могат нито тесният кръг специалисти, нито широкият кръг интересуващи се от изобразителното изкуство да си формират йерархията на реалните ценности в него. Няма нищо обидно във факта, че частните галерии съществуват, за да печелят във финансов смисъл техните собственици. Макар и художествени, тези галерии са икономически единици. Макар и сами колекционери, художници (или техни роднини), галеристите са търговци на дребно. Единствената разлика от другите търговци на дребно е, че в галериите се предлагат уникални стоки. Следователно призванието на галеристите е в амбицията им да намерят купувачи за тези стоки. От което не бива да се срамуват. Но българските галеристи са много чувствителни и се обиждат, ако бъдат възприемани в качеството им на продавачи. А добри търговци има вече и у нас. Но в. "Култура" ни иска мнението за изложбите през 1999 г., а не за галериите. Затова ще споделя впечатленията си единствено от художественото равнище на онова, което успях да видя.
Единствената изложба, която нито като посока на вложената в нея идея, нито като експозиционен организъм повтаря познати формули, бе "Самотата" в галерия "Ирида" (с по едно произведение от Александър Станев, Галин Малакчиев, Йордан Кацамунски, Николай Майсторов, Светлин Русев и Станислав Памукчиев).
Трима живописци, чиито първи изяви са от края на 70-те - началото на 80-те години, направиха много силни самостоятелни изложби, с които блестящо утвърдиха мястото си в нашето изкуство през последните две десетилетия: Андрей Даниел ("Ирида"), Станислав Памукчиев (АТА център) и Свилен Блажев (НХГ). В тази група е и изложбата на Явора Петрова (галерия на архитектурна агенция "Братя Кадинови").
Сред ретроспективните изложби ще спомена следните: творби на Дечко Узунов от частни колекции ("Райко Алексиев"), Йоан Левиев (СГХГ), Никола Маринов (НХГ), Андрей Николов (НХГ), Славка Денева ("Шипка" 6). Ще завърша с изложбата "Дарение за НХГ", която показа многопланово една изключително ценна характерна черта на българския интелектуалец.

Десислава Димова:
1999-та бе годината на чуждестранните изложби. На фона на представеното в тях повечето чисто български изяви бяха разочароващи. Тези, които се откроиха обаче, със сигурност надхвърлят стандарта на добра, но пък "местна" изява. Абсолютен и недостижим връх беше "Място/Интерес", куратор Яра Бубнова, ИСИ, Галерия за чуждестранно изкуство.
Още една чуждестранна изложба беляза годината (отново с едно-единствено българско участие - Недко Солаков) - представянето на "Особен начин на живот" - колекция на ФРАК Лангедок-Русийон, организирано от АТА Център за съвременно изкуство. Тя бе показана също в Пловдив и Варна.
И няколко събития - рисковани, интересни, амбициозни - които събраха огромна публика и създадоха невероятно оживление тази есен (също със силно чуждестранно участие):
- "Бетавил" - българо-австрийска изложба, която показа много млади и интересни автори, куратори Илина Коралова и Андреас Шпигел;
- "Видеоархеология" - международен видеоарт фестивал с куратори Борис Костадинов, Живка Валявичарска и Илияна Недкова;
- също неочакваната капитулация на фестивала "Аполония" пред съвременното изкуство и изложбата "Обръщане на страницата", организирана от АТА Център за съвременно изкуство, куратор Десислава Димова.
Самостоятелни изложби:
- Недко Солаков, "..." - АТА Център за съвременно изкуство;
- Надежда Олег Ляхова, "Сапунени отражения" - АТА Център за съвременно изкуство;
- Урош Джурич, "Популистки проект" - АТА Център за съвременно изкуство.
Други, които не могат да бъдат пропуснати:
- Андрей Николов - НХГ, представен от Николай Бошев;
- Андрей Даниел - "Ирида".

Илина Коралова:
Категорично поставям на първо място три събития от изминалия сезон:
"Особен начин на живот" - изложба на част от колекцията на фонда за съвременно изкуство Фрак Лангедок Русийон, представена в галериите Ата-рай и АТА през месец март 1999 г.; "Място/интерес" - по идея на Недко Солаков и с куратор Яра Бубнова, в която участваха Пипилоти Рист, Риркрит Тираваниджа, Недко Солаков, Петер Коглер, Олег Кулик, Ури Цайг и Дъглас Гордън. Тя беше показана в Галерията за чуждестранно изкуство през октомври-ноември. И заедно с тях - Първият международен фестивал за видеоизкуство "Видеоархеология", с куратори Борис Костадинов, Живка Валявичарска и Илияна Недкова, проведен през месец октомври в София. Между трите прояви съществуваше нещо сходно, независимо от различната тематика и участници, а именно, че заинтересованата публика получи пряк достъп до творци и артефакти, които определят тенденциите в съвременното изкуство в световен мащаб. Особено ценни бяха лекциите и презентациите, които част от участниците в "Място/интерес" и "Видеоархеология" направиха.
В контекста на общуването между артисти и публика другото значимо събитие беше "Фронт за комуникация", проведено през месец май в Центъра за съвременно изкуство "Баня старинна" в Пловдив.
Другите две изложби, които оценявам високо, бяха представянето на Недко Солаков на Биеналето във Венеция и изложбата "Обсебване" на Група "8 март", с куратор Мария Василева, която беше показана в бившата Централна баня в София.
Разбира се, тези няколко художествени факта не изчерпват листата на интересните изложби, станали през изминалия сезон, но за да няма обидени, ще се въздържа от по-подробно изброяване.

Мария Василева:
1. "Място/Интерес", Галерия за чуждестранно изкуство, куратор Яра Бубнова.
За първи път съвременни художници от световна величина участват в български кураторски проект. Изложбата заслужава внимание и заради цикъла от лекции, които я съпътстваха.
2. "Картини от художествената колекция на Българската народна банка", Национална художествена галерия.
Изложбата показа как една немузейна институция може да събере съдържателна музейна колекция.
3. "Плакатът в България. 1946-1955", Софийска градска художествена галерия.
Добра идея да се покаже непозната част от историята на изкуството ни.
4. "Славка Денева", "Шипка" 6.
Благодарение на усилията на Фонда за поддържане на изкуството в България в пълнота бе представен един изключителен, забравен творец.
5. "Колекция на регионалния фонд Фрак Лангедок-Русийон", Център за съвременно изкуство АТА и галерия Ата-Рай.
За първи път чуждестранна институция от такъв ранг работи с български частни галерии.
6. Надежда Ляхова "Сапунени отражения" - Център за съвременно изкуство АТА; Лъчезар Бояджиев "In/Out..., in again" - Резиденция на швейцарския посланик.
Най-добрите самостоятелни изложби в областта на съвременното изкуство за 1999 г.
7. "Андрей Николов", Национална художествена галерия, уредник Николай Бошев.
Много професионално подготвена изложба. Добре представен документален материал.
В тази класация безспорно е само първото място. Другите изложби могат да променят местата си, но всички те имат качества да попаднат в "първата петица".

Яра Бубнова:
Миналата година е изключителна и по наситеността на изложбения живот, и по качеството му. Огромно количество прояви ни се случиха "за първи път".
Сред индивидуалните изложби "Навътре - навън..., пак навътре" на Лъчезар Бояджиев в резиденцията на швейцарския посланик г-н Руф за мен е извън конкуренцията.
Надежда Ляхова "Сапунени отражения" в АТА център.
Иван Русев в галерия "Райко Алексиев".
Правдолюб Иванов "Незначителни инциденти" в галерия ТЕД, Варна. Затруднявам се да разпределя груповите изложби по "места". Следвайки общоприетите традиции на скромността, няма да споменавам изключително важната за мен "място/интерес".
Без нея нещата се подреждат така:
"Sky-parties" - като опит за намиране на нови "ползи" и "смисли" от изкуството с куратори Десислава Димова, Иван Мудов и по-късно Иван и Симеон Николови;
"Фронт за комуникация" в Баня Старинна в Пловдив с куратори Димитрина Севова, Емил Миразчиев, Илиана Недкова, Надя Генова, Моника Роменска; "Обсебване" в Централната баня в София с куратор Мария Василева.
Отделно трябва да се отбележат "Особен начин на живот. От колекцията на Регионалния фонд за съвременно изкуство Лангедок-Русийон, Франция, събрана от Ами Барак" в Центъра АТА и галерия Ата-рай и "Плакатът в България. 1946-1955" в Градската художествена галерия с куратор Филип Зидаров; "Измисляне на народ" в Националната галерия за чуждестранно изкуство с куратор Андре Руйе.
За съжаление, изключително силното участие на българските художници Калин Серапионов, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Расим Кръстев в "След стената: изкуство и култура в посткомунистическа Европа" в Музея за съвременно изкуство в Стокхолм с куратори Бояна Пейч и Дейвид Елиът не намери отражение в българската преса, но поне сега да бъде отбелязано.




Този път задачата на изкуствоведите бе да класират само изложбите от 1999 г., чрез което да "излязат" и галериите. Причината - да се избегне парадоксът, когато критик поставя дадена галерия сред първите, но после не споменава нито една от нейните изложби. Резултатите от сегашната класация:

Изложби
1. Място/Интерес (НГЧИ)
2. Особен начин на живот (АТА, "Ата-рай")
3. Славка Денева ("Шипка" 6); Видеоархеология
4. Фронт за комуникация
(Баня Старинна - Пловдив)
5. Плакатът в България 1946-1955 (СГХГ); Лъчезар Бояджиев Навътре, Навън..., пак навътре (Резиденция на швейцарското посолство); Надежда Ляхова Сапунени отражения (АТА); Андрей Николов (НХГ); Бетавил

Галерии
1. АТА Център за съвременно изкуство
2. НГЧИ
3. "Шипка" 6; Баня Старинна - Пловдив
4. НХГ; СГХГ; Резиденция на швейцарското посолство