Жени в банята
Миналата година животът на съвременното изкуство у нас бе изключително наситен с групови, а понякога дори и с масови събития. Доста от тях се определяха като случили се за първи път, което все още сме склонни да смятаме за позитивно и на което реагираме с ентусиазъм на журналисти-новинари, давайки им предимство. Може би за това изложбата "Обсебване" в Централната минерална баня в София, курирана от Мария Василева и представяща изключително работи на жени (художнички), не получи достоен критичен отзвук. Отзвук, достоен и за показаните работи, и за избраното място, и за сложните, но недотам видими процеси на формиране на "женския" ни, все още неотрефлексиран дискурс. Изложбата се запомни като опит за преодоляване на малцинственото възприемане на женската култура, което в момента е политически и икономически изгодно, но все пак е унизително, особено в посттоталитарната действителност.
За късмет на нашата художествената ситуация "Обсебване" намери продължението си в публикацията, представена наскоро в Центъра Ата, което ми дава възможност да споделя и тази, и миналогодишните си мисли.
Стимулирана съм от самия каталог (съставител Мария Василева, дизайнер Надежда Ляхова, спонсор - швейцарската фондация за култура Про Хелвеция), чието "крехко и изящно тяло" е овързано с ластиците на подвързията си така, както е овързано с проблемите на интерпретацията "женското" изкуство у нас. За да надникне към тялото, читателят трябва да разплете ластиците. Самите думи, с които се характеризира това действие, вече задават връзки с традиционните, класически, присъщи и каквито още могат да се намерят определения за женска дейност.
Въпреки малко сантименталните асоциации, предизвикани от физическия допир с каталога, той постига своята "обществена" репрезентативна задача. В есето си "Където има жена, няма тишина" Мария Василева се обръща към неговата кратка местна история и големия социален и теоретичен контекст. Забележимо е желанието на авторката да избегне директните определения и да постигне аналитична равнопоставеност между пространството на феминизма и контекста на "пост-него" изкуството, което тя представя. Цитатите на мастити фигури от "пространството" могат да се разчетат като връзки между тях. Характерът на каталога, в който всяка от участничките в изложбата присъства не по унифициран, а по свободен и личен начин, понякога чрез текстове-мотивации на показаните творби, успешно създава усещането за камерна полифония.
Камерността, като някакво особено състояние между интимния и социалния свят, е за мен съществена характеристика на самата изложба, обединила манифестни, рекламни, репрезентативни, декларативни, асоциативни и лични послания. Всяка една от работите представяше авторката си, нито една не претендираше да изрази някаква обща позиция или гледна точка. Вероятно това е съществената разлика между нашето "женско" изкуство и класическата задача на феминизма да говори "от името и по поръчка", понякога в защита на общността. В нашето женско изкуство, както и в изложбата "Обсебване" има малко присъствие на тялото, в смисъл на човешка, особено женска, обособена "форма". Дори в рекламно-плакатното "Обсебване за мен" на Силвия Лазарова, женското тяло е подменено с мъжко, призовано да съблазнява, служещо за обект на желание/я. Авторката смело признава тази обсебеност, която мога да формулирам опростено, но не и невярно, като характеристика на "женското" ни изкуство като цяло. Ето, и Димитрина Севова в мултимедийната си инсталация "CV" предлага както идентичността си на домакиня и майка (в снимките), така и тази на партизанка на international art world (лично, с помощта на hi tech/видео). Наличният конфликт беше дебело подчертан от звука.
Проблемът с мъжкото у жената в социалистическата култура е споменат и от Мария Василева в текста й, но този проблем не изглежда изчезнал и в пост-политически-коректното общество. Телесната идентичност, камо ли това, което се определя като "вагинална иконография", не занимава и не може да занимава жените, постигнали удивителни успехи в реализацията си "като майки и трудещи се" едновременно. Леко наивни изглеждат агресивната ирония на Барбара Крюгер - "Ние не искаме да бъдем природа за вашата култура", или параноичната такава - "Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитен?" на Герила Гърлс, например. По парадоксален начин опитът на тяхната борба използва на Балканите поп-фолкът. Може би за Метрополитен не бива, но за много други институти на масовата култура да си почти гола никак не е лошо.
Избягването на телесното "аз" в никакъв случай не е избягване на конфронтация с другия пол. Изложбата в Софийската баня се откри с най-силния след акциите на Венцислав Занков от 1991-1992 година пърформанс на Аделина Попнеделева - "Нирвана". Окалвайки се, докато пере мъжки бели ризи в кал, тя произведе метафора за взаимовръзката и взаимното отблъскване, която отпраща по-скоро към социално-половите, отколкото към физиологично-половите отношения. Патосът, всеотдайността, физическото изтощение, видими в пърформанса, а, разбира се, и калта ме подсетиха за изказването на Кики Смит от "Перлите на Банши": "Много по-неприятно е да бъдеш курва, отколкото да говориш за храносмилателната система. И едното, и другото има голямо значение в нашия живот, обаче бих била повече наказана, ако бих била курва, отколкото, че имам храносмилателна система". Въпросът очевидно е в системата, която наказва и за калянето, и за прането. Между другото забелязах, че съвременното изкуство не само в България, но и в другите страни на Източна Европа често и успешно се реализира именно в пространството на баните. За първи път Йосиф Бакщейн използва Централните бани в Москва (мъжкото им отделение) за кураторската си акция в края на 80-те. Сега музеи в бани има в Скопие, в Гданск, планира се един в покрайнините на Берлин, един в София, да се надяваме, че ще има и в Пловдив. За видеофилм със скрита камера във баня получи наградата си на Венецианското биенале миналата година Катаржина Козира. Всякакви спекулации са възможни - защо и как краят на XX век предпочете в баните да има изкуство, а не вода? Приятно е да се осъзнава, че една от римските традиции за публично пространство и културно средище, каквото е банята, се възстановява след две хилядолетия.
Със същата емоция си спомням за други site specific инсталации в "Обсебване". "Dolce vita" постла един от басейните с цветни вафли и розов локум. Сухият и сладък десертен материал изглеждаше неочакван, но и хармонично декоративен там, където някога е имало много вода. Противопоставянето, антитезата е чест инструмент на феминисткия дискурс, който, независимо от декларациите си, се базира, естествено, върху "противоположността" на половете. Определянето на тъждествеността и различието на вътрешното и външното, оттам нататък - между видяното и предварително известното, къде започва едното и завършва другото, е философски въпрос. Изкуството, което обикновено го поставя от емоционална и естетическа гледна точка, често намира не отговори, а реакции. "Свидетелства" на Надежда Ляхова, включващи изрисувания вътрешен централен купол и стружки от използваните за това моливи, или "Открий обекта" - черна стрелка и жълта вода в аквариума на Надя Генова, въздействаха именно като изкуство, като субективност, зад които, по Фройд, се разчиташе креативната сила на женската депресия. Любопитно е, че "обсебването" на толкова различни авторки като Моника Роменска и Елена Панайотова в банята се оказа близко по формални признаци. И двете представиха "колекции от свидетелства". Тази на Моника е частна -енигматична, свръх-субективна и недостъпна, затворена в тежки черни кутии, а на Елена - изложбена, кокетлива, принадлежаща на всички и достъпна за всеки. Какво е това - два начина за комуникация със света? Налични или желани?
Чуждестранното представяне в изложбата, с което нейните организатори по право се гордееха, не ми изглеждаше нито съдържателно, нито формално съотнесено с общия й контекст. Разбира се, то, основно съставено от фотографии, може да свидетелства, че жената има право на поглед, дори когато неговата цел не е ясна, възможностите му са обикновени, а желанието не възниква. Но принципът "снимам, защото съществувам" в този случай не остави спомен.
В контекста на контекста на изложбата (повторението е мое) проектът на Таня Абаджиева "Hubba Bubba" сякаш е отделна кураторска акция, обединила всичките участници в единен порив да дъвчат дъвки и да заплюят с тях старата пейка в центъра на голяма зала - зрителите да се научат да четат посланието например така: групов/полов центризъм, интерес към свидетелството на физиологичната дейност, неструктурирана продукция на съзнание/творчество. Или по друг начин, в друг контекст и с други думи. Хубавото в предположението, че жената не се подчинява изцяло на законите за причинно-следствената връзка, е в това, че всеки, свързан с нея, също се чувства освободен от него. Поне в изложба или в каталог.

Яра Бубнова


Изложба Обсебване
Идея:
Алла Георгиева
Куратор:
Мария Василева
Участници:
Аделина Попнеделева
Алла Георгиева
Димитрина Севова
Ирина Данилова
Моника Фишер
Моника Роменска
Надя Генова
Надежда Олег Ляхова
Регула Михел
Силвия Лазарова
Таня Абаджиева

Централна минерална баня
София
1999