Събрано за Пушкин

Със закъснение от почти допустим "академичен толеранс" спрямо юбилейната 1999 г. от печат излезе сборникът "А. С. Пушкин и българската култура", посветен на 200-годишнината от рождението на поета. Амбицията на сборника е да представи рецептивния статус на Пушкин у нас, формирал се в продължение на повече от 150 години. (Първото официално споменаване на името му срещаме още през 1848 г.) В двайсетте специално написани статии са засегнати всички основни сфери от родното културно пространство, усвоявали по различно време, с различна презумпция и с различен въздействащо-прагматичен ефект творчеството на руския класик. Особено любопитно и ценно е отразяването не само на адаптивната, комплиментарна посока Пушкин-в-България, експонираща може би традиционите (ограничени) очаквания за подобно взаимопроникване, но и нейната семантична инверсия България-в-Пушкин, засегната в статиите на двама от доайените на нашата русистика _ професорите Георги Германов ("А. С. Пушкин - родоначалник на българската тема в руската класическа литература") и Пенка Филкова ("Старобългарското културно наследство в езика на А. С. Пушкин").
С обзорни и рецептивни текстове участват представители на всички поколения изследователи на Пушкиновото творчество. Персонални статии обхващат влиянието му в художественото развитие на някои от най-мощните фигури в българската литературна класика. Дечка Чавдарова (ШУ) разглежда проблема "Вазов и Пушкин", Ирина Захариева (СУ) - "Пенчо Славейков и Пушкин", Радослава Илчева (ИЛ, БАН) представя Алеко Константинов в качеството му на преводач на Пушкинови поеми, Боян Манчев (СУ) визира Вапцаровото стихотворение "Пушкин" като интегриращо различни типологични модели на автора в поетическия текст (единствената поетологична статия). Така академизиран, т.е. самоозаптяващ се в класифицирането и вербализирането на огромното количество информация, покриваща предзаявения в заглавието проблем, сборникът не подминава и възможността от време на време да "намига" с чисто пушкиновска (само)ирония на своя читател, "пропускайки" и нестройни, някъде скандални, но верни подробности от проникването на Пушкиновия фикционален авторитет в българското културно битие. По този начин става видимо старанието на собствената ни историческа духовна ерудиция - къде предпазливо, къде самодоволно - да разгърне своя, българска версия на вече европеизирания (архетипен) "сюжет" Пушкин, да припознае в него нещо от себе си.
Опит за обективиране и анализиране на Пушкиновото присъствие у нас правят някои от неговите най-последователни адепти: преводачи, университетски преподаватели, библиографи. Изследват се преводите, българският критически и публицистичен метадискурс на творчеството на Пушкин, влиянието му върху българската интелигенция от епохата на националното ни Възраждане и Пушкиновите юбилеи у нас. Отразени са художествените интерпретации на Пушкиновата драматургия - постановки, изцяло осъществени от български театрали, както и отзиви за спектакли от гостувания на руски трупи у нас. Отделено е специално място на българските преводи на романа "Евгений Онегин", на Пушкиновата проза и приказките му, на оперните и балетни постановки по либрето върху негови текстове, както и на отзвука от показаните екранизации на отделни произведения на Пушкин. В този смисъл в сборника се очертават своеобразни "две" части: първата, описана дотук, интерпретира научната и художествена рецепция на създаденото от Пушкин в модуса "за" него.
Втората, значително по-кратка по обем, но със свое убедително място, проектира перспективата "на" Пушкин като особена художествена рефлексия. Това е кратка антология на представителни стихотворни посвещения, обединени под заглавието "Българска поетическа Пушкиниана". В нея личат имената на Петко Славейков, автор на популярното артистично "хайку" "Пушкину" ("Не бе ми брат./По муза беше ми познат,/но мил ми бе от брат по-много.") от 1854 г., както на Вазов, Вапцаров, Фурнаджиев и др. В края е поместена извадка от фундаменталния труд на Цветана Стайкова (БАН) "А. С. Пушкин в България. Библиография. 1848-1998.", съвсем наскоро издадена самостоятелно в пълния си обем от Академичното издателство. Томът е предназначен за широка и разнородна аудитория - специалисти, учители, студенти и всички, за които творчеството на Пушкин представлява интерес.
Официалната му премиера ще се сътои на 25.02.2000 г. в Руския културно-информационен център. Организатори са Клубът на приятелите на руската книга, издателство "Тилиа", АИ "Проф. М. Дринов", РКИЦ. Сборникът ще бъде представен от проф. Иван Цветков.

Людмил Димитров



















А.С.
Пушкин и българската култура.

Юбилеен сборник.

Съставител Петко Троев.
С. Тилиа,
Академично издателство
Проф. Марин Дринов.
1999.
568 с.