ББС - (не)възможният модел за БНР

Миналата седмица по телевизията излъчиха филм за българската секция на радио ББС. Освен чисто познавателната информация, той сам по себе си, без нарочен умисъл, съдържаше и непряка съпоставка с нашето обществено радио БНР.
Сравнението може да се окаже неподходящо по няколко точки. ББС е огромна машина, надхвърлила многократно националните граници. Докато БНР е само национално, и то по редица причини, малка част от които са свързани със спецификата на радиото. Другата съществена разлика между двете обществени медии е в степента им на отстраненост към събитията. Пространството между София и Лондон не влияе върху скоростта на пристигането и отразяването на новините, но пък служи за техен коректив. То е естествен филтър за важността им. БНР е физически "вътре" в събитията и много по-трудно се абстрахира от тях. Оттук и разликата във функциите и представянето на двете радиостанции.
Ако приемем тези констатации за изходна точка, то всяко сравнение би било излишно. И биха послужили за най-доброто оправдание, защо БНР не може да прави (или направо - не прави) едно или друго. Въпреки това съществуват определени места, по които си струва да се правят съпоставки.
И ББС, и БНР са институции. Онова, което ме порази в говорещите от ББС, бе силно изразеният корпоративен имидж. Респектиращото влияние на институцията се предаваше от всяка реплика. Журналистите от БНР също са свързани с "носещото" име на радиото, но не по същия начин. Те осъзнават, че вратите им се отварят по-бързо при споменаването на вълшебна думичка "БНР". И въпреки това, частната им поява извън радиото не носи корпоративно самочувствие. Проблемът не е в големината на институцията. Нерядко журналисти от частните радиостанции имат по-добре развито чувство за принадлежност към медиата, отколкото "обществените" радиохора. Факт, свързан със социалното поставяне на БНР по-често като обект на критика, отколкото на значимост. Не че ББС не е критикувано (сигурно дори много по-настойчиво), но там има изградени строги вътрешни правила. Те създават чувство за защитеност и самочувствие на журналистите, макар поне за нас да звучат като ограничаващи правата. Работещият се подписва, че ще работи извън ББС така, както би работил за ББС - ще отделя информацията от коментара. В БНР рядко има такова разграничение. Въпрос на чест е репортерът да коментира, да "нарушава" неписаните определения за роли. Това влиза в българското разбиране за обществена радиостанция. Въпрос на тълкуване е дали това е правилно или не.
Консервативната система на ББС може би не е най-подходяща за сляпо следване. При трансформирането на държавното ни радио в обществено обаче е нужно да има ориентири. ББС може да ги даде. Защото, за съжаление, е ясно, че БНР не може да обогати ББС със своята практика. Или пък не е нужно?!


Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато