Необикновеният талант
на Шари Пийкок

Шари Пийкок е родена през 1965 г. в София, в семейство на иранци. Завършва Руската гимназия. Следва три години във ВИАС, след което завършва образованието си по архитектура в Лондон. Във Великобритания се изявява като художник. Работи като преподавател в колеж по изкуствата и илюстратор. Музиката и балетът също са част от нейното творчество. Почива през 1999 г. в Хамбург след кратко боледуване. По желание на семейството й е погребана в полите на Витоша.
В шумното ни и кресливо време стана правило да откриваме трудно истинските таланти, понякога непоправимо късно. Така стана и с Шари Пийкок. За пръв път ще прочетем нейна книга на български език (в превод от английски) - "Английският като чужд език", след внезапната й ранна смърт.
Всъщност името й е Шараре. На персийски означава искра и съвсем точно характеризира начина, по който е творила и живяла. Макар че е разделяла времето си между Лондон и София, българският културен свят открива Шари Пийкок след Великобритания и Иран. Във Великобритания тя е утвърден илюстратор, нейни произведения неведнъж са се появявали на страниците на "Гардиън", "Таймс", "Вог". За нея пише и иранската преса. Архитектура, рисуване, литература, балет, музика - при нея словото, изображението и жестът са в хармония, в единство. Шари Пийкок е владеела перфектно английски, български, персийски, руски, още и френски, и немски. Обикновено учениците и студентите споделят какво дължат на преподавателите си. Но в писмо до родителите на Шараре, писано след смъртта й, Хауард Танги, неин преподавател отпреди двайсет години, споделя колко много е научил от Шари. "Нейният глад за знания и стремежът да вниква в същността на нещата никога не бяха задоволени... Само ученици като Шари правят работата на един учител труд, посветен на любовта... Мисля, щеше да бъде горда да знае, че е направила живота ни различен" - пише преподавателят.
Не малко са творците от източните страни, които живеят и работят в Западна Европа. Но когато човек е иранец, който е роден и израсъл на Балканите, възпитан е с руската култура и е частица от европейската англоезична култура, съчетанието предизвиква допълнителен интерес; то предполага вътрешен мир, в който много различните култури се наслагват, а гледната точка винаги е неочаквана. А когато към всичко това добавим и таланта на Шари Пийкок, интересът става още по-голям.
Романът "Английският като чужд език" е писан на посочения в заглавието език, на български ще го четем в превод. Действието се развива в Англия и България. Той разкрива сложния, понякога не съвсем адекватен път на човешките мисли, чувства, поведение в чуждата страна, която постепенно се превръща в своя - независимо дали ще я наречем с гръмкото име родина, или просто е мястото, където живеем.
Книгата е много английска и същевременно и българска, и иранска. Тя е написана от позицията на тези, които през последните десетилетия напуснаха родните си страни и, повече или по-малко успешно, търсят мястото си в Западна Европа. В разказаната история на едно младо момиче, живеещо между Изтока и Запада, не е спестено нищо по сложния и интересен път към самоутвърждаването. Според Атанас Свиленов книгата е "... за омразата и любовта, за мъжете и жените, за Изтока и Запада, за привилегированите и за онези, които се борят за свое място в живота. За разочарованията, които изпитват те, за всичко, през което преминават: секс, насилие, наркотици; за травмите, които ги белязват, за мъчителното и бавно вървене нагоре към собственото утвърждаване, за понесените болки, за мимолетните радости." Критикът пише това в българската преса през 1998 г., когато книгата излиза на английски, а върху българския превод вече се работи. Тогава още никой не предполага, че съвсем скоро Шари Пийкок няма да е сред живите, че първият й роман ще бъде и последен. Всъщност, разтърсващата и искрена книга по-скоро предполага опитен, утвърден автор и неосведоменият трудно би повярвал, че това е дебют.
И още нещо - смятаната за център на съвременната цивилизация и съвременния културен живот, мислената като инкубатор на нови идеи в изкуството и литературата, като Мека на модернизма, Западна Европа в някои отношения се оказва по-старомодна и по-консервативна от човека от Изтока, от старата мъдрост на Азия. А всъщност всичко е съвместимо - но с цената на изгарящата в самоутвърждаването си човешка личност. Целият живот на Шари Пийкок е такъв - навсякъде по света тя е част от средата, но никога не се разтваря в нея. Тя е човек, променящ света около себе си. Една от първите читателки на романа отбелязва невероятното съвместяване на образността на английския език с дълбочината и усещанията на човека от Изток. И за този роман, както за всичко, което прави Шари Пийкок, от архитектурата и изобразителното изкуство до танца, е характерно съвършенство на формата, изящност, хармония, като нищо от това не е самоцелно - то просто е част от авторката.
Сега, когато Шари Пийкок не е сред живите, е повече от ненужно да се разсъждава на коя култура принадлежи талантът й - на българската, персийската или английската. Тя само ни напомня, че колкото и да се определя животът на човек от националните, културните или религиозните различия, духовността има един произход. Необикновената й съдба, съчетана с безспорен талант, е една от причините да й вярваме. След смъртта на Шари Пийкок веднага публикуваха очерци "Индипендънт", "Таймс", специализираната английска преса. В памет на Шари Пийкок според английската традиция на 18 февруари нейни приятели, ученици, колеги, читатели ще посадят дърво в Риджънт парк. Пак в нейна памет е организирано балетно представление в Албърт Хол.

Сами Поликар