Съюзът и филмовата криза
Задачата на този отчет е преди всичко да анализира открито проблемите, стоящи пред всички нас, да направи преглед на "Програмата за развитие на киноизкуството в България", която приехме през 1997 г., за да може публично да дебатираме за бъдещето на българското кино.
В първия раздел на "Програмата" - законодателни инициативи, първите два закона, които през 1997 г. изглеждаха далечна фикция, днес вече са факт - новият Закон за телевизия и радио и Законът за културата. ЗТР даде явен тласък на киното в БНТ. Там вече втора година има редовно филмопроизводство, независимо от споровете в обществото за тяхната художествена състоятелност. ЗК, приет миналата година, откри правно защитена възможност за създаване на тарифи за гарантирани минимални възнаграждения във филмопроизводството. С това още един елемент от задължителните условия на новата пазарна практика бе изпълнен. Но главното препятствие си остава основно липсващия филмов пазар, липсата на регламент на този пазар - липсата на Закон за киното. Това е основната законова празнота за нас в новите условия.
Преди четири години Христо Тотев и Коста Биков ми предадоха проект за закон "Фонд Българско кино". Много наши колеги бяха въвлечени в процеса по подготовката му. Но и до ден днешен трудностите пред неговата реализация са значителни, а бъдещето му - под въпрос. Какви бяха основните пречки?
В края на 1996 г. бе готов докладът на комисия, съставена от европейски експерти, който си беше поставил амбициозната задача да анализира и формулира проблемите на българската култура. Докладът "Ландри" се оказа първата значителна пречка, защото той имаше повелителен тон и неговото заключение бе, че засега следва да се работи само по един закон - за културата. Други закони в тази област не са необходими. Последва втората и най-значителна бариера - валутният борд. В началото на 1998 г. всички организации и структури в България, които се занимават с филмопроизводство, и част от филморазпространителите, подписахме съвместна декларация с министър Москова за обединяване на усилията по създаване на Закон за киното.
През 1998 г. бяха проведени редица срещи с ръководството на Министерството на културата и Комисията по култура и медии на Народното събрание, на които представителите на FERA, AIDAA, GISAC безусловно подкрепиха готвените промени в Закона за авторското право и настоятелните изисквания за Закон за киното. В края на март 1999 г. бе проведен и работен семинар с колеги от Франция, Испания, Италия, Белгия и Португалия, чиято тема бе именно сравнителен анализ на европейското законодателство и на първия работен проект за Закон за киното. Но резултатът и този път не се получи. През тези две години се оформиха две становища за възможния начин на решаване на проблема за Закона за киното: едното разчита на най-тясно взаимодействие и закрила от страна на МК, а според другото верният и успешен път е в независимата подготовка на закона и внасянето му в пленарната зала чрез създаване на лоби в парламента.
Според мен МК трябва да бъде водачът на тази инициатива и чрез коректно и аргументирано сътрудничество този закон може да влезе в законодателната програма на Министерския съвет за тази година. Но искам да подчертая - независимо от различията по отношение на практическия подход за подготовка на Закона за киното, кинематографичната общност в България е единна в своето настояване, че бъдещето на българското кино е свързано с нов Закон за киното, който да отвори перспективи за следващите 30-40 години. Тази мисия не може да бъде приватизирана, тя не може да е задача само на СБФД - тя е обща, тя е над структурите и персоните и затова е обречена рано или късно да успее. Преди седмица се получи писмо от министър Москова, в което тя ни съобщава, че на заседание на Министерския съвет е предложила проекта с работно заглавие "Закон за киното", да бъде включен в Законодателната програма на правителството за 2000 г. Предложението е прието и този проектозакон трябва да бъде подготвен и внесен в парламента до месец юни.
Работата по подготовката на Закон за киното е главната, жизненоважна задача и за българското кино, и за СБФД. Уверен съм, че тези усилия на всички колеги ще се увенчаят с успех.
Всеизвестно е, че българското кино е в криза. Тя не е криза въобще, тя е криза с конкретни измерения. Отправната точка е кризата в драматургията - видно е отдръпването на сценаристите от кинематографичния процес, засилено е присъствието на режисьорите в сценариите. Ако това бе приемливо за началото на преходния период през 1992-1995 г., днес е очевиден недостатък, най-драстичен в игралното кино. Не само че не следваме европейската и световната практика, където върху сценариите работи екип на професионални драматурзи, но те отсъстват от повечето филми и проекти. В този смисъл Сценарният фонд, създаден преди четири години и финансиран само от СБФД, не можа да запълни тази празнина. Другите поканени организации - БНТ, НФЦ, фондове и фондации не се включиха във финансирането, и затова той не би могъл да има голям обхват и приложение. В проекта за Закон за киното проблемът със сценарния портфейл трябва да намери своето същинско решение.
Друг елемент на кризата са правилниците за работа на НФЦ и на Центъра за производство на телевизионни филми. Нека си кажем открито - отговорността във всички нейни степени е размита. И в двата случая решенията се вземат от комисии, които след това се разпадат. Липсата на ясно определени права и задължения, "пропадането" на личния вкус, изчезването на персоналната художествена защита на входа и на изхода е част от кризата.
Кризата се проявява и в липсата на съответстваща на реализацията на филма последователност на ефекта - и добър, и лош филм да направиш, ти отново си на същото място, на същата редица, на същия етаж, на който всички са равни. Това е уравниловка на безотговорността.
Акутна форма на кризата е сублимацията на анимацията. В края на 1998 г. всички заедно отбелязахме 50-ата годишнина на българското анимационно кино. Пак тогава, посочихме, че това е славна страница от съвременната история на българската култура не само заради 700-те международни награди, не само заради световния рейтинг на Варненския анимационен фестивал, но преди всичко заради трайното присъствие на филмите на творците на българските анимационни филми в съзнанието и душевността на българите от всички поколения. Сублимацията на САФ "София" е не просто криза - това е катастрофа. Няма по света държава, която без анализ, без размисъл да закрие културен институт, при това с художествена и търговска марка, добре известна и позната в бранша. А алтернативата е чужди поръчки на ишлеме. Ако в този конфликт надделее комерцията, ако ние разрешим това да е не само настоящето, но и бъдещето на българската анимация, безусловно ще бъдем причислени към съсипателите на националната идентичност. Защото, ако се запитаме какво всъщност е българското анимационно кино, то не може да не си даваме сметка, че е част от българския език. А пък езикът е основата, върху която съществува една нация. И за това аз отново се обявявам за Национална програма за опазване на българското анимационно кино.
Ясен признак за криза е и проблемът с НФЦ. Отстраняването на директора му Димитър Дерелиев е като че ли резултат от морален проблем между министър и подчинен. Но в Кодекса на труда няма морални категории. И ако днес не заемам ничия страна, то не е от страх или скрупули, а от гледната точка на мандата. Мандатът не е измислен от българи и поради това е ефективен. В него няма нито милозливи, нито партократични елементи - мандатът е инструмент на времето, и затова е фундаментален за съществуването на всяка обществена структура. В случая и двете страни - и колегата и приятеля Димитър Дерелиев, и МК пренебрегнаха енергията на мандата. Резултатът е криза. Тази криза се подсилва и от липсата на публичност в елементите на финансирането - през 1999 г. имахме редица срещи с министър Москова, на които бе обсъждан проблемът за размера на субсидията за НФЦ. Със зам.-министър Панчо Цанков и Димитър Дерелиев поискахме и защитихме три милиона, но получихме уверения за два. През цялата година ние бяхме в заблуда, че НФЦ ще разполага с два милиона. Директорът на НФЦ не алармира нито колегите си, нито СБФД, че на колегиума на МК е решено парите за българското кино за 1999 г. да бъдат в рамките на 1 200 000 лв.- това се разбра след неговото освобождаване. И като последица от всичко това е фактът, че, без да е официално обявено, 2000 г. ще бъде нулева година за НФЦ - няма да има сесии, по всяка вероятност няма дори да могат да бъдат реализирани проектите, одобрени от националните комисии през 1999 г.
В края на ноември УС постави пред министър Москова два основни въпроса: за проекта на Закон за киното и за приватизацията на "Бояна филм" ЕАД и "София филм" ЕАД. Общото ни становище е, че не бива да се подхожда към приватизацията на двете най-мощни и най-печеливши предприятия в областта на киното, без да има ясна концепция в държавата как ще се развива българското кино без Закон за киното. Ако се пристъпва към приватизация, то преди това трябва да има ясни гаранции за запазване предмета на дейност не само за 2-3 години, а за период, който ще гарантира възможността за професионално филмопроизводство. Бе прието нашето предложение в работната група по приватизацията да бъдат включени експерти на СБФД (Иван Попйорданов и Георги Дюлгеров), които, уверен съм, ще защитават общите ни интереси. Но в същото време ми се иска да отбележа, че, след съхраняването на МК от закриване, в правителството и обществото витае ново отношение към културата и нейните ценности. Може би именно сега трябва да се открие пак дискусия за "Бояна филм" и "София филм". Решително се обявявам против закриването на училища, театри, оркестри, против безразборната приватизация на киносалони и книжарници. Защото държавата не може да се отдръпне от своите задължения към културата. Напоследък започнаха да цитират Бердяев по повод и без повод. Но удобно забравят началото на тринайсетото му писмо от Берлин със заглавие "За културата" още в 1923 г.: "Не в политиката и не в икономиката, а в културата е смисълът на обществото. Само по равнището на културата може да се съди за равнището на обществото."
Съхраняването на "Бояна филм", "София филм", Студия "Време", "Спектър", "Екран" трябва да е основна задача на СБФД. Защото не бива раболепно да се кланяме на пазара. В света има нова тенденция, която се нарича критика на икономическия разум. Нейната същност се изразява в намаляването на обема на наемния труд. Все повече хора по света откриват смисъла на своя живот в образование, самообразование и култура... Човешкият капитал - идеите, творчеството, ерудицията - са по-важни от веществения капитал. Но, за да стане човешкият капитал основна ценност на обществото, образованието и културата трябва да се превърнат в основна ценностна система на това общество. В противен случай нас ни чака мрачна перспектива - да сме поданици на държава, съставена от наемници - политически и икономически наемници, и обслужващ персонал, който стои встрани от културните процеси.
Без да има развита международна дейност, СБФД през изминалия период работи за защита на своите интереси, най-вече в синхрон с европейските си колеги и структури. Но развитието на тези контакти трябва да се разширява и укрепва. Тази задача е фундаментална - днес европейското кино се намира в мощен процес на интеграция, която обаче се движи преди всичко от лични контакти и проекти. СБФД трябва да работи за организирането на срещи, семинари и други форуми, за да могат неговите членове да се включат пълноценно в европейски проекти и продукции. Такава е идеята на колегите от сдружение "Филмова критика", които подготвят през април т.г. Международна конференция на ФИПРЕССИ. Видни европейски критици ще направят критичен анализ на съвременното българско кино, и в дискусия с автори и творци ще се търсят очертанията на бъдещето.
Тук бих искал да подчертая, че самостоятелността, автономността на сдруженията в Съюза трябва да се развива и защитава неотклонно. Убеден съм, че именно автономността на сдруженията прави нашия Съюз пластичен и жизнен и определя неговото влияние в процесите на развитие на киното в България.
Следва да се предприемат решителни стъпки за развитие на стопанска дейност, която да осигурява финансова независимост на съюза. Многократно вече сме обсъждали новото законодателство, което постави организациите с идеална цел буквално до стената. Според мен е недопустимо изравняването на изискванията към търговските структури с тези, чийто предмет е културата и изкуството. Ние сме длъжни да алармираме обществото заради изчезващите законодателни преференции, но в същото време сме длъжни да бъдем коректни спрямо действащото законодателство. Тази изходна позиция определя и посоката, която трябва да се поеме - на създаване на търговски дружества, които със своя печеливша дейност да осигуряват финансово дейността на съюза.
За всички имоти съюзът вече има нотариални актове, с изключение на Дома на киното. През изтеклите четири години се опитвахме да решим проблема. За съжаление, всички усилия за положително решение бяха провалени. На нашите предложения, молби, меморандуми и обръщения, получавахме неизменно "мълчалив отказ". Ако следващият УС не успее да се справи с тази задача, то след две години други ще са стопаните на този дом.
Социалната дейност на съюза е с многогодишни традиции. Тя не може да се поставя под въпрос, но следва да се намерят нейните съвременни измерения. Освен Спешния социален фонд "Димо Коларов", по традиция има и ред други форми на социално подпомагане, което занапред със сигурност ще претърпи изменения. Те ще дойдат от новите правила за здравно и пенсионно осигуряване. Засега в тази област цари подзаконов хаос. Но СБФД и занапред ще продължи със своята социална практика, защото не може държавата да се грижи за всички. Но в гилдии като нашата моралната и социалната подкрепа са неотменими характеристики.
Днес да се снимат филми в България е трудно, но не е невъзможно. Без да мога да посоча точни параметри, имам усещането за тенденции в обществото, които ще спрат пропадането и ще намерят съзидателни формули за съществуването на българската култура и изкуство. Вашите филми са по-ценни с горчилката, събрана в тях, защото това е звукът на времето, в което живеем. Вашите филми са вашият живот - и преди, и сега. Права е Сюзън Зонтаг: "Киното е живот, смъртта е фотография".

Павел Васев


Както обещахме в миналия брой, публикуваме най-важните части от отчетния доклад на вече бившия председател на Съюза на българските филмови дейци пред Общото събрание, проведено на 4 февруари 2000.